Учени твърдят, че са открили формата на фотоните
Откритието може да преобрази разработването на нано-оптични технологии
Обратно в новинатаКоментари - Учени твърдят, че са открили формата на фотоните | IT.dir.bg
Коментари
Погрешно би било да делим света и физиката на квантова и класическа. Така както би било погрешно да делим света на релативистичен и нерелативистичен. Той си един и същ, Вселената е една и съща, физическата природа е една и съща. Всички ефекти които наблюдаваме в квантовите и релативистичните експерименти ги има и в т.нар. "класически" случай, просто са твърде нищожни за да ги измерим и съответно наблюдаваме. Т.е. една бейзболна "класическа" топка, която е макро-обект също интерферира минавайки през процеп с размери близки до нейния размер, но ние не можем да измерим ефекта от тази интерференция, нямаме такива уреди. За това разглеждаме такива случаи с "класическата" физика. Това е един вид модел, удобно приближение.
Формата на фотона е "бутилка без дъно" и отразява постепенният преход от по-висока на по-ниска орбитала. Това е промяна на електромагнитното поле предизвикана от *ДИПОЛА" електрон-позитрон в атома. Позитрона е позициониран в протона и преминавайки през пласт предизвиква рязка промяна на електрическата сила (прехода широката част на "бутилката" към тясната). През другото време има лека промяна на електрическата сила при падането на електрона преди прехода на позитрона през пласта и след този преход до стабилизиране и уравновесяване на цетробежната и центростремителната сила в атома (при разглеждане на най-простия водороден атом). И съответно няма нищо общо с частица. А "вълните на да Бройл" се дължат на същия този пластов строеж на протоните, което предизвиква концентрация на попаденията на електроните в определени области приличащи на вълновите.
Съвременните халдейци, врагове на истината за Бога, за нас и за света в който живеем, на икономическата, политическа и религиозна свобода и на свободата на съвестта, спъват развитието на фундаменталната наука по свой стар обичай, както са правили през тъмното средновековие. Те потискат всяка истина, която може да освободи хората и да им посочи единственият спасителен път. Вместо истинска наука, чрез своите прикрити служители, Вавилонската блудница (папството )напълни света с виното на своето разпалено блудства. Окултни учения, които водят да заблуда и гибел хората, които ги приемат за истина. Част от тях са техните теории за естествената космическа и биологическа еволюция, теорията на относителността, черните дупки, тъмната материя и енергия, квантовата механика... Тези теории не са наука, а окултна религия от тип ин-янг (развенство и взаимна обусловеност между доброто и злото, чрез което се опитват да оправдават злото), проповядвана като наука в езуитските университети и навсякъдето, където са ги приели за истина. Те са част от техният социален инженеринг, чрез който искат да формират начина на мислене на хората, за да могат да бъдат подкрепени когато е необходимо, за осъществяване на техните цели. Те потискат истината за етера-физическият факуум, който е реална физическа среда, която има физически свойства. Такива са електрическата и магнитна проницаемост. Електромагнитните вълни са трептения в тази среда, подобно на механичните и акустични вълни, които са трептения във физическата среда в която се разпространяват. Вълните не са отделен феномен, независим от среда в която се разпространяват. Те са нейното присъщо свойство да трепти и да пренася енергия. Тази физическа среда взаимодейства активно с градивните частици на материята. Има реакция под въздействие на заредените частици. Това наблюдаваме като силово въздействие, което наричаме магнитно или електрическо поле. Геометричното пространство с което оперират техните теории, няма физически свойства.
Сега остава да разширят подходът си и за електрона и може бе за протона и друге ел.частици... Ако не те, то някой друг.
Отдавна ме гложди въпросът какво се получава след като частицата вълна мине през дифракционна решетка. Ако е вълна е ясно ама как се съчетава дифрацията с квантовия характер интересно. Примерно имате подходящ фотон за възбуждане на натриев йон. Зад дифракционната решетка са два - кой ще удари фотонът, по принцип и двата, ама не пасва на закона за запазване на енергията, хахахаха
Така и никой не е обяснил досега, защо пропускането на единични фотони през дифракционна ршетка, образува същата картина на интерференция, сякаш се пропуска вълна..
Всъщност обяснения има. Общоприетото обяснение е, че частицата (фотон или електрон, за който се наблюдава същия ефект дори по-добре) взаимодейства сама със себе си. Другото обяснение, което обаче по някаква причина не е толкова добре известно и популярно, е чрез механиката на де Бройл-Бом (потърсете за пилотна вълна).
до мхм. Понякога да поставям въпрос ми помага да намирам отговорът - фотонът е всъщност вълна в пространството, когато преминава през решетката дифрактира вълната, ако са два и интерферират, частицата може да е навсякъде където е вълната. Примерно ако имаме два електрона във вълната, частицата ще реагира с единия само, кой точно е само на случаен принцип. Лълните на де Бройл са от друго естество, тази има електромагнитен характер. Де факто решетката променя вълновата функция на разпределение на вероятностите къде да е частицата по уравнението на Шрьодингер
До Простака: Не успях да разбера какво точно се опитваш да кажеш. Подозирам, че си видял името на де Бройл и си включил на единственото, което знаеш с това име - вълните на де Бройл. Пак ще повторя, виж във википедия "механика на де Бройл-Бом" (Бом се пише Бохм). Доста интересна интерпретация на квантовата механика. Жалко е, че почти не се преподава и затова остава неизвестна. Относно другите неща: често, когато се говори за вълни, се работи с монохроматични вълни (определена честота и дължина на вълната). Частиците обаче са еквивалентни на вълнови пакети (вълни с множество честоти и дължини на вълната, обикновено с непрекъснати стойности). Когато прекараш вълнов пакет през дифракционна решетка, се получава едно мазало... Да не говорим, че поради дисперсията, идваща от класическата връзка енергия-импулс, вълновите пакети следва да се “разтичат“ с времето... Накратко, можем доста добре да сметнем резултата, но почти нямаме идея каквто точно смятаме.
Всеки отделен фотон минава през само един от двата процепа на решетката. Минавайки през решетката, всеки отделен фотон се отклонява от нея по такъв начин, че сумарната картина от огромното количество фотони минали през решетката дава на екрана дифракционна картина която е същата като на вълна със съответната дължина на вълната на де Бройл.
