България не се отказва от предизвикателството с Големия адронен ускорител в ЦЕРН | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
България не се отказва от предизвикателството с Големия адронен ускорител в ЦЕРН
Снимка: Shutterstock

България не се отказва от предизвикателството с Големия адронен ускорител в ЦЕРН

Страната ни ще е част от създаването на новия CMS детектор

| Редактор: Стоян Гогов 9 1888

Големия адронен ускорител е едно от най-важните научни съоръжения, благодарение на които, човечеството не просто открива нови частици, а проверява и доказва своите теории за Вселената. България е част от този проект и ще участва в изграждането на нов детектор, който ще увеличи капацитета на колайдера за научни открития.

Компактният мюонен соленоид или за по-кратко CMS (на английски: Compact Muon Solenoid) е един от големите детектори на елементарни частици в Големия адронен ускорител в ЦЕРН. Очаква се през 2026 г. изцяло да бъде изграден изцяло нов CMS детектор на ЦЕРН, а България ще бъде част от този важен научен проект.

Новият CMS ще включва по-мощни и сложни криогенни системи и свръхпроводящи соленоиди за създаване на вътрешно магнитно поле. Той отново ще е изграден, около един огромен електромагнит. Наличието му на практика ще удължи срока на експлоатация на Големия андронен колайдер, тъй като ще може да записва по-детайлна информация от провежданите в колайдера експерименти.

Настоящият CMS се намира на 100 под земята в района около Цюрих и именно благодарение на него бе регистриран за пръв път Хигс бозонът.

"Надяваме се България да има още по-голямо участие с изследователи и фирми в този нов детектор", каза още заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева.

Страната ни ще направи вноска в създаването на новия детектор за ЦЕРН, но според заместник-министъра това няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като разходите са от бюджета на Министерство на образованието и науката. 

Новият CMS детектор ще е част от 27-километровия Големия андронен колайдер и ще е преходен етап, преди пускането в експлоатация на така наречения "Бъдещ кръгов колайдер", който ще е готов през 2040 г. и ще е дълъг цели 100 километра.

ИЗБРАНО
България не се отказва от предизвикателството с Големия адронен ускорител в ЦЕРН

България не се отказва от предизвикателството с Големия адронен ускорител в ЦЕРН

Страната ни ще е част от създаването на новия CMS детектор

| Редактор : Стоян Гогов 9 1888 Снимка: Shutterstock

Големия адронен ускорител е едно от най-важните научни съоръжения, благодарение на които, човечеството не просто открива нови частици, а проверява и доказва своите теории за Вселената. България е част от този проект и ще участва в изграждането на нов детектор, който ще увеличи капацитета на колайдера за научни открития.

Компактният мюонен соленоид или за по-кратко CMS (на английски: Compact Muon Solenoid) е един от големите детектори на елементарни частици в Големия адронен ускорител в ЦЕРН. Очаква се през 2026 г. изцяло да бъде изграден изцяло нов CMS детектор на ЦЕРН, а България ще бъде част от този важен научен проект.

Новият CMS ще включва по-мощни и сложни криогенни системи и свръхпроводящи соленоиди за създаване на вътрешно магнитно поле. Той отново ще е изграден, около един огромен електромагнит. Наличието му на практика ще удължи срока на експлоатация на Големия андронен колайдер, тъй като ще може да записва по-детайлна информация от провежданите в колайдера експерименти.

Настоящият CMS се намира на 100 под земята в района около Цюрих и именно благодарение на него бе регистриран за пръв път Хигс бозонът.

"Надяваме се България да има още по-голямо участие с изследователи и фирми в този нов детектор", каза още заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева.

Страната ни ще направи вноска в създаването на новия детектор за ЦЕРН, но според заместник-министъра това няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като разходите са от бюджета на Министерство на образованието и науката. 

Новият CMS детектор ще е част от 27-километровия Големия андронен колайдер и ще е преходен етап, преди пускането в експлоатация на така наречения "Бъдещ кръгов колайдер", който ще е готов през 2040 г. и ще е дълъг цели 100 километра.

ИЗБРАНО