Димитър Списаревски - историята на летеца, жертвал живота си за Родината | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Димитър Списаревски - историята на летеца, жертвал живота си за Родината 4
Снимка: iStock by Getty Images/ Колаж: Dir.bg

Димитър Списаревски - историята на летеца, жертвал живота си за Родината

Подвигът успява да предпази част от София от бомбите на съюзническите самолети

| Автор: Орлин Георгиев 210 9712

Орлин Георгиев е авиоинженер и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA). Познанията му го превръщат в дългогодишен технически консултант на телевизионната поредица "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.

Освен дълбоката си техническа компетентност специалистът има богати познания за световната и родната история на авиацията. Орлин Георгиев е автор на две книги. В тях разказва вдъхновени от реалността събития от "златните години" на Българските военновъздушни сили и на гражданската ни авиация.

Съвместната ни рубрика "Небесни пътеки" е посветена именно на забележителните моменти в авиацията. Тя продължава с историята на един от най-големите герои в българските ВВС - Димитър Списаревски.

Българският пилот е роден през 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния. Това става само 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. След Ньойския договор от 1919 г. и оставането на град Добрич под румънска власт семейството на Списаревски се премества в Лом, а по-късно в София.

В София Димитър Списаревски постъпва в елитната Втора мъжка гимназия. Там развива страстта си към авиацията и футбола. Участва в клуба по авиомоделизъм, където заедно със свои другари построяват малък модел на планер.

По-късно Списаревски завършва Националния военен университет, където се сдобива с офицерско звание. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 г. е футболист на "Левски" (София), за който играе в няколко приятелски срещи. 

През 1938 г. българинът е изпратен в авиационна школа в Германия, а през 1939-а се обучава и в "Топ гън" школата за въздушен бой на германците край Мюнхен.

Инструктори в нея са немски асове-ветерани - едни от водещите в света по това време.

Интересен факт е, че неговият колега Стоян Стоянов успява да победи командира на школата във въздушен бой пред погледите на всички негови колеги, след което немският ас е откомандирован.

Списаревски се проявява не само като отличен пилот. Един случай е показателен за неговия патриотизъм. Когато на вечеря в ресторант в София група летци запява българския химн, Списаревски отива при група немски офицери на съседната маса и ги принуждава да станат на крака в знак на уважение.

Български летци, трети от ляво на дясно капитан Димитър Списаревски, загинал във въздушен бой на 20 декември 1943 година

Снимка: LostBulgaria.com

На 20 декември 1943 г. в изпълнение на операцията "Прицел от упор" армада от 15-а въздушна армия на САЩ, позиционирана в Италия, в състав от 150 бомбардировачи Б-24 "Либерейтър" и 60 тежки изтребители П-38 "Лайтнинг", атакуват и бомбардират София.

Засечени от радиолокационния център на българската противовъздушна отбрана още над Албания, срещу тях са изпратени всичките налични тогава 36 български изтребители от типа Месершмит-109 и Девоатин Д-520, базирани във Враждебна, Божурище и Марино поле, край Карлово.

36 срещу 210! Съотношение 1 към 6.

В неравната битка загиват двама български летци - Списаревски и Кюмюрджиев, а свалените американски самолети в този ден са 9 - 3 летящи крепости и 6 изтребители. Независимо, че нашите са 6 пъти по-малко. Лейтенант Гинър, пилот на изтребител "Лайтнинг" и участник в битката, пише в спомените си: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. Те надхвърлят понятието "ненадмината ярост" в авиацията."

А сега ми позволете да ви представя авиационната техника, участвала в тази неравна въздушна битка:

Списаревски лети на Месершмит Бф-109 Г 2 "Стрела". Изтребителят е германско производство. Размахът на крилете му е 10 м, дължина - 9 м, максимално излетно тегло - 3 тона. Самолетът се задвижва от 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с мощност 1800 к. с. Максималната скорост е 630 км/час, а таван на полета 11 500 м. Въоръжението е съставено от едно 20 мм оръдие и две 7,92 мм картечници. Пилотът е само един.

В този въздушен бой участват 17 броя от този самолет, базирани на летището в Божурище. В редовете на българските ВВС тогава има общо 164 самолета.

Девоатин Д-520 е изтребител, произведен преди началото на Втората световна война във Франция. Размах на крилете му е 10 м, дължина - 9 м, а максимално излетно тегло 2,1 тона. Задвижването е от 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с мощност 850 к.с. - наполовина на Месершмит-109 Г 2.

Максимална скорост е 480 км/час - по-ниска от тази на американските бомбардировачи, а тавана на полета 11 000 м. Въоръжението е от едно 20 мм оръдие и четири 7,5 мм крилни картечници. Екипажът отново е от един пилот.

България закупува тези самолети от Германия, която ги е пленила от Франция, след окупирането й през май 1940 г. Това е морално остарял самолет, неотговарящ на изискванията за скоростен маневрен бой през 1943/44 г. В този въздушен бой участват 19 от тях, базирани във Враждебна и Марино поле, край Карлово.

Американските "летящи крепости" Б-24 "Либерейтър" са разработени и произведени от фирмата "Консолидейтед". Това е стратегически бомбардировач с 4 двигателя, всеки от тях с мощност по 1200 к.с. Размахът на крилата е 34 м., а бомбеният товар е от 3,6 тона. Максимална скорост е 490 км/ч., а таванът на полета - 8 500 м. Бойният обсег е 2700 км, а екипажът - 10 души.

Тежкият изтребител на САЩ П-38 "Лайтнинг" е разработен и произведен от фирмата "Локхийд". Размахът на крилете е 16 м, дължина - 11,5 м, а максимално излетно тегло 8 тона.

Задвижването е от два бензинови двигателя, максималната скорост е 670 км/час, а таванът на полета е 13 400 м. Въоръжението е от едно 20 мм оръдие и 4х12,7 мм картечници. Екипаж - 1 пилот.

Това е първият и последен въздушен бой на 27-годишния Димитър Списаревски. Един от свидетелите на въздушната битка е сваленият американският пилот на прикриващ изтребител "Лайтнинг" - Джон Макландън от Джорджия.

Плененият пилот разказва как след няколко атаки самолетът на Списаревски се насочва към една от "летящите крепости" отдолу и не спирайки да стреля с бордовите оръжия, се врязва вертикално в корема на бомбардировача.

Последва мощна експлозия и двата самолета се сриват към земята в района на село Долни Пасарел, на 20 км южно от София.

Бомбардировачът пада на десния бряг на река Искър. Месершмитът се удря в голяма скала, а овъгленото тяло на Списаревски "изхвърча" от кабината и е намерено встрани от останките. От "летящата крепост" загиват девет души от екипажа. Оцелява само един от стрелците в опашката, който успява да скочи с парашут и е пленен от местен селянин.

Другият загинал наш пилот - 22-годишният подпоручик Георги Кюмюрджиев, сваля един "Лайтнинг", атакува няколко пъти една от крепостите, но към него се нахвърлят шест вражески изтребители, които го прострелват фатално. Самолетът му пада в района на село Калище, Радомирско.

Списаревски е първата българска "жива торпила" - пилот, изпълнил таран и загинал при него. На следващия ден в своята вечерна емисия Радио Лондон се обръща към защитниците на София: "Български пилоти, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите "крепости". Защото вие сте малко, а ние сме хиляди".

Англичаните са били силно притеснени от героизма на българите.

Ето още исторически факти:

В периода от октомври 1943-та до април 1944 г. над София са проведени 10 тежки бомбардировки.

Нека направим едно сравнение на жертвите от двете страни - САЩ и България: Свалени американски самолети от българските изтребители и зенитна артилерия - 185 броя, свалени български самолети от американците - 27 броя. Или съотношение 7 към 1.

Загинали американски пилоти 256 души, загинали български пилоти - 22 души. Или съотношение 12 към 1.

Загинали български, цивилни граждани от бомбардировките - 4200 души.

Пленени американски летци и членове на екипажите им - 330 души.

В Североизточна България, на платото край Шумен, е създаден военнопленнически лагер за тези американски летци и екипажи. През юли 1944 лагерът е препълнен и всички са преместени в по-голямо, наскоро ремонтирано казармено помещение. Пленниците са били пускани под охрана да работят в града и да си купуват с изработените средства допълнително храна и цигари. След 9 септември 1944 г. всички пленници са предадени на съюзниците.

В заключение, всеки от Вас може да посети гроба на Списаревски в Централните софийски гробища в Алеята на летците. Можете да поднесе цветя в знак на уважение и признателност към паметта и героизма на големия български патриот и пред неговия паметник в София, в ж.к. Дружба 1, до бл. 126 на улица "Капитан Димитър Списаревски".

Снимка: LostBulgaria.com

Димитър Списаревски - историята на летеца, жертвал живота си за Родината 4

Димитър Списаревски - историята на летеца, жертвал живота си за Родината

Подвигът успява да предпази част от София от бомбите на съюзническите самолети

| Автор: Орлин Георгиев 210 9712 Снимка: iStock by Getty Images/ Колаж: Dir.bg

Орлин Георгиев е авиоинженер и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA). Познанията му го превръщат в дългогодишен технически консултант на телевизионната поредица "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.

Освен дълбоката си техническа компетентност специалистът има богати познания за световната и родната история на авиацията. Орлин Георгиев е автор на две книги. В тях разказва вдъхновени от реалността събития от "златните години" на Българските военновъздушни сили и на гражданската ни авиация.

Съвместната ни рубрика "Небесни пътеки" е посветена именно на забележителните моменти в авиацията. Тя продължава с историята на един от най-големите герои в българските ВВС - Димитър Списаревски.

Българският пилот е роден през 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния. Това става само 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. След Ньойския договор от 1919 г. и оставането на град Добрич под румънска власт семейството на Списаревски се премества в Лом, а по-късно в София.

В София Димитър Списаревски постъпва в елитната Втора мъжка гимназия. Там развива страстта си към авиацията и футбола. Участва в клуба по авиомоделизъм, където заедно със свои другари построяват малък модел на планер.

По-късно Списаревски завършва Националния военен университет, където се сдобива с офицерско звание. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 г. е футболист на "Левски" (София), за който играе в няколко приятелски срещи. 

През 1938 г. българинът е изпратен в авиационна школа в Германия, а през 1939-а се обучава и в "Топ гън" школата за въздушен бой на германците край Мюнхен.

Инструктори в нея са немски асове-ветерани - едни от водещите в света по това време.

Интересен факт е, че неговият колега Стоян Стоянов успява да победи командира на школата във въздушен бой пред погледите на всички негови колеги, след което немският ас е откомандирован.

Списаревски се проявява не само като отличен пилот. Един случай е показателен за неговия патриотизъм. Когато на вечеря в ресторант в София група летци запява българския химн, Списаревски отива при група немски офицери на съседната маса и ги принуждава да станат на крака в знак на уважение.

Български летци, трети от ляво на дясно капитан Димитър Списаревски, загинал във въздушен бой на 20 декември 1943 година

Снимка: LostBulgaria.com

На 20 декември 1943 г. в изпълнение на операцията "Прицел от упор" армада от 15-а въздушна армия на САЩ, позиционирана в Италия, в състав от 150 бомбардировачи Б-24 "Либерейтър" и 60 тежки изтребители П-38 "Лайтнинг", атакуват и бомбардират София.

Засечени от радиолокационния център на българската противовъздушна отбрана още над Албания, срещу тях са изпратени всичките налични тогава 36 български изтребители от типа Месершмит-109 и Девоатин Д-520, базирани във Враждебна, Божурище и Марино поле, край Карлово.

36 срещу 210! Съотношение 1 към 6.

В неравната битка загиват двама български летци - Списаревски и Кюмюрджиев, а свалените американски самолети в този ден са 9 - 3 летящи крепости и 6 изтребители. Независимо, че нашите са 6 пъти по-малко. Лейтенант Гинър, пилот на изтребител "Лайтнинг" и участник в битката, пише в спомените си: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. Те надхвърлят понятието "ненадмината ярост" в авиацията."

А сега ми позволете да ви представя авиационната техника, участвала в тази неравна въздушна битка:

Списаревски лети на Месершмит Бф-109 Г 2 "Стрела". Изтребителят е германско производство. Размахът на крилете му е 10 м, дължина - 9 м, максимално излетно тегло - 3 тона. Самолетът се задвижва от 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с мощност 1800 к. с. Максималната скорост е 630 км/час, а таван на полета 11 500 м. Въоръжението е съставено от едно 20 мм оръдие и две 7,92 мм картечници. Пилотът е само един.

В този въздушен бой участват 17 броя от този самолет, базирани на летището в Божурище. В редовете на българските ВВС тогава има общо 164 самолета.

Девоатин Д-520 е изтребител, произведен преди началото на Втората световна война във Франция. Размах на крилете му е 10 м, дължина - 9 м, а максимално излетно тегло 2,1 тона. Задвижването е от 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с мощност 850 к.с. - наполовина на Месершмит-109 Г 2.

Максимална скорост е 480 км/час - по-ниска от тази на американските бомбардировачи, а тавана на полета 11 000 м. Въоръжението е от едно 20 мм оръдие и четири 7,5 мм крилни картечници. Екипажът отново е от един пилот.

България закупува тези самолети от Германия, която ги е пленила от Франция, след окупирането й през май 1940 г. Това е морално остарял самолет, неотговарящ на изискванията за скоростен маневрен бой през 1943/44 г. В този въздушен бой участват 19 от тях, базирани във Враждебна и Марино поле, край Карлово.

Американските "летящи крепости" Б-24 "Либерейтър" са разработени и произведени от фирмата "Консолидейтед". Това е стратегически бомбардировач с 4 двигателя, всеки от тях с мощност по 1200 к.с. Размахът на крилата е 34 м., а бомбеният товар е от 3,6 тона. Максимална скорост е 490 км/ч., а таванът на полета - 8 500 м. Бойният обсег е 2700 км, а екипажът - 10 души.

Тежкият изтребител на САЩ П-38 "Лайтнинг" е разработен и произведен от фирмата "Локхийд". Размахът на крилете е 16 м, дължина - 11,5 м, а максимално излетно тегло 8 тона.

Задвижването е от два бензинови двигателя, максималната скорост е 670 км/час, а таванът на полета е 13 400 м. Въоръжението е от едно 20 мм оръдие и 4х12,7 мм картечници. Екипаж - 1 пилот.

Това е първият и последен въздушен бой на 27-годишния Димитър Списаревски. Един от свидетелите на въздушната битка е сваленият американският пилот на прикриващ изтребител "Лайтнинг" - Джон Макландън от Джорджия.

Плененият пилот разказва как след няколко атаки самолетът на Списаревски се насочва към една от "летящите крепости" отдолу и не спирайки да стреля с бордовите оръжия, се врязва вертикално в корема на бомбардировача.

Последва мощна експлозия и двата самолета се сриват към земята в района на село Долни Пасарел, на 20 км южно от София.

Бомбардировачът пада на десния бряг на река Искър. Месершмитът се удря в голяма скала, а овъгленото тяло на Списаревски "изхвърча" от кабината и е намерено встрани от останките. От "летящата крепост" загиват девет души от екипажа. Оцелява само един от стрелците в опашката, който успява да скочи с парашут и е пленен от местен селянин.

Другият загинал наш пилот - 22-годишният подпоручик Георги Кюмюрджиев, сваля един "Лайтнинг", атакува няколко пъти една от крепостите, но към него се нахвърлят шест вражески изтребители, които го прострелват фатално. Самолетът му пада в района на село Калище, Радомирско.

Списаревски е първата българска "жива торпила" - пилот, изпълнил таран и загинал при него. На следващия ден в своята вечерна емисия Радио Лондон се обръща към защитниците на София: "Български пилоти, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите "крепости". Защото вие сте малко, а ние сме хиляди".

Англичаните са били силно притеснени от героизма на българите.

Ето още исторически факти:

В периода от октомври 1943-та до април 1944 г. над София са проведени 10 тежки бомбардировки.

Нека направим едно сравнение на жертвите от двете страни - САЩ и България: Свалени американски самолети от българските изтребители и зенитна артилерия - 185 броя, свалени български самолети от американците - 27 броя. Или съотношение 7 към 1.

Загинали американски пилоти 256 души, загинали български пилоти - 22 души. Или съотношение 12 към 1.

Загинали български, цивилни граждани от бомбардировките - 4200 души.

Пленени американски летци и членове на екипажите им - 330 души.

В Североизточна България, на платото край Шумен, е създаден военнопленнически лагер за тези американски летци и екипажи. През юли 1944 лагерът е препълнен и всички са преместени в по-голямо, наскоро ремонтирано казармено помещение. Пленниците са били пускани под охрана да работят в града и да си купуват с изработените средства допълнително храна и цигари. След 9 септември 1944 г. всички пленници са предадени на съюзниците.

В заключение, всеки от Вас може да посети гроба на Списаревски в Централните софийски гробища в Алеята на летците. Можете да поднесе цветя в знак на уважение и признателност към паметта и героизма на големия български патриот и пред неговия паметник в София, в ж.к. Дружба 1, до бл. 126 на улица "Капитан Димитър Списаревски".

Снимка: LostBulgaria.com