Едно от решенията, по които изследователите работят е кодирането на информация в ДНК на живи организми, пише Motherboard, цитиран от "Фокус".

Ученият и артист Джо Дейвис работи по проект за „зареждане“ на ябълкови дървета с ДНК, която е програмирана с цялата "Уикипедия" под формата на генетични данни. Той ще използва уникален вид бактерия, която да пренесе шифрованата ДНК през клетъчната стена на растителните клетки, а след това ще присади създадените растения върху ябълкови фиданки.

Данните ще могат да се разчитат чрез декодиране на последователността на нуклеиновите киселини в клетъчното ядро.

Дейвис работи върху технологиите за съхраняване на данни в ДНК от 1986 г., когато закодира образ на древна германска руна, изобразяваща „земя“ в ДНК. Проектът му с ябълкови дървета е опит за практическото доказване на концепцията, според която в бъдеще горите биха могли да съхраняват цялото човешко познание.

„Ако информацията ни бъде съхранена в дивата природа, това увеличава вероятността да оцелее при всеки вид бедствия“, казва Джорж Чърч, дългогодишен сътрудник на Дейвис и ръководител на изследователската лаборатория за изучаване на ДНК на Харвардския университет.

„Предимството на ДНК е, че е доказано дълголетна. Можем да я съхраним и оставим при оптимални условия за стотици хиляди години. Не съществува електронен диск с такива възможности“, посочва Чърч.

Компонентите на компютърните дискове започват да остаряват след три години, докато за да се унищожи информацията, съхранена в ДНК на гора би трябвало да се упражни разрушителна сила като тази на астероид.

Един от недостатъците на ДНК като носител на данни е, че живите организми с времето се променят и това означава, че част от информацията може също да се промени. Лабораторията на Чърч се опитва да стабилизира данните, използвайки част от генома, която остава непроменена за дълги периоди от време.