17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Как Северна Корея се сдоби с ядрени оръжия

И може ли Пхенян да нанесе удари по САЩ

Колаж: С. Върбанова

Как Северна Корея се сдоби с ядрени оръжия

И може ли Пхенян да нанесе удари по САЩ

15:20 | 17 октомври 2021 | Редактор : Стоян Гогов 70 14396 Колаж: С. Върбанова

Преди 15 години Северна Корея се превръща в последната държава, присъединила се към ядрения клуб. За разлика от останалите страни в него, тя няма силна икономика, мощна дипломация или обширна и богата територия. Притежаваните от Пхенян ядрени оръжия са причина за налагането на сурови санкции. Нищо обаче не е в състояние да накара управляващия режим да се откаже от най-силния си и скъпоструващ коз.

Как Северна Корея се сдобива с ядено оръжие и защо режимът е готов да преглътне всички икономически трудности в негово име?

Желание за независимост от СССР и Китай

Северна Корея винаги е била много затворена страна. След смъртта на Сталин тя не одобрява курса на частична либерализация и премахването на култа към личността в СССР.

Пхенян не пести критиките си относно Мао и Културната революция и е скептичен и към пазарните промени след смъртта му.

Северна Корея не иска да се превръща в сателит на СССР или Китай, поради което пази дистанция спрямо страните от своя лагер. Постоянната възможност за война с Южна Корея и САЩ е другата причина Пхенян да инвестира много в армията си.

Северна Корея има ядрени амбиции от средата на миналия век

Снимка: Getty Images

През 1962 година официално стартира политиката на "закрепостяване", целяща да превърне страната в невъзможен за превземане военен лагер. От тогава е и желанието на Пхенян да притежава ядрени оръжия.

През 1963 година севернокорейците преговарят със СССР за придобиването на ядрено оръжие, но Москва отказва да помага в разработката му. По-късно Китай също отказва подкрепа за ядрените амбиции на своя съсед.

Въпреки това Северна Корея успява да сключи договор с Москва за изграждането на изследователски реактор. Пхенян успява да извлече ценни данни и технологии от него, като ползва тази база за изграждането на собствена фабрика за ядрено гориво и нов изследователски реактор. Официалната цел на програмата е под наслов "Атом за мир", но Пхенян е много по-заинтересован от военните приложения.

Ядрени амбиции след 1989 г.

Студената война между СССР и САЩ приключва в края на 80-те години на миналия век. Северна Корея губи своя най-близък съюзник, ставайки свидетел на разпада му. Пхенян наблюдава как влиянието на основния му противник - САЩ - расте по целия свят. Първата Война в Персийския залив приключва с разгромяването на иракската армия през 1991 година.

Северна Корея отделя 25% от своя бюджет за армията си

Снимка: AP/БТА

Само за няколко седмици САЩ унищожават хиляди танкове, артилерийски установки и бункери. Към този момент Северна Корея разчита на същите съветски оръжия и тактики, които са "пометени за дни" в Ирак.

Политбюро на Корейска работническа партия заключва, че ако Ирак е имал атомна бомба, то американската армия не би посмяла да атакува Саддам Хюсеин.

Ким Ир Сен, дядото на Ким Чен Ун, управлява без прекъсване от 1948 година, вече е на възраст и в лошо здраве. Станал уязвим и още по-изолиран, той дава заповед за бързата разработка на ядрено оръжие. Малко след това "вождът" умира.

Междувременно изолираната страна се сблъсква с огромна икономическа криза. Разпада на СССР води до срив в търговията. Много фабрики спират да работят. Ситуацията се изостря и от природни бедствия, унищожили напълно реколтата в страната.

През 90-те години на миналия век 70% от електричеството в страната се добивало от язовири. ВЕЦ дори е символът на севернокорейския герб. Наводненията през 1995 година са толкова тежки, че унищожили много от язовирните стени. Страната губи основния си източник на електроенергия. За ТЕЦ-овете пък липсвало гориво.

Дори днес много от жителите на КНДР носят белезите на глада от 90-те години на миналия век

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

В Северна Корея 90-те години на миналия век са наречени "Маршът на страданието". Наименованието е официално дадено от Пхенян, който препоръчва храненето да става максимум два пъти дневно.

Храната е малко дори за военните. В болниците липсват медикаменти, а недостигът на ток прави зимите тежки. През 90-те години на миналия век между 250 000 и 3,5 милиона души умират от глад в 22-милионната страна.

Липсата на ток, храна и пари обаче не отказва Северна Корея от разработката на ядрени оръжия. Режимът смята, че без тях, САЩ биха унищожили страната им.

Втората война на САЩ срещу Ирак от 2003 г. затвърждава страховете на Пхенян. Изолираната държава не пести средства за сдобиване с ядрени технологии, а резултатите не закъсняват.

Пропуснатият договор със САЩ

САЩ долавят ядрените амбиции на Северна Корея още в началото на 90-те години на миналия век. Вашингтон вижда и незавидното положение, в което се намира страната.

През 1992 година Пхенян предлага да се откаже от своите реактори, които могат да произвеждат плутоний. Условието е САЩ да доставят 6 леководни реактори, от които да може да се произвежда ток.

Пхенян показа най-мощната си ракета през 2020 година

Снимка: KCNA

Към този момент реакторът в Йонбьон, Северна Корея не може да произвежда електричество и има единствено изследователско и военно приложение. За сметка на това леководните реактори имат ниски военни способности.

Споразумението е подписано през 1994 година. Северна Корея обещава да сложи край на ядрената си програма, ако САЩ достави 500 000 тона суров петрол, премахне икономическите санкции срещу страната и даде леководни ядрени реактори.

Въпреки подписания договор Вашингтон започва да бави изпълнението на поетите ангажименти. През 1996 година Демократическата партия губи мнозинство в Конгреса. Републиканците не искат да отделят държавни пари в помощ на заклет враг на САЩ.

Така по време на най-трудния период, свързан с липса на електричество, Пхенян получава малко петрол. Санкциите не са вдигнати, а доставката на американските реактори постоянно се отлага.

Тест на севернокорейска ракета, изстреляна от подводница

Снимка: KCNA

Северна Корея решава, че не може да разчита на изпълнението на договора и решава да продължи с ядрените си разработки, които стават по-секретни.

Подземните ядрени взривове

През 2002 година президентът на САЩ Джордж Буш заявява в своето годишно обръщение към Конгреса, че Северна Корея е част от "Оста на злото" - страни подкрепящи активно международния тероризъм. Към Северна Корея са добавени Иран и Ирак, а няколко месеца по-късно в списъка са включени Либия, Сирия и Куба.

Година след речта на Буш, САЩ започват втората си война срещу Ирак. Малко след това Пхенян напуска Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Две години по-късно КНДР обявява, че има атомна бомба, но е готова да се откаже от нея, ако санкциите над страната бъдат вдигнати.

Така изглеждат балистичните ракети с подводно базиране на Пхенян

Снимка: KCNA

Рестартираният реактор в Йонбьон и технологии, за които се предполага, че са купени от Пакистан, помагат за бързия напредък на ядрената програма на страната.

Светът първоначално не вярва, но на 9 октомври 2006 година е извършен първият подземен ядрен тест. Предполагаемата мощност на взривената бомба е под 1 килотон, което е около 15 пъти по-слабо от взрива над Хирошима.

През 2009 година е проведен втори тест, този път атомната бомба е с мощност от 7 килотона. През 2013 година е осъществен трети опит с мощност от 14 килотона.

През 2016 година е обявен взривът на много по-мощна водородна бомба, но според данните на западните разузнавателни агенции силата й е едва 15 килотона или равностойна на бомбата над Хирошима. Водородните бомби са между 10 и 1000 пъти по-мощни.

Мобилните ракетни установки са по-трудни за улавяне от противникови сателити

Снимка: KCNA

На 3 септември 2017 година Пхенян извършва подземен взрив с мощност от 250 килотона. Потвърдено е, че режимът разполага с водородна бомба.

От 2006 година до сега КНДР извършва общо 6 ядрени теста, всичките от които са подземни. След всеки един от тях, отношенията между Запада и затворената държава се обтягат.

Пхенян обещава да премахне ядрените си оръжия, ако бъдат премахнати всички санкции. Дипломацията помага за намаляване на напрежението, като понякога пред режима са правени малки отстъпки. Никога обаче не се стига до вдигане на санкции или до съществени стъпки към денуклеаризация.

Цената

Колко струва ядрената програма на Северна Корея е един от най-любопитните въпроси.

Проектът "Манхатън" прави САЩ първата страна в света с атомна бомба. Цената му е тогавашните 2 милиарда долара, които в днешно време са равностойни на около 25 млрд. долара.

Няма данни колко струва разработката на водородни бомби през 50-те години на миналия век, когато те се появяват за пръв път, но ъпдейта на малка част от "водородния арсенал" на САЩ струва около 9 милиарда долара. При това обновяването е по-евтино от производството на нови бойни глави.

Разработката на водородна бомба става "делото на живота на Ким Чен Ун"

Снимка: KCNA

Смята се, че общите разходи на Северна Корея за отбрана са около 10 милиарда долара годишно или около една четвърт от нейния брутен вътрешен продукт, който е 40 милиарда долара. За сравнение БВП на България е 69 милиарда долара, но в страната ни живеят 4 пъти по-малко души.

Откакто Ким Чен Ун става лидер през 2011 г. се забелязва ръст в строителните и инфраструктурните проекти, както и в производството на потребителски стоки. Това говори за ръст в БВП. Подобрената икономическа ситуация веднага се използва за ускоряване на ядрената и ракетната програма, както и за обновяване на армията с нови оръжия и екипировка.

Разузнаването на Южна Корея твърди, че ядрената и ракетната програма на Пхенян имат обща цена от 3.2 милиарда долара. Това би ги направило най-евтините в света. Причината за ниската цена е, че Пхенян разчита основно на собствени разработки и в голяма степен на безплатен или много евтин труд.

Според "Ройтерс" Северна Корея не взема всички предпазни мерки, което допълнително намаля цената на ядрената програмата до 700 милиона долара годишно. За сравнение военният бюджет на България е 1.3 милиарда долара годишно.

Ким Чен Ун с макет на атомна бомба

Снимка: Rodong Sinmun/KCNA

"Всъщност това, което харчат, не е толкова много", казва пред Ройтерс Ким Мин Гю, бивш дипломат, работил в посолството на Северна Корея в Москва до бягството си през 2009 г.

По неговите думи реакторът в Йонбьон е правен по стара съветска технология, като това идва с повишени рискове, но пък и излиза "много евтино".

Брой бомби и политика на употреба

Трудно е да се предположи точната бройка на ядрените бойни глави, с които разполага Пхенян. Международните наблюдатели са единодушни в това, че те са над 30, вероятно и над 50.

През 2019 година Япония съобщава на света, че Северна Корея е постигнала миниатюризация на своите оръжия. Бойните глави са станали по-малки и леки. Те вече могат да се монтират на ракети.

През 2020 година е оценено, че изолираната държава е в състояние да произвежда минимум по 4 ядрени бомби на година.

Ким Чен Ун разглежда макет на водородна бомба

Снимка: Rodong Sinmun/KCNA

Политическата позиция на Северна Корея е, че ядрените й оръжия "никога няма се използват като средство за превантивен удар". Въпреки това Пхенян допълва, че "при опит за събиране на военна сила срещу страната, то тя ще прибегне веднага до употребата им".

Анализаторите твърдят, че това не е чист отказ от превантивен удар.

Северна Корея вече има и хиперзвукова ракета

Снимка: AP/БТА

Смята се, че Пхенян е насочил своите ядрени оръжия не към Южна Корея, а към базите на САЩ в Тихия океан. Американските градове по тихоокеанското крайбрежие и японските мегаполиси също са друга потенциална цел.

Паралелно на ядрената програма е развита съществена ракетна програма, чийто краен резултат е създаването на голяма гама от междуконтинентални балистични ракети.

Най-новата от тях е с радиус от 13 000 километра, а Вашингтон попада в обсега й.

Северна Корея има спосоността да нанася изненадващи удари

Снимка: KCNA

Северна Корея може да нанесе удари по континенталната част на САЩ. Само Калифорния, която е в обсега и на по-старото поколение междуконтинентални ракети, е дом на близо 40 милиона души.

Високата секретност и мобилните подводни и наземни установки правят ракетите невъзможни за откриване. Пхенян може да ги базира дори в подводници и на влакове.

Наличието на ядрено оръжие действа възпиращо на всяка чужда сила, а това е най-важното за управляващия страната режим, който иска да запази властта си, а не да последва съдбата на Ирак, Либия, Сирия.