Европейски астрономи са открили около червена звезда-джудже три планети, които се намират в рамките на „обитаемата зона“ и на повърхността, на които може да са налице необходимите условия за произхода на живите същества, гласи статия, публикувана в списание Nature и цитирана от Фокус.

Как може да изглеждат планетите >> >> >>

„Благодарение на изключително кратките орбити, тези планети са от 20 до 100 пъти по-близо до светило си, отколкото е Земята до Слънцето. Като цяло, цялата система напомня по-скоро на мащабите на Юпитер и неговите спътници, а не на пълноценна звездна система като нашата слънчева система“, казва Майкъл Гилън от Университета в Лиеж, Белгия.

Тази звездна система, получила неблагозвучното име TRAPPIST-1, се намира в съзвездието Водолей, на разстояние 40 светлинни години от Земята.

В центъра ѝ се намира студено и много малко червено джудже, чиято маса е около 10 пъти по-малка от тази на Слънцето, а силата, с която свети – около две хиляди пъти по-малка от слънчевата.

Наблюдението на тази звезда е проведено през септември миналата година с помощта на новопостроения телескоп TRAPPIST, инсталиран в обсерваторията Ла Сила в Чили.

Гилън и колегите му забелязали серия от специфични нарушения в яркостта на светлината, които обикновено възникват, когато планета блокирана светлината на звезда.

Допълнителни наблюдения показали, че около TRAPPIST-1 обикалят едновременно три подобни на Земята планети, които са приблизително равни на нея по маса и диаметър.

Всички те са много близо до светилото. Първата планета, изпълнява пълна орбита около червено джудже само за два непълни дни, втората за три дни, а третата – за 18 дни.

Въпреки факта, че те са 2-3 пъти по-близо до осветителното тяло отколкото е, например, Меркурий до Слънцето, на повърхността се запазват сравнително ниски температури - от 11 до 120 градуса по Целзий на първата планета, около минус 30 до плюс 68 градуса на втората и минус 73 до плюс 7 градуса на третата планета.

И трите планети най-вероятно са обърнати постоянно с едната си страна към своето слънце, заради силното му гравитационно влияние.

Това би означавало, че на едната страна на планетата ще е постоянен ден, а на другата - постоянна нощ, което би довело съответно до екстремно високи и екстремно ниски температури.

Според учените обаче, в граничната зона между деня и нощта може да съществуват идеалните условия за живот.

Поради своето сравнително близко до Земята местоположение, учените ще са в състояние да научат точния състав на атмосферите на планетите, както и да разберат дали там наистина може да има живот.