Астронавтите на НАСА Бари "Бъч" Уилмор и Сунита "Суни" Уилямс се върнаха на Земята след неочаквани девет месеца в Космоса. Двамата астронавти изпълниха първата пилотирана мисия на капсулата Starliner на Boeing до Международната космическа станция (МКС) през юни 2024 г., пише ABC.

Първоначално Уилмор и Уилямс трябваше да останат в Космоса само около седмица. Въпреки това, технически проблеми със Starliner удължиха престоя им с няколко месеца и забавиха завръщането им до началото на 2025 г.

Мнозина забелязаха колко по-състарени изглеждат астронавтите, особено Суни Уилямс.

Вижте как изглеждат Бъч Уилмор и Суни Уилямс преди, по време и след престоя им в космоса >> >> >>

Според експерти продължителният престой в Космоса - особено в рамките на няколко месеца - може да доведе до значителни промени във физиологията и психологията на човека.

Кости

Продължителният престой в Космоса води до значителна загуба на костна плътност, предава NY Post.

Без обичайното натоварване от гравитацията, костите - особено в областта на бедрата и краката - започват да губят минерали и стават по-слаби.

Според НАСА, астронавтите губят между 1% и 1,5% от костната си плътност в тези области на месец, докато са в Космоса.

Загубата на костна плътност - известна още като остеопороза - може да доведе до редица здравословни усложнения, включително повишен риск от фрактури, намалена подвижност и хронична болка в гърба.

Суни Уилямс на МКС

Снимка: NASA

Мускули

Мускулната атрофия е друг често срещан проблем при космическите мисии.

Шенхав Шемер, професор по биология в Технологичния институт на Израел (Technion), казва пред Axios, че колкото по-дълго астронавтът остава в Космоса, толкова повече мускулите му отслабват.

Тя добавя, че жените са изложени на по-голям риск от мускулна атрофия и загуба на костна плътност, тъй като естествено имат по-малка мускулна маса и по-ниски нива на тестостерон, а в условията на нулева гравитация може да настъпят допълнителни хормонални промени. Това означава, че Уилмор и Уилямс може да бъдат засегнати по различен начин.

Според НАСА, астронавтите трябва да тренират поне два часа на ден - на бягаща пътека или стационарен велосипед - за да предотвратят загубата на костна и мускулна маса.

"Без тези упражнения те няма да могат да ходят или дори да се изправят, когато се върнат на Земята след месеци на безтегловност", казват от НАСА.

Суни Уилямс и Бъч Уилмор преди да бъдат изстреляни в космоса през 2024 г.

Снимка: NASA

Зрение

Много астронавти се завръщат на Земята със зрителни проблеми, свързани със синдрома Spaceflight-Associated Neuro-ocular Syndrome (SANS).

Точната причина за това състояние все още се проучва, но една от водещите теории е, че липсата на гравитация променя разпределението на течностите в тялото, което води до повишено налягане върху зрителния нерв и промени във формата на очите - очните ябълки могат да се сплескат, а зрителният нерв да се подуе, което да доведе до намалено зрение и нарушено кръвоснабдяване на ретината.

"Структурните промени в мозъка изглеждат малки, но над половината от екипажите изпитват един или повече симптоми на SANS", пише НАСА.

Въпреки че някои от тези проблеми могат да продължат с години, досега няма данни за значителна или трайна загуба на зрение при астронавтите.

Сърце

Поради липсата на гравитация сърцето не трябва да работи толкова усилено, за да изпомпва кръв, което може да доведе до неговото леко смаляване и намаляване на ефективността му.

Това може да причини ниско кръвно налягане и световъртеж при връщане на Земята.

Изследванията показват, че този ефект е временен, а някои проучвания дори сочат, че астронавтите обикновено имат по-добро сърдечно-съдово здраве в сравнение с общата популация на Земята.

Бъч Уилмор на МКС

Снимка: НАСА

Равновесие

Микрогравитацията влияе върху вестибуларната система - вътрешното ухо, което отговаря за баланса.

След месеци на безтегловност астронавтите трябва да се адаптират към гравитацията, което може да ги накара да се чувстват нестабилни и дезориентирани - явление, наречено "космически крака".

Риск от рак

Астронавтите са изложени на по-високи нива на радиация извън защитната атмосфера на Земята, което увеличава риска от рак.

Земята е заобиколена от система от магнитни полета, наречена магнитосфера, която защитава хората от вредната космическа радиация. Колкото по-високо в атмосферата се намира човек, толкова по-голяма доза радиация получава.

Поради продължителното излагане астронавтите могат да бъдат изложени на значителен риск от радиационна болест, както и на повишен риск от рак, неврологични заболявания и дегенеративни състояния, според НАСА.

Според доклад на НАСА от 2017 г. екипажите на МКС получават средно между 80 mSv и 160 mSv радиация за шестмесечен престой. (Millisievert - mSv - е мерната единица за радиация, абсорбирана от тялото.)

Въпреки че този вид радиация е различен, 1 mSv космическа радиация се равнява приблизително на три рентгенови снимки на гръдния кош, посочва НАСА.

За сравнение, средният човек на Земята получава около 2 mSv годишно само от фоновата радиация.

"Малките неща"

Въпреки всичко, което знаем, винаги има неща, които не могат да бъдат предвидени.

"Големите неща ги очакваш, нали? Дезориентацията, световъртежът", казва астронавтът Матю Доминик на пресконференция след дълъг престой на МКС. "Но малките неща - като да седнеш на твърд стол. Гърбът ми не е докосвал нищо твърдо от 235 дни."

"Всеки човек е различен. И това е нещото, което не можеш да предвидиш", допълва астронавтката Джанет Епс, която е била на същата мисия.

"Един проблем може да засегне Мат, но не и мен. В същото време аз мога да изпитвам няколко други симптома, които той няма. Освен това всеки от нас правеше различни експерименти на борда, така че не знаем как ще реагираме при връщането си на Земята и колко бързо ще се адаптираме. Но всеки следващ ден е по-добър от предишния."

Суни Уилямс на МКС

Снимка: NASA

Изолацията в Космоса

Дългите мисии в Космоса могат да доведат до физически и психологически промени, свързани с изолацията и живота в затворена среда.

НАСА внимателно подбира и обучава екипажите за мисии на МКС, за да се увери, че са подготвени за престой от шест или повече месеца.

Въпреки това, изследвания показват, че продължителното пребиваване в изолирана среда - независимо дали в Космоса или на Земята - може да доведе до поведенчески промени, умора, стрес и нарушения на съня.

НАСА проучва различни методи за намаляване на негативните ефекти от изолацията, включително използване на виртуална реалност за симулиране на релаксиращи среди, както и ангажиране с дейности като изучаване на езици или отглеждане на растения в Космоса.

Д-р Дженифър Фогарти, главен научен директор в Translational Research Institute for Space Health към Baylor College of Medicine, казва пред ABC News, че продължителният престой в Космоса може да доведе и до промени в имунната система, често в резултат на хроничен стрес.

"Затова е изключително важно да се създаде максимално здравословна среда за астронавтите по време на техните мисии", заключава тя.

Суни Уилямс и Бъч Уилмор преди да бъдат изстреляни в космоса през 2024 г.

Снимка: NASA

ИЗБРАНО