Тя е българка и отклонява астероиди: Росита Кокотанекова пред Dir.bg
Ръководителят и участник в някои от най-важните космически мисии на ЕКА за предизвикателствата на Вселенската шир
Астрономът Росита Кокотанекова е един от най-обещаващите български учени. Пътят ѝ тръгва от Природо-математическата гимназия в Хасково, за да стигне до университета Якобс в Бремен, Харвард-Смитсониан център в САЩ и Института Макс Планк в Германия.
Българката работи в Южната европейска обсерватория, която разполага с най-способните наземни телескопи в света. Там тя изследва обектите отвъд орбитата на Нептун и участва в проекти на НАСА и ЕКА.
Международният астрономически съюз награждава постиженията ѝ в науката, като нарича на нейно име новооткрит 6-километров астероид.
Има ли шанс скоро да намерим нова планета в Слънчевата система? Пречка ли е глобалния сателитен интернет на Илон Мъск за астрономията и какво е чувството на теб да има кръстен астероид? Това са само част от въпросите, на които Росита Кокотанекова за Dir.bg.
- Как се стигна до това да има обект, кръстен на твое име в Космоса?
- Усещането да има астероид, носещ моето име е много приятно, но не бих казала, че се чувствам по особено различен начин. Откакто преди няколко години разбрах, че това е възможно за учени от нашата област, се надявах и аз да имам тази чест. Откривателите на астероиди запазват правото да им дадат име по техен избор (за разлика от други новооткрити небесни тела, като комети, планети, галактики и др.). В наши дни откритията на астероиди се правят от роботизирани телескопи и стотици нови обекти се регистрират всяка година.
Росита Кокотанекова пред телескопи на Европейската Южна Обсерватория
Поради това има сравнително изобилие от кандидати за нови имена. Една от най-големите конференции в нашата научна област "Asteroids, Comets, Meteors" е създала традицията да именува астероиди на учени, допринесли за изучаването на малки тела и да обявява този списък на всеки три години. За съжаление конференцията не се състоя през 2020 г. и бе отложена за тази година, а в последствие чак за 2023 г., затова подготвения списък с нови имена на астероиди беше обявен сега.
- Кой те запали по астрономията и какви са условията за развитието й в България? Би ли се върнала да работиш тук?
По астрономията ме запалиха родителите ми Йоанна и Димитър Кокотанекови, които ръководят школите по астрономия в Астрономическа Обсерватория към Младежки Център Хасково и НАОП "Дж. Бруно", Димитровград.
Още откакто бях съвсем малка, аз и брат ми Георги, винаги бяхме с тях по време на всички вълнуващи астрономически наблюдения.
Въпреки че не съм учила или работила като астроном в България, се опитвам да следя развитието на науката в страната отблизо. Имам много приятели, които сега са астрономи в Института по астрономия към БАН. Чрез тях научавам за развитието на института и Националната астрономическа обсерватория (НАО) - Рожен.
До преди няколко години работих по проект с колеги от ИА към БАН, заедно с които наблюдавахме кометни ядра с двуметровия телескоп на Рожен. Иска ми се и за напред да продължа да работя с колегите и апаратурата в България. Засега обаче завръщането изцяло в България ми се струва трудно постижимо, защото съпругът ми е германец и реализацията в България за него няма да е лесна.
- Разбрахме, че скоро ще участваш в голям проект, свързан с изучаването на кометите. Разкажи повече за бъдещите си изследвания.
Може би най-вълнуващите проекти, по които работя, са свързани с космическите мисии на Европейската космическа агенция (ЕКА) - Comet Interceptior и HERA, както и DART на НАСА.
С DART ще тестваме технология, която може да спаси живота на Земята от сблъсък с астероид
Снимка: NASADART и HERA са две мисии, които целят да развият технологиите за отклоняване на потенциално опасни астероиди, както да подобрят разбирането ни за тези обекти.
DART ще бъде изстреляна в Космоса още тази година и се очаква да достигне астероида Дидимос през септември 2022 г. Обектът на тази мисия представлява много интересна двойна система с главен астероид (с диаметър около 780 метра) и неговия спътник Диморфос (около 160 м).
Целта на DART е да достигне до системата и да се блъсне в Диморфос. Това ще дистабилизира системата и да промени орбитата на астероида.
Този първи тест за промяната на орбита на астероид е изключително важен за развитието на технологиите за защита на Земята (и по никакъв начин няма да предизвика опасност за насочване на астероида към Земята).
След пренасочването на системата Дидимос от DART, HERA ще достигне до астероидите през 2027, за да изследва от близо ефектите от удара и отклоняващата маневра. Тъй като DART ще бъде разрушен при удара в Диморфос, единствената възможност да изследваме последствията преди HERA да достигне до системата е чрез наземни наблюдения на системата от астероиди. Моята работа по тези мисии е свързана точно с планирането и изпълнението на тези наблюдателни задачи.
Имам щастието да бъда и част и от бъдещата мисия на ЕКА - Comet Interceptor. С тази космическа сонда целим да достигнем за първи път дългопериодична комета или междузвезден обект. Тези тела прелитат през вътрешната част на слънчевата система изключително бързо и представляват сериозно предизвикателство за задълбочени наблюдения с наземни телескопи.
Мисията Comet Interceptor може да проучи преминаващ междузвезден обект
Снимка: ЕSAКонцепцията на Comet Interceptor е изцяло нова и цели достигане на стабилна позиция в една от точките на Лагранж, където без загуба на много гориво за коригиращи маневри да може да изчака намирането на подходящ обект до няколко години. След като нова комета или междузвезден обект бъдат намерени, Comet Interceptor ще се насочи към тях, за да ги достигне на минимално разстояние от около 1000 км. В момента имам удоволствието да съм част от ръководния екип на мисията, като заместник ръководител на работната група по изучаване на кометното ядро.
Изключително вълнуващо е да участваш в разработването на космическа мисия от самото начало и се надявам, че ще имам възможността след около 10 години да видя и резултатите от нея.
- Скоро Европейската Южна Обсерватория ще се сдобие с най-големия наземен телескоп - ELT, чието огледало има диаметър от 39,3 метра. Какви изследвания ще провежда той? Кои са откритията, които могат да се направят с него и ще помогне ли той в работата ти?
ELT ще бъде първият от ново поколение "изключително големи телескопи", с огледала по-големи от 30 м. До сега най-големият оптичен телескоп на Земята има огледало с размер 10 м. Този голям скок в диаметъра ще ни позволи да наблюдаваме много по-слаби и отдалечени обекти.
Освен това, уредите на този нов клас телескопи ще имат изключителна точност на измерванията и страхотна разделителна способност както на фотометричните изображения, така и на спектроскопичните наблюдения. Тези способности ще направят възможни много изключително интересни наблюдения от всички области на астрофизиката.
ELT ще бъде най-големият телескоп в света
Снимка: ESOНапример, очаква се те да разкрият химичния състав на атмосферите на земен тип планети около други звезди, които може да се докажат като обитаеми.
ELT ще наблюдава и първите галактики във Вселената, опитвайки се да разкрие как са протекли началните етапи на звездообразуване и формиране на галактики. Сред многото други възможни научни открития, ние учените, изучаващи Слънчевата система, най-нетърпеливо очакваме наблюденията на планети и малки тела, които ще могат да заместят нуждата от някои космически мисии. Благодарение на резолюцията и чувствителността на ELT, ще можем да наблюдаваме много повече обекти в детайли, отколкото бихме могли да достигнем с космически сонди.
- В този ред на мисли - имат ли бъдеще изследванията с наземни телескопи и каква пречка за тях е проектът за глобален интернет на Илон Мъск Starlink, който ще покрие Земята с над 10 000 сателита на ниска орбита?
Изследванията с наземни телескопи са много по-достъпни отколкото тези с космическите телескопи. Изпращането на достатъчен брой телескопи с голям диаметър в космоса е непосилно скъпо, а поддръжката на сложната апаратура, която е нужна за прецизни наблюдения е изключително предизвикателна в Космоса.
Затова и в световен мащаб продължават да се строят все повече наземни телескопи. Проектите за "мегасъзвездия" от сателити като тези на SpaceX и други компании ще добавят още едно значително предизвикателство пред и без друго сложните за планиране и обработване астрономически наблюдения.
Starlink може да попречи на откриването на опасни за Земята астероиди
Снимка: YouTubeВ бъдеще наблюденията ще трябва да бъдат изпълнявани така че да се избегне осветяването на експозицията с ярките сателити, минаващи на преден план.
Мегасъзвездията от сателити ще предизвикат значително светлинно замърсяване, засягащо най-силно първите и последните наблюдателни часове на нощта. Най-засегнати от това ще са наблюденията, целящи откриването на нови потенциално опасни астероиди, които най-често остават скрити, защото са на малко ъглово отстояние от слънцето и са видими точно в тези часове на нощта.
Въпреки че наблюденията с оптични телескопи през останалата част на нощта ще останат по-слабо засегнати, за радиотелескопите на земята, сателитите представляват много по-силен източник на шум. Именно те са застрашени най-много от влиянието на мегасъзвездията.
Търсенето на потенциално опасни астероиди е с изключителна важност за човечеството и може би скоро ще се намери по-силна обществена подкрепа, която да подложи на по-сериозен натиск компаниите. За сега аз съм оптимист и смятам, че ще бъде постигнат компромис между научния и корпоративния свят.
- Изучаваш едни от най-отдалечените обекти в Слънчевата система. От няколко години много популярна е темата за наличието на голяма ледена планета, чиято орбита е много по-далеч от тази на Плутон. Като доказателство за съществуването й сочат орбитите на транснептуновите обекти. Участваш ли в търсенето на Планетата Х и какво е твоето мнение относно нея?
През изминалите десетилетия темата за наличието на все още неоткрита планета в слънчевата система периодично се завръща във фокуса на планетарната астрономия.
Например малко хора знаят, че Плутон е намерен заради грешка в изчисленията на орбитите на Уран и Нептун, които са били интерпретирани като гравитационно влияние от неоткрита планета. Впрягайки един от най-големите по онова време телескопи в търсенето на този обект, Клайд Томбо открива Плутон през 1930 и с това търсенето приключва. Както по-късно се оказва Плутон обаче е само едно от много тела в пояса на Кайпер.
Този факт не става ясен чак до 1992 г., защото откриването на далечни обекти отвъд орбитата на Нептун изисква много наблюдателно време и прецизен анализ, който не е бил леснопостижим до навлизането на CCD технологията в приемниците на оптичните телескопи.
Сега вече има хиляди открити транснептунови обекти и познанието за тези тела и как те са достигнали до тези орбити е напреднало значително. Много от свойствата на транснептуновите обекти, обаче са все още неразгадани. Пример за това е и историята за откритието на свидетелства, че има масивна неоткрита планета на разстояние от Слънцето повече от 250 пъти това до Земята (т. нар. планета Х).
Има много доказателства за съществуването на голяма планета в най-далечните части на Слънчевата система
Снимка: WikimediaПрез периода 2014-2016 екипът на Чад Трухийо и Скот Шепърд, експерти по отриването на далечни транснептунови обекти, забелязва, че най-отдалечените от тях имат сходни орбити, което изглежда като много малко вероятно да се дължи на случайност.
Така се заражда хипотезата за далечна планета, чиято гравитация да скупчва тези отбити. Най-върлите застъпници на тази хипотеза са Батигин и Браун от Калтек, които не само разглеждат въпроса от теоретична гледна точка, но и активно търсят планетата с телескопа Субаро в Хавай.
Има и други екипи "търсачи" на отдалечени транснеептунови обекти обаче, които твърдят, че скупчването на орбитите е само привидно и обекти с различни орбити съществуват, но не са открити заради ограничения на програмите за наблюдение.
Аз лично смятам, че за сега свидетелствата за наличието на неоткрита планета изглеждат много убедителни и търсенето ѝ си заслужава. Вярвам, че с намирането на все повече транснептунови обекти тази загадка ще се разреши и ще ни разкрие нови интересни факти за историята на Слънчевата система.
- Можем ли транснептуновите обекти да крият живот и какво можем да разберем нещо за миналото си от тях?
Транснептуновите обекти са много далече от Слънцето и температурата на повърхността им е изключително ниска. За сега се смята, че животът изисква наличието на вода в течно агрегатно състояние, което при температура -230 градуса по Целзий като тази на Плутон е невъзможно.
Астробиолозите разглеждат възможността планетите-джуджета да поддържат течни океани под повърхността си (затопляни от разпад на радиоактивни обекти в ядрата им), да са създали условия за формиране на примитивна форма живот. Но за сега няма наблюдения, които да свидетелстват за това.
Арокот е един от най-далечните и добре проучени транснептунови обекти
Снимка: NASAНай-интересният аспект на транснептуновите обекти е, че те носят директна информация за условията по време на образуването на Слънчевата система. Те са формирани като тъй наречените планетезималии - съставните части на планетите. Отвъд орбитите на планетите са останали милиони такива тела с размери вариращи от сантиметри до тези на планетите джуджета (1000 км).
Благодарение на гравитационни взаимодействия с външните планети, някои от тях са били изхвърлени от Слънчевата система и най-вероятно сега блуждаят в пространството като междузвездни обекти. Други са намерили стабилни орбити в пояса на Кайпер, където днес ги откриваме като транснептунови обекти. Трети пък са се настанили в Пояса на Оорт и могат периодично да се завръщат във вътрешността на Слънчевата система като комети.
Може би най-интересно и важно за нас като жители на Земята е, че някои от тези ледени обекти, които са били изпратени към вътрешността на Слънчевата система може би са доставили вода и други важни за формирането на живот химични съставки.
Затова и изследването на транснептуновите обекти се счита за толкова важно. Те и сегашните комети са останали замразени и непокътнати в покрайнините на Слънчевата система в последните 4 милиарда години. Следователно, това, което разкриваме за тях сега, ни дава директни свидетелства за ранните етапи от историята на Слънчевата система.
- Засега Плутон е най-големият обект отвъд орбитата на Нептун. Продължават ли изследванията върху бившата планета и можем ли да очакваме нови мисии на НАСА до най-отдалечените части на Слънчевата ни система?
След изключително интересните резултати от мисията на НАСА "Нови Хоризонти", която прелетя покрай Плутон и неговите спътници през 2015, интересът към тази планета джудже стана още по-силен.
"Нови Хоризонти" показа, че Плутон е активно тяло с криовулканични процеси и динамична атмосфера, променяща се през сезоните. След изследването на Плутон "Нови Хоризонти" продължи да се отдалечава от Слънцето и достигна Арокот, сравнително малък 30-километров транснептунов обект. Арокот се счита за представител на подклас на транснептуновите обекти, които са останали най-непроменени от образуването на Слънчевата система.
Плутон се оказа динамичен свят с променлив климат и синя атмосфера
Снимка: NASAСлед тези впечатляващи резултати се очаква НАСА да удължи мисията, за да може и още един транснептунов обект да бъде посетен в бъдеще. Поради отдалечеността си, обектите отвъд орбитата на Наптун все още остават трудни за изучаване с телескоп, а от друга страна интересът към тях все повече нараства. Имайки това предвид, със сигурност очаквам, че в идното десетилетие нови космически сонди за тяхното изследване ще бъдат одобрени.
- И за финал нещо по-забавно. Има ли опасност астероидът "42772 Кокотанекова" да се сблъска със Земята?
Този астероид е на много стабилна орбита в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер. На практика шансът орбитата му да бъде отклонена (например при сблъсък с друг астероид) е нищожен. А и дори това да се случи, вероятността да достигне орбита, опасна за Земята е почти нулева.
Орбитата на астероида "42772 Кокотанекова"
Снимка: Росита КокотанековаБих успокоила всички, че този астероид не представлява никаква заплаха за Земята, поне в близките няколко милиарда години. Астероидите, които могат да бъдат потенциално опасни, са на орбити много по-близо до Слънцето и Земята. За щастие, те са сравнително редки и за сега не е открит нито един, който да представлява непосредствена заплаха за нас.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}