17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Един срещу друг: първият немски и американски реактивен изтребител (снимки)

В средата на 40-те години на миналия век е поставено началото на една нова епоха

Снимка: Wikimedia

Един срещу друг: първият немски и американски реактивен изтребител (снимки)

В средата на 40-те години на миналия век е поставено началото на една нова епоха

13:24 | 5 март 2021 | Редактор : Стоян Гогов 85 40963 Снимка: Wikimedia

Реактивните изтребители се появяват по време на най-ожесточения конфликт в човешката история - Втората световна война. Те се разработват в условията на голяма секретност и с надеждата, че ще повлияят на хода на войната. Макар да е спорно, доколко новите оръжия се оказват решителни в конфликта, то в исторически план значението им е огромно.

Първото поколение реактивни самолети доказват, че еволюцията на летателните машини не завършва с витловия двигател. Освен по-високата скорост са направени ключови открития в сферата на аеродинамиката. Първоначално изцяло военна, днес технологиите, чието начало се крие именно в 40-те години на миналия век ни помагат да достигнем почти всяко кътче на планетата сравнително бързо и евтино.

За да си припомним как е започнало всичко, ще ви разкажем историята на първия немски и американски реактивен изтребител. Спираме се на тях, защото именно те се оказват най-масови и успешни, макар Италия, Великобритания и други страни също да имат своите разработки.

Вижте как изглеждат най-успешните изтребители в зората на реактивната авиация >> >> >>

Влиятелният първи

Messerschmitt Me 262

Снимка: iStockphoto by Getty Images

Разработките на първия немски реактивен самолет не стартират в условията на голяма секретност. Няколко години преди началото на Втората световна война мнозина инженери и конструктори в Германия заповат сериозно да обмислят създаването на реактивни аероплани. Разработени са няколко експериментални прототипа.

Разработките на Messerschmitt обаче се оказват най-перспективни, а през 1939 година се преминава към по-сериозното изграждане на замисления от тях самолет. Началото на войната кара конструкторите да заложат възможността крайната версия на прототипа да може да води бой.

Инженерите на Messerschmitt правят редица нововъведения - освен реактивните двигатели, формата на самолета е изключително аеродинамична, а крилата са стреловидни - нещо революционно за онова време.

Messerschmitt Me 262 осъществява първия си полет на 18 юли 1942 г. и се превръща в първия реактивен изтребител в историята. До края на войната от него били произведени цели 1433 бройки.

Самолетът използва не един, а два реактивни двигателя, създадени от Junkers. Me 262 разполага с резервоар с обем 2000 литра, пълен с дизелово гориво. То изгаря напълно за между 60 и 90 минути. Максималната скорост е от 900 км/ч, а ефективният боен радиус - от над 1000 километра.

Заради своята скорост самолетът е почти невъзможен за сваляне от противника. Пилоти на Me 262 твърдят, че са свалили над 500 съюзнически самолета, срещу загуба на около 100 бройки. Предотвратени са много бомбардировки над немските градове и фабрики.

Въоръжението на Ме 262 е доста разнообразно - има версии с 2 или с 4 картечници. Има варианти, носещи две 250- или 500-килограмови бомби, а в края на войната се появят и модели, въоръжени с 24 ракети.

Me 262 изпълнява много успешно задачата си, за която бил създаден - да пази небето от набезите на противниковите бомбардировачи и изтребители. Хитлер обаче смятал, че самолетът трябва да бъде и "блиц-бомбардировач" - в тази си роля Me 262 се оказал изключително слаб. Един от недостатъците на самолета се крие във факта, че животът на двигателите бил едва 25 часа.

Въпреки, че Me 262 не обръща хода на войната за Германия, самолетът "преобръща" статуквото в авиацията. Той поставя началото на нова ера, а всички самолети с реактивен двигател, създадени в периода 1945-1951, стъпват върху иновациите на Messerschmitt.

Отговорът на САЩ

P-80 Shooting Star

Снимка: US Airforce

Още от началото на 40-те години американските военновъздушни сили теоретизират възможността за създаването на реактивен изтребител, който да бъде доста по-бърз и способен от своите витлови конкуренти.

През пролетта на 1943 година съюзническото разузнаване успяло да се сдобие с информация за първия немски реактивен самолет - Messerschmitt Me 262. Получените данни показали, че съюзниците изоставали с години в разработките си на реактивни самолети.

Това мотивира американското командване, което взема решение да създаде свой собствен боен реактивен самолет - при това в срок от 6 месеца. Lockheed са натоварени с разработката, която щяла да се базира върху вече готов британски двигател.

Проектът се разработва в условията на най-висока степен на секретност от специалното поделение Skunk Works, които някоко десетилетия по-късно създават и първите стелт самолети на САЩ. За реактивната разработка знаят общо 130 души, от които инженерите и конструкторите са около 30.

Страхът от изтичане на информация довел до куриозни ситуации - британецът, доставил единствения готов към онзи момент британски реактивен двигател, бил задържан и поставен под домашен арест, за да не би да издаде информация или да бъде заловен от немците при връщането си в родината.

P-80 Shooting Star прави първия си полет на 8 януари 1944 година. Самолетът успява да развие 808 км/ч и да се изкачи на 6240 метра надморска височина.

По време на Втората световна война полетели едва две бройки от самолета, а от Lockheed установили, че немският Messerschmitt Me 262 бил по-бърз и маневрен от P-80 Shooting Star.

Основният недостатък на американският реактивен изтребител бала геометрията на крилата. Въпреки това производството на P-80 Shooting Star било евтино и се осъществило в големи мащаби.

От P-80 Shooting Star били направени 1715 бройки. От ударно-тренировъчния му вариант T-33 били произведени 6500 бройки, а от подобрения F-94 Starfire били построени 950 бройки.

След последните направени подобрения P-80 Shooting Star можел да развива максимална скорост от 965 км/ч и да се изкачва на 14 000 метра височина.

P-80 Shooting Star участвал активно в бойните действия в Корейската война, където имал значителни победи срещу съветските витлови самолети, но след внедряването на МиГ-15 в бойните действия американците бързо изтеглили P-80 Shooting Star и го заменили с F-86 Sabre.

Така до началото на 60-те американците били пенсионирали първия си реактивен изтребител и неговите усъвършенствани варианти.

Много други страни, като Италия и Япония използвали тренировъчния T-33 до 90-те години на миналия век, като едва миналата година Боливия пенсионира последния действащ американски изтребител - 73 години след първия му полет.

За сравнение, след 1945 година единствено Чехословакия продължава да използва немския Ме 262, но само до 1951 година. Това се дължи на унищожените фабрики и невъзможността за доставяне на резервни части.

Историците споделят, че P-80 Shooting Star има голямо значение за превръщането на САЩ във водеща сила в света на бойната авиация. Създаването на специализирани звена и секретни подразделения помага за създаването на ключови иновации, за които разбираме много по-късно от дебюта им.

ИЗБРАНО