Армията на САЩ планира бази в космоса | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Армията на САЩ планира бази в космоса
EPA/БГНЕС

Армията на САЩ планира бази в космоса

Армията на САЩ предвижда изграждането на роботизирани летателни центрове в Космоса.

45 155
В бъдеще космически кораби ще се строят, презареждат и поправят в роботизирани депа, далеч от пределите на Земята, посочват представители на американската армия, цитирани от Space и агенция Фокус.

Агенцията за високотехнологични изследователски проекти в отбраната към Пентагона - DARPA разработва роботизирана ръка, която може да направи такива космически центрове възможни в относително близко бъдеще, казва Пам Мелрой, бивш астронавт на НАСА и заместник директор на Отдела за тактически технологии на DARPA.

Погледнете големите морски пристанищни градове, за да се вдъхновите и си представете пристанище на 36 000 километра оттук”, казва тя.

На това разстояние сателитите обикалят Земята в геосинхронна орбита. Космическите апарати в геосинхронна орбита извършват една обиколка за същото време, за което Земята се завърта веднъж около оста си и по тази причина се “носят” над една и съща област от планетата.

По-подходящо е да се изгради транспортен център в геосинхронна орбита, отколкото в ниска орбита, която е разположена между 300 и 600 километра над земната повърхност, изтъква Мелрой.

Обиталното ускорение в геосинхронна орбита е по-малко и така се намалява риска от тежки сблъсъци с космически отпадъци. Тази орбита е и значително по-стабилна, тъй като сателитите, намиращи се там не се влияят от атмосферното притегляне.

Докато апаратите в ниска орбита, какъвто е Международната космическа станция, биха паднали на Земята до 25 години, ако не се извършват коригиращи маневри, обектите в геосинхронна орбита са в състояние да останат на позицията си до 1 милион години, обяснява Мелрой.

Наред с това обаче, радиационните нива толкова далече от Земята - геосинхронната орбита се намира на една десета от пътя до Луната, са твърде високи, за да бъдат понесени от астронавти за продължителни периоди от време.

Затова тези съоръжения ще функционират с помощта на роботи. Ключът към осъществяването на тази идея е създаването на “роботизирани ръце, подобни на използваните при изграждането на МКС, но с по-високо ниво на автоматизация и безопасност”, отбелязва Мелрой и добавя, че DARPA конструира точно такава роботизирана ръка.


Вижте с какво още се занимава DARPA  > > > >

Армията на САЩ планира бази в космоса

Армията на САЩ планира бази в космоса

Армията на САЩ предвижда изграждането на роботизирани летателни центрове в Космоса.

45 155 EPA/БГНЕС
В бъдеще космически кораби ще се строят, презареждат и поправят в роботизирани депа, далеч от пределите на Земята, посочват представители на американската армия, цитирани от Space и агенция Фокус.

Агенцията за високотехнологични изследователски проекти в отбраната към Пентагона - DARPA разработва роботизирана ръка, която може да направи такива космически центрове възможни в относително близко бъдеще, казва Пам Мелрой, бивш астронавт на НАСА и заместник директор на Отдела за тактически технологии на DARPA.

Погледнете големите морски пристанищни градове, за да се вдъхновите и си представете пристанище на 36 000 километра оттук”, казва тя.

На това разстояние сателитите обикалят Земята в геосинхронна орбита. Космическите апарати в геосинхронна орбита извършват една обиколка за същото време, за което Земята се завърта веднъж около оста си и по тази причина се “носят” над една и съща област от планетата.

По-подходящо е да се изгради транспортен център в геосинхронна орбита, отколкото в ниска орбита, която е разположена между 300 и 600 километра над земната повърхност, изтъква Мелрой.

Обиталното ускорение в геосинхронна орбита е по-малко и така се намалява риска от тежки сблъсъци с космически отпадъци. Тази орбита е и значително по-стабилна, тъй като сателитите, намиращи се там не се влияят от атмосферното притегляне.

Докато апаратите в ниска орбита, какъвто е Международната космическа станция, биха паднали на Земята до 25 години, ако не се извършват коригиращи маневри, обектите в геосинхронна орбита са в състояние да останат на позицията си до 1 милион години, обяснява Мелрой.

Наред с това обаче, радиационните нива толкова далече от Земята - геосинхронната орбита се намира на една десета от пътя до Луната, са твърде високи, за да бъдат понесени от астронавти за продължителни периоди от време.

Затова тези съоръжения ще функционират с помощта на роботи. Ключът към осъществяването на тази идея е създаването на “роботизирани ръце, подобни на използваните при изграждането на МКС, но с по-високо ниво на автоматизация и безопасност”, отбелязва Мелрой и добавя, че DARPA конструира точно такава роботизирана ръка.


Вижте с какво още се занимава DARPA  > > > >