Нобеловият лауреат Дейвид Джулиъс помислил, че вестта за наградата е шега

Изборът на тазгодишните Нобелови лауреати показва колко малко са знаели учените за това как телата ни възприемат външния свят

21:38 | 4 октомври 2021 | Редактор: Стоян Гогов 3 2352

Американецът Дейвид Джулиъс, който подели тазгодишната Нобелова награда за физиология и медицина с американеца от ливанско-арменски произход Ардем Патапутян, първоначално помислил, че се шегуват с него по телефона, съобщи Асошиейтед прес.

Виж още Учени от САЩ спечелиха Нобеловата награда за медицина

Джулиъс, който е роден в Ню Йорк и работи в университета на Калифорния в Сан Франциско, каза, че бил събуден от телефонно позвъняване малко преди обявяването на наградата, за което помислил, че е шега.

"Телефонът ми позвъня и беше роднина, с когото се свързал някой от Нобеловия комитет, който се опитвал да намери телефонния ми номер", каза той от дома си в Сан Франциско, където било посред нощ.

Едва когато съпругата му чула гласа на Томас Пърлман и се уверила, че наистина разговаря с генералния секретар на Нобеловия комитет, Джулиъс осъзнал, че не става дума за шега. Джулиъс уточни, че съпругата му преди години е работила с Пърлман.

Джулиъс, който е на 65 години, изрази надежда, че работата му ще допринесе за разработване на нови лекарства за болка и обясни, че биологията има огромно значение във всекидневните дейности.

"Хапвате люти чушки и мента, но в повечето случаи не си задавате въпроса как действат те", каза той.

Американецът Дейвид Джулиъс и американецът от ливанско-арменски произход Ардем Патапутян си поделят тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина. Престижното отличие им се присъжда за откритията за това как човешкото тяло възприема температурата и допира, които могат да допринесат за нови начини за лечение на болка и дори на сърдечносъдови заболявания, съобщава Асошиейтед прес.

Джулиъс и Патапутян идентифицират рецептори в кожата, които реагират на топлина и налягане. Работата на двамата учени е съсредоточена в областта на соматосенсацията, която изследва способността на специализирани органи като очи, уши и кожа да виждат, чуват и усещат.

"Това наистина отключва една от тайните на природата", каза Томас Пърлман, генерален секретар на Нобеловия комитет, при обявяването на лауреатите. "Всъщност това е нещо, което е от решаващо значение за оцеляването ни, така че откритието е много важно", допълни той.

Пърлман каза още, че преди днешното им обявяване е успял да се свърже и с двамата лауреати, които миналата година си поделиха престижната награда "Кавли" за неврология.

"Имах само няколко минути да разговарям с тях, но те бяха невероятно щастливи, много изненадани и дори малко шокирани", каза генералният секретар на Нобеловия комитет.

Дейвид Джулиъс използва капсаицин - активното вещество в лютите чушки, предизвикващо усещане за парене, за да идентифицира сензор в нервните окончания на кожата, който реагира на топлина.

Ардем Патапутян използва чувствителни на налягане клетки, за да открие нов клас сензори, които реагират на механични стимули в кожата и вътрешните органи.

Изборът на Джулиъс и Патапутян подчертава колко малко учените са знаели преди откритията им за това как телата ни възприемат външния свят и колко много още има да се учи, отбелязва Оскар Марин, директор на Центъра за неврологични разстройства в Кралския колеж в Лондон.

"Макар да сме наясно с физиологията на сетивата, това, което не разбирахме, е как усещаме разликите в температурата или налягането", казва Марин. "Знанието как тялото ни усеща тези промени е от основно значение, защото след като опознаем тези молекули, те могат да се превърнат в мишени. Това е като намерим ключалка и вече да разполагаме с точните ключове, необходими за отключването й", допълва специалистът.

Марин казва, че откритията на Джулиъс и Патапутян откриват "цяла фармакологична област" и че изследователите вече работят за разработване на лекарства, насочени към рецепторите, които те са идентифицирали.

Оскар Марин прогнозира, че новите лечения за болка вероятно ще дойдат на първо място. Знанието как тялото открива промени в налягането обаче може в крайна сметка да доведе до появата на лекарства за сърдечносъдови заболявания, ако учените са в състояние да разберат как да облекчат натиска върху кръвоносните съдове и други органи.

Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина се размина с прогнозите на експертите, които смятаха, че тя ще бъде присъдена за открития, довели до създаването на иРНК ваксините, или в областта на клетъчната адхезия, епигенетиката, новите възможности за лечение в ревматологията или антибиотичната резистентност.

Шведската академия на науките ревниво следи за опазването на тайната и нито една от стотиците номинации, които се разглеждат всяка година, никога не се потвърждава.

Миналата година, вече в разгара на коронавирусната пандемия, наградата получиха тримата откриватели на вируса на хепатит С, припомня Франс прес.

ИЗБРАНО