Изследване разкрива, че науката е в упадък | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Изследване разкрива, че науката е в упадък
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Изследване разкрива, че науката е в упадък

Революционните открития стават все по-малко

| Редактор: Стоян Гогов 44 4080

Скоростта на новаторски научни открития и технологични иновации се забавя въпреки непрекъснато нарастващото количество знания и финансиране. Това твърди публикуван анализ на милиони изследователски статии и патенти.

Докато предишни изследвания показват спадове в отделни дисциплини, проучването е първото, което "категорично и убедително документира спада на нови революционни открития във всички основни области на науката и технологиите", казва водещият автор Майкъл Парк пред АФП.

Парк е докторант в Училището по мениджмънт Карлсън към Университета на Минесота. Той определя за революционни тези открития, които "се откъсват от съществуващите идеи" и "тласкат цялото научно поле към нова територия".

Най-големият спад в революционните изследвания се наблюдава във физиката и химията.

"Естеството на изследванията се променя", тъй като постепенните иновации стават все по-чести, каза старшият автор на изследването Ръсел Фънк.

Една от теориите за спада на иновативните открития е, че всички "ниско висящи плодове" на науката вече са откъснати.

"Ако случаят бе такъв, революционните открития в различни научни области щяха да намалеят с различна скорост", каза Парк.

Но вместо това "спадовете са доста постоянни по отношение на скоростта и времето във всички основни области", каза Парк, като посочи, че теорията за ниско висящите плодове вероятно не е виновникът.

Парк счита, че мнозинството от учените избират да се превърнат в тесни специализанти. Това намалява шансовете им да открият нещо революционно.

​Друга причина може да бъде, че "има нарастващ натиск в академичните среди да се публикува, публикува, публикува, защото това е показателят, по който се оценяват академичните среди", добави той.

Изследователите призоваха университетите и финансиращите агенции да се съсредоточат повече върху качеството, а не върху количеството, и да обмислят пълни субсидии за едногодишни отпуски, за да позволят на академиците да четат и мислят по-задълбочено.

Джером Лами, историк и експерт по социология на науката във френската изследователска агенция CNRS, който не е участвал в изследването, каза, че то показва, че "ултраспециализацията" и натискът за публикуване са се увеличили през годините.

Той обвини глобалната тенденция академиците да бъдат "принудени да разтягат локуми", за да увеличат броя на публикациите си, като каза, че това е довело до "притъпяване на изследванията".

Само за 100 години между 1870 и 1970 човекът покорява дълбините на океана, Луната, подчинява атома, открива летенето, преживява революция в медицината, появяват се радиото, телевизията и интернет. Видът ни постига напредък, невиждан в предходните хилядолетия.

Спадът в революционните научни открития започва да се забелязва след средата на 70-те години на миналия век.

 

Според Парк човечеството не става по-малко иновативно и от ситуацията може да се излезе. В противен случай сме обречени на застой в развитието си.

 

 

Изследване разкрива, че науката е в упадък

Изследване разкрива, че науката е в упадък

Революционните открития стават все по-малко

| Редактор : Стоян Гогов 44 4080 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Скоростта на новаторски научни открития и технологични иновации се забавя въпреки непрекъснато нарастващото количество знания и финансиране. Това твърди публикуван анализ на милиони изследователски статии и патенти.

Докато предишни изследвания показват спадове в отделни дисциплини, проучването е първото, което "категорично и убедително документира спада на нови революционни открития във всички основни области на науката и технологиите", казва водещият автор Майкъл Парк пред АФП.

Парк е докторант в Училището по мениджмънт Карлсън към Университета на Минесота. Той определя за революционни тези открития, които "се откъсват от съществуващите идеи" и "тласкат цялото научно поле към нова територия".

Най-големият спад в революционните изследвания се наблюдава във физиката и химията.

"Естеството на изследванията се променя", тъй като постепенните иновации стават все по-чести, каза старшият автор на изследването Ръсел Фънк.

Една от теориите за спада на иновативните открития е, че всички "ниско висящи плодове" на науката вече са откъснати.

"Ако случаят бе такъв, революционните открития в различни научни области щяха да намалеят с различна скорост", каза Парк.

Но вместо това "спадовете са доста постоянни по отношение на скоростта и времето във всички основни области", каза Парк, като посочи, че теорията за ниско висящите плодове вероятно не е виновникът.

Парк счита, че мнозинството от учените избират да се превърнат в тесни специализанти. Това намалява шансовете им да открият нещо революционно.

​Друга причина може да бъде, че "има нарастващ натиск в академичните среди да се публикува, публикува, публикува, защото това е показателят, по който се оценяват академичните среди", добави той.

Изследователите призоваха университетите и финансиращите агенции да се съсредоточат повече върху качеството, а не върху количеството, и да обмислят пълни субсидии за едногодишни отпуски, за да позволят на академиците да четат и мислят по-задълбочено.

Джером Лами, историк и експерт по социология на науката във френската изследователска агенция CNRS, който не е участвал в изследването, каза, че то показва, че "ултраспециализацията" и натискът за публикуване са се увеличили през годините.

Той обвини глобалната тенденция академиците да бъдат "принудени да разтягат локуми", за да увеличат броя на публикациите си, като каза, че това е довело до "притъпяване на изследванията".

Само за 100 години между 1870 и 1970 човекът покорява дълбините на океана, Луната, подчинява атома, открива летенето, преживява революция в медицината, появяват се радиото, телевизията и интернет. Видът ни постига напредък, невиждан в предходните хилядолетия.

Спадът в революционните научни открития започва да се забелязва след средата на 70-те години на миналия век.

 

Според Парк човечеството не става по-малко иновативно и от ситуацията може да се излезе. В противен случай сме обречени на застой в развитието си.