Какво знаем за създателя на "Гентамицин"

Ст.н.с. инж. Иван Агайн е автор и съавтор на голям брой научни публикации и изобретения в областта на антибиотиците и тяхното промишлено производство

08:52 | 10 февруари 2023 38 5590

Не са много публикациите, в които можем да открием подробности за живота на заслужилия фармацевт ст.н.с. инж. Иван Агайн, пишат БТА и Патентното ведомство на България.

Макар и оскъдни, дигиталните сведения за вече починалия български учен, са красноречиви за приноса за развитието на българската фармация на талантливия изобретател в областта на антибиотиците и биотехнологиите. Той остава в историята с изобретените: оригинална технология за производство на широкоспектърния и високоефективен антибиотик "Гентамицин", както и със синтезирането на противотуберколозния препарат "Тубоцин". Благодарение на ст.н.с. инж. Иван Агайн България е сред малкото страни в света, произвеждащи подобни препарати.

Споменатите и други лекарствени средства са с изключително високи качествени показатели и намират много добър прием у нас и в чужбина. Ст.н.с. инж. Иван Агайн е носител на почетния знак на Института за изобретения и рационализации ИНРА и е вписан в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" на 4 април 1987 г.

Ст.н.с. инж. Иван Агайн е голям български изобретател и основател на Базата за развитие и внедряване в Разград, той се занимаваше основно с щамове и антибиотици, а после стана и изпълнителен директор на Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт в София (НИХФИ), беше и изпълнителен директор на "Софарма", разказа за БТА ст.н.с. втора степен Спас Найденов, който е бил колега на инж.-химик Иван Агайн. След демократичните промени в България срещу Агайн имаше много атаки, спомня си Найденов.

Той разказа, че в този период основните опасения на учения са били свързани със закриването на института, в който над 200 учени и специалисти са работили. Сложна история с политически привкус, пестеливо обобщи Спас Найденов.

Част от предизвикателството да бъде събрана повече информация в областта на фармацевтичните постижения на България е свързана и с публичната тайна, че преди демократичните промени в страната в цеховете за готови лекарствени форми са внедрени десетки технологии, голяма част от които са придобити от научно-техническото разузнаване. По данни, цитирани в медиите, ако до 1966 година производствената листа включва 40 вида лекарства, през 1969 година техният брой е вече 120. А в следващите десетилетия произвежданите в Разград лекарства надхвърлят 200 вида.

България чрез завода на антибиотици е втората страна в света, която започва да произвежда и високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин, се посочва още в тези публикации.

Професионалното израстване

Инж.-химик Иван Агайн е роден на 20 февруари 1936 г. в с. Друган, Пернишко. Завършва специалността "Органичен синтез" във Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ) - София през 1959 г., сочи справка в изследването "Фармация - дела и документи" от 2013 г. с автор и съставител Наталия Ангелова. Публикацията е подготвена със съдействието на "Софарма" АД.

Агайн работи в завода за антибиотици - Разград, където е бил началник цех "Изолиране и пречистване" (1960-1964), ръководител на Базата за развитие и внедряване (1965-1969). Ученият е работил в Главно управление по микробиологична промишленост към МС в периода 1969-1971 г., той е бил заместник-директор по техническите въпроси на Центъра за научно-изследователска и развойна дейност (ЦНИРД) при ДСО "Фармахим" в периода 1971-1972 г. Следващите две години е бил зам.-директор по микробиологично производство в НИХФИ, а от 1974 г. до 1991 г. - директор на Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ). Агайн е бил директор на Научно-производствения химикофармацевтичен комбинат (НПХФК) - София от 1989 до 1990 г.

Ст.н.с. инж. Иван Агайн е автор и съавтор на голям брой научни публикации и изобретения в областта на антибиотиците и тяхното промишлено производство. Участва в разработката на оригинална българска технология на широкоспектърния и високоефективен антибиотик гентамицин, като е създадена и нова, ампулна форма на антибиотика, която е в продуктовата листа на "Софарма", се казва в публикацията "Фармация - дела и документи".

През 1987 г. Агайн е обявен за почетен изобретател.

От изобретението към производството

През 1974 г. е внедрен в производство препаратът "Гентамицин" - ампули за местния пазар и за износ. Антибиотикът е представен в Москва на първата международна изложба "Здравеопазване - 74", на която 22 страни демонстрират своите постижения в областта на здравеопазването, медицинската техника и производството на лекарствени препарати. ДСО "Фармахим" представя широка гама от медикаменти като нивалин, ИНХА17, полиминерол, глаувент, спазмоколит, гентамицин, нифимицин. По-късно, на ХХХІV международен панаир в Пловдив ДСО "Фармахим" сключва сделки за износ на български лекарствени средства през 1978-1979 г. на обща стойност 63 136 000 валутни лева, което представлява рекордна сума в сравнение с всички дотогавашни участия в Пловдивския панаир, сочат данни от изследването "Фармация - дела и документи". Най-големи сделки са сключени с фирми от СССР, УНР, ПНР, ГДР, Югославия, Монголия, Виетнам, САЩ, Япония, ФРГ, Англия, включващи широк спектър производства на Химико-фармацевтичения завод (ХФЗ) - София, а именно: табекс, нивалин, гентамицин, венуротон, бусколизин, полиминерол, винкапан, мараславин, ринофурацин, аналгин, монометиламиноантипирин, амидофен, инсулин, пентетразол и др.

Фармацията и обществено-политическите промени

Радикалните обществено-политически промени, настъпили през 1989 г., бележат началото на прехода от централизирана планова към пазарна икономика. Във фармацевтичния сектор започва процес на децентрализация. Пристъпва се към развитие на частния сектор за фармацевтичното производство и дистрибуция на лекарствени средства, се припомня в изследването "Фармация - дела и документи".

В статия на ст.н.с. Чавдар Иванов и н.с. инж. Невена Добрева, в която се проследява историята на приватизацията на Научноизследователския химикофармацевтичен институт - НИХФИ, на който от 1974 г. до 1991 г. ст.н.с. инж. Иван Агайн е бил директор, се напомня, че институтът е бил аналогичен на западноевропейските научноизследователски промишлени институти в областта на фармацията и е бил най-големият институт от този род на Балканите. Институтът е бил научен, иновационен и технологичен център на българската химико-фармацевтична промишленост, представяна у нас и в чужбина. С решение на Софийски градски съд от 13 октомври 2005 г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на НИХФИ АД като права и задължения и фактически отношения на "Софарма" АД.

След тази дата НИХФИ АД не съществува като юридическо лице в правния мир, което е фактическият край на института, посочват авторите на статията.

Уникалността на НИХФИ се състоеше във факта, че в него се осъществяваше целият дълъг път на лекарствения препарат, напомнят авторите на статията. НИХФИ съчетаваше едновременно научни и технологични изследвания, като в него работиха научни работници от над 10 различни специалности (общо персонал през 1989 г. близо 800 души).

В резултат на общите им усилия бяха изготвени и внедрени в производството 891 броя технологии, защитени с 319 броя патенти, признати от Патентното ведомство.

Това бяха технологии за оригинални и генерични фармацевтични препарати (генерични - възпроизведени лекарствени препарати, лансирани на фармацевтичния пазар след изтичане срока на патентна защита на оригиналните препарати на същия пазар) от синтетичен, микробиален и природен произход, посочват авторите на статията.

Всички тези препарати са резултат от общата дейност на високо квалифицираните научни кадри в продължение на повече от 50 години под ръководството на научен съвет с директори - акад. проф. Любомир Желязков, ст.н.с. инж. Иван Агайн, ст.н.с. инж. Кирил Нинов и др., изтъкват авторите на статията.

ИЗБРАНО