Отмениха честванията за 50 г. от полета на "Аполо 13"
Причината едва ли учудва някого - пандемията COVID-19
"Космосфера", музеят в щата Канзас, където се съхранява "Одисей" - командният модул на космическия кораб "Аполо 13", реши да отложи заради пандемията COVID-19 мероприятията, свързани с 50-годишнината от полета му към Луната, за 4 ноември, предаде ТАСС.
Според портала Спейс в честванията трябваше да вземат участие командирът на кораба Джеймс Ловел и пилотът на лунния модул Фред Хейз, както и служители на Центъра за контрол на полетите, участвали в сложната операция по връщането на "Аполо 13" на Земята след претърпяната авария на борда - взрив в кислородния резервоар.
Датата 17 април 1970 г. остава символична за много повече от три човешки съдби. Милиони хора по света са притаили дъх в очакване на развръзката на една космическа мисия, която по съществото си е неуспешна, но щастливият й финал я бетонира в историята като героична победа.
Корабът е изстрелян на 11 април 1970 г., а по план екипажът трябва да осъществи първото кацане в лунните възвишения Фра Мауро, останали встрани от възможностите за изследване от предишните мисии "Аполо". Номер 13 от програмата е предхождана от поредица персонални промени в екипажа, станали обект на много спекулации и различни версии през годините. Ракетата-носител носи името Сатурн V, командният модул - Одисей, а лунният - Водолей.
Командирът Джеймс Лавел, Фред Хейз (пилот на лунния модул), Джон Суайгарт (пилот на командния модул) и контролният център в Хюстън срещат няколко изненади още в първите два дни от мисията, но след близо 56 часа проблемът е сериозен. "Хюстън, мисля, че имаме проблем" са думите, изречени от Суайгарт и останали ебмлематични до днес. Само секунди след на пръв поглед рутинната задача да включи шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари, аварията е на лице. Вторият кислороден резервоар избухва, а в следствие на аварията блокира и първият. Командният модул с основната част от ресурси е на практика загубен на 400 000 км от Земята. Единственото решение е да се използва лунният модул, който се превръща в "спасителната лодка" на тримата астронавти, макар да е предназначен за двама.
Часове по-късно въздухът във Водолей се пренасища от въглероден диоксид и екипажът е застрашен от задушаване. Наземният състав в Хюстън вече е започнал поредица от сложни изчисления, за изпълнението на абсолютно непознати до момента процедури, които да осигурят надеждно прибиране на тримата астронавти. Междувременно с подръчни материали те създават филтър, който да осигури пречистването на въздуха в лунния модул.
След критичните повече от 141 часа, в които Лавел, Хейз и Суайгарт запазват изключително самообладание, е време за последния етап. Те се разделят с Водолей, заемайки места в спускаемата капсула. На 17.04.1970 г. тя се приводнява успешно в Тихия океан. На 4.5 км е самолетоносачът "Иво Джима", от който излита военен хеликоптер, за да прибере астронавтите в кораба. Ден по-късно тримата, вече преминали медицински прегледи, са транспортирани в Хавай, където са посрещнати от семействата си и американския президент Ричард Никсън.
Последвалото разследване на аварията от НАСА установява, че при производството и реконструкцията на кислородните резервоари са допуснати поредица от технически грешки. През годините историята на Аполо 13 е многократно екранизирана и документирана в различни издания.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}