Коронавирусната пандемия форсира процесите на дигитализация и Европейската комисия взе логичното решение да увеличи разходите за повишаване на цифровите умения и преквалификацията на гражданите. Сега, когато стана ясно, че и образованието също може да се случва онлайн, на дневен ред изникват куп допълнителни въпроси, пише Economic.bg.

За мнозина от нас технологиите се оказаха безценен инструмент за работа и комуникация по време на социалната изолация, а за децата - шанс все пак да продължат образованието си.

Огромен проблем обаче са уменията за боравене с технологиите, чието ниво варира значително в ЕС. По данни на Евростат средната стойност за Блока е 56%, но в Нидерландия тя е цели 79%, докато в България едва 29% от възрастните имат базови цифрови умения.

Затова и стратегията на ЕС за дигитално образование е един от най-важните инструменти за справяне с много от предизвикателствата на кризата. Причината е, че вече започналият цифровият преход рискува да изостри неравенствата, които вече съществуват между различните слоеве на обществото.

Технологиите, без които не можем

Връзката между наличието на оборудване и трупането на умения е съществена, тъй като без технологии няма и как те да бъдат усвоени и ползвани. В Швеция например почти всички ученици имат достъп до добро цифрово оборудване и свързани училища, докато в Румъния делът им е под 20%.

Като цяло Европа разполага с добра телекомуникационна инфраструктура, благодарение на която все пак понесе принудителното превключване в онлайн режим, при все че и тук има места, предимно в селските райони, които продължават да са без и с лош достъп до интернет, а не са малко и хората без собствени компютри и устройства.