От 2019 година до днес броят на активните сателити в орбита се е увеличил над два пъти. Основната причина за това е проектът за глобален сателитен Starlink на Илон Мъск. Предприемачът вече има над 2 000 апарата, кръжащи около нашата планета, но не всички са очаровани от възможността за надеждна сателитна интернет връзка.

Астрономи от Франция показват как точно сателитите пречат на наблюденията им.

"Мисля, че е наистина важно да намерим решение, защото се предвижда, че ще има поне 100 000 нови спътника до края на десетилетието", каза космическият археолог от университета Флиндърс Алис Горман пред ScienceAlert.

Наземната оптична и радиоастрономия се нуждае от няколко условия, за да изследва Вселената. За оптичните телескопи се изисква тъмно небе, далеч от изкуствено светлинно замърсяване или "лъскави спътници", отразяващи слънчевите лъчи.

Сателитите пречат на наблюденията в сумрачните части на денонощието - около залез и изгрев. Точно тогава учените сканират небето за близки астероиди.

Илон Мъск е обещал, че ще потърси решение на проблема. Освен да намали отражаемостта на сателитите си, той смята, че астрономията трябва също да потърси експанзия в космоса. Дори малък телескоп в орбита би имал далеч по-чиста картина от неговия еквивалент на земята. Облачността също спира да е фактор. Възможно е след десет години в орбита да има множество евтини орбитални телескопи.