Уран и Нептун може да крият огромни океани от вода

Теорията съвпада с измерванията на Voyager 2 преди почти 40 години

Снимка: NASA, ESA, CSA, STScl

Уран и Нептун може да крият огромни океани от вода

Теорията съвпада с измерванията на Voyager 2 преди почти 40 години

15:59 | 26 ноември 2024 | Редактор : Стоян Гогов 1 1060 Снимка: NASA, ESA, CSA, STScl

Компютърни симулации предполагат, че дълбоко под дебелите синкави атмосфери от водород и хелий на Уран и Нептун се намират слоеве от материали. През годините учените са предполагали, че в ледените гиганти има "диамантен дъжд". Според новата теория обаче, под облаците във водород-хелиевата атмосфера се крие дълбок океан от вода. Под водата пък се намира слой от въглеводороди — силно компресиран флуид, съставен от въглерод, азот и водород. Слоевете са с дебелина около 8 000 километра, съобщава Forbs.

Вижте как изглеждат Уран и Нептун >> >> >>

Данните на учените показват, че тези два слоя съществуват отделно, защото температурата и налягането в интериора на планетите изтласкват водорода от метана и амоняка. Това означава, че в дълбоката вътрешност на планетите липсва смесване на частици, както е на Земята. Това е ключова причина Уран и Нептун да нямат глобално двуполюсно магнитно поле като нашето, което се създава от течната външна желязна сърцевина на Земята.

Тази теория може да обясни защо магнитните полета на ледените гиганти са хаотични и напълно различни от тези на Земята, Юпитер и Сатурн. Това е ключов извод от наблюденията на мисията Voyager 2 на НАСА, която прелетя край Уран и Нептун съответно през 1986 и 1989 г.

"Сега имаме добра теория защо Уран и Нептун имат различни магнитни полета, които са много по-различни от тези на Земята, Юпитер и Сатурн", казва проф. Буркхард Милицер от Университета на Калифорния, Бъркли.

Теорията е разработена благодарение на напредъка в машинното обучение, което е позволило на Милицер да създаде компютърен модел, симулиращ поведението на 540 атома при нагряване и компресиране.

"Един ден разгледах модела и видях, че водата се беше отделила от въглерода и азота. Това, което не можех да направя преди 10 години, сега се случи", обяснява той.

Гравитационните полета, изчислени от модела, съвпадат с измерванията на Voyager 2 преди почти 40 години, което потвърждава достоверността на теорията.

Новото изследване кара учените да апелират към НАСА за мисия към Уран. Планетата не е добре проучена, а има възможност някоя от луните ѝ да има подземен океан от вода.

За да се възползва от рядкото планетно подреждане на Нептун, Уран и Юпитер, мисията до Уран трябва да излети от Земята до 2034 г. Гравитационният "прашка ефект" около Юпитер би съкратил времето за пътуване до Уран до 11 години.

Тъй като газовите гиганти като Уран и Нептун са най-често срещаните планети в Млечния път, откритието може да има огромно значение за търсенето на живот. Изследването е публикувано в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences.

ИЗБРАНО