Ракетите, с които разполага НАСА (снимки)

SpaceX

Ракетите, с които разполага НАСА (снимки)

Днес САЩ разполагат с доста богат избор от ракети за своите космически мисии. Вижте кои са те

12:00 | 28 май 2018 | Редактор : Стоян Гогов 41 38586 SpaceX

НАСА поначало никога не е създавала сама своите ракети - те са били дело на големи военно-индустриални корпорации, като General Dynamics, Convair, Boeing, Lockheed Martin, Rockwell, Alliant Techsystems Inc. (ATK) и други. Днес някои от тези компании не функционират, други са се преобразували и обединили, а на пазара са се намесили нови играчи като SpaceX и Blue Origin.

Ситуацията е такава, че всяка една от занимаващите се със създаването на ракети компании иска да направи своя ракета, като за това тя получава "тлъсти" грантове от американската държава - SpaceX са получили правителствено финансиране в размер от 4.9 милиарда долара.

Голямата награда обаче не са грантовете, а подсигурените печалби, веднъж щом ракетата се е доказала като надеждна. Поради този фект, днес НАСА може да разчита на богат избор от ракети, които да ползва за своите мисии. Повечето от тях споделят общи възможности, но има и някои съществени разлики. За по лесно сме разделили списъка си на три части, свързани с датата на създаване на ракетата.

Вижте кои са ракетите, с които разполага НАСА >> >> >>

Най-нови ракети

Последното десетилетие определено бе много силно за космическата индустрия на САЩ, защото дебютира може би най-революционната технология свързана с космическите полети. Това естествено е възможността за приземяване на първата степен на Falcon 9 и повторното й използване. На пръв поглед не звучи толкова революционно на фона на предишните успехи, но значението на тази технология се крие във факта, че драстично намаля цената на полетите в космоса. Ето кои са най-новите ракети на САЩ:

Falcon 9 (2010)
Ракетата има две степени, като първата степен се задвижва от 9 ракетни двигателя Merlin, които използват смес от течен кислород и специален керосин. Втората степен използва един двигател Merlin, пригоден да работи във вакуум. SpaceX са разработили ракетата от нулата, а тя има една много революционна особеност - първата степен може да се приземява обратно и използва повторно. Това значително намаля разходите и изстрелването на спътници със SpaceX е доста изгодно. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е 22 800 кг, а на геостационарна орбита - до 8 300 кг. Цената на едно изстрелване е между 50 и 60 милиона долара.

Antares (2013)
Тази ракета е разработена от Orbital ATK, а като подизпълнител участие вземат и украинците от Yuzhnoye Design Bureau. Основната цел на ракетата е да може да доставя товари до Международната космическа станция, затова и възможностите й са по-скромни. Украинците са отговорни за направата на първата степен, която използва два ракетни двигателя AJ26-62, които са разработени в СССР още през 60-те години на миналия век (тогава наименованието им е било НК-33). Горивото отново е смес от течен кислород и специален керосин. По-новите варианти на ракетата използват руските двигатели RD-191, които работят със същото гориво. Втората степен използва един твърдогоривен двигател Castor, който е произведен в САЩ. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е 8 000 кг, а едно изстрелване струва 80 милиона долара.

Falcon Heavy (2018)
Това е най-новата ракета на SpaceX, която ще има много важна роля в космическата програма на американците. Първо, засега Falcon Heavy е най-тежката ракета, с която разполага човечеството. На практика тя е идеална за бъдещите товарни мисии до Лунната космическа станция, която ще заработи до десетилетие. Освен това Falcon Heavy може да се използва за изпращане на много по-големи сонди и роувъри из Слънчевата система. Мъск обаче не планира да сертифицира ракетата за изстрелване на астронавти. Falcon Heavy на практика се състои от три първи степени на Falcon 9, което означава, че 27 двигателя Merlin работят заедно. Горивото, както и при Falcon 9 е комбинация от течен кислород и специален керосин. Втората степен използва един двигател Merlin. Любопитен факт е, че Мъск планираше да осъществи туристически полет около Луната с тази ракета, при това през 2018 г., но в началото на годината обяви, че се отказва от тези си планове. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е 63 800 кг, а на геостационарна орбита - до 26 700 кг. По-интересното е, че Falcon Heavy може да доставя 16 800 кг товар до Марс и 3 500 кг - до Плутон. Едно изстрелване на Falcon Heavy струва 90 милиона долара в конфигурация за повторно използване и 150 милиона долара - в конфигурация за еднократна употреба.

Други на разположение

САЩ разполагат и с по-старо поколение ракети, които продължават да експлоатират. Някои от тях вече са на почти 30 години, но други са създадени преди по-малко от 10. Сред тях е и сегашният "работен кон" за далечни мисии на НАСА, както и ракети използвани предимно за изстрелването на леки или военни товари в ниска орбита. Ето останалите ракети на разположение на американците:

Pegasus (1990)
Тази ракета е дело на Orbital ATK и има доста скромни възможности, но за сметка на това не се изстрелва от космодрум, а от въздуха. Последното обаче значи, че Pegasus се ползва предимно от армията на САЩ. Ракетата се изстрелва от височина 12 000 метра. Pegasus има 3 степени, всяка работеща с твърдогоривен ракетен двигател. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е едва 443 килограма, а цената на едно изстрелване е 40 милиона долара.

Taurus (1994)
Тази ракета също е дело на Orbital ATK, а партньорството на компанията с военните на САЩ си личи по факта, че първата степен е на практика взета от балистичната ракета Peacekeeper. Taurus има 4 степени, като останалите 3 са взети от Pegasus. Ракетата излита от космодрум и затова няма крила. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е 1 320 кг, а цената на едно изстрелване е между 40 и 50 милиона долара.

Atlas V (2002)
Тази ракета е създадена от Lockheed Martin, но сега се създава от обединението United Launch Alliance (ULA), което включва Lockheed Martin и Boeing. Atlas V е двустепенна ракета, като първата степен използва руският ракетен двигател RD-180, които работи със смес от течен кислород и течен водород. Втората степен на ракетата се задвижва от американския двигател Centaur, които също използва смес от течен кислород и течен водород. Към Atlas V могат да се прикачат до 5 спомагателни бустери, използващи твърдо гориво. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита зависи от конфигурацията и е между 8 250 и 20 520 килограма, на геостационарна орбита могат да се доставят между 4 750 и 8 900 кг. Цената на едно изстрелване е около 109 милиона долара.

Delta IV (2002)
Тази ракета е създадена от военното подразделение на Boeing, макар и днес да е се произвежда във фабрика на обединението United Launch Alliance (ULA). Както може би сте се досетили Delta IV е създадена, за да удовлетворява нуждите на армията на САЩ. Ракетата има две степени, като първата разполага с един двигател RS-68A, който използва смес от течен водород и кислород. Втората степен се задвижва от двигател RL10-B-2, който работи със същото гориво. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е 11 470 килограма, а на геостационарна орбита могат да се доставят до 4 440 кг. Цената на едно изстрелване е около 164 милиона долара.

Delta IV Heavy (2004)
Това е по-мощната версия на Delta IV и на практика е "работният кон" за далечни мисии на НАСА. Преди появата на Falcon Heavy това бе най-мощната ракета, с която разполагаха американците. Навярно именно от тук SpaceX са се вдъхновили за конфигурацията на Falcon Heavy, защото Delta IV Heavy комбинира в едно 3 първи степени на Delta IV. Това означава, че при излитане се активират 3 ракетни двигателя RS-68A, работещи със смес от течен водород и кислород. Интересното е, че преди излитането малка част от горивото се възпламенява, което често оставя следи от сажди по ракетата. Втората степен се задвижва от двигател RL10-B-2, който работи със същото гориво. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е 28 790 килограма, а на геостационарна орбита могат да се доставят до 14 220 кг. Цената на едно изстрелване е около 350 милиона долара.

Minotaur IV (2009)
Тази ракета представлява модифицирана версия на балистичната междуконтинентална ракета LGM-118 Peacekeeper, която вместо ядрени бойни глави, носи сателити. Ракетата има 4 степени, всяка от които работи с твърдо гориво. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е 1 735 кг, а цената на едно изстрелване е 50 милиона долара.

Очаквани

Много скоро САЩ ще разполага не с една, а с цели три свръх-тежки ракети, с които ще може да осъществява пилотирани мисии до Луната и Марс, както и да изпрати сонди в далечния космос, а защо не и подводница на луната на Сатурн - Титан. Ето кои ще са бъдещите перли в космическата програма на Америка:

SLS (2019)
Това ще бъде най-мощната ракета, създавана някога, като първият и полет ще бъде съвсем скоро - или в края на 2019 или през лятото на 2020 г. По направата на ракетата участвайт голям брой фирми - Boeing, United Launch Alliance, Orbital ATK и Aerojet Rocketdyne. Ракетата ще има 2 степени, а за пилотирания полет към Марс - 3. Първата степен се задвижва от 4 ракетни двигателя RS-25D/E, които идват директно от пенсионираната совалка. Те използват комбинация от течен кислород и водород. В зависимост от конфигурацията, втората степен ще използва 1 двигател RL10B-2 или 4 двигателя RL10, като те също използват комбинация от течен водород и кислород. Двигателите за потенциалната трета степен, която ще се използва за пилотирания полет към Марс са все още в процес на разработка. Към SLS ще има прикрепени два спомагателни бустера, работещи с твърдо гориво. Те представляват осъвременена версия на бустерите, използвани от совалката. Всъщност от НАСА са постъпили доста хитро, защото цялата първа степен, както и бустерите произлизат от пенсионираната совалка. Това е свалило цените за разработката на ракетата, но към този момент са похарчени 10 милиарда долара. Само на ниска околоземна орбита SLS ще може да изстрелва между 95 000 кг и 130 000 кг полезен товар.

BFR (2019)
SpaceX имат също имат амбицията да направят най-мощната ракета, правена някога, като за целта ще трябва да изпреварят SLS. BFR ще има две степени. Първата от тях ще работи с 31 ракетни двигателя Raptor, които ще използват иновативна комбинация от течен метан и кислород. Втората степен на практика ще бъде първият истински космически кораб, правен някога. Той ще има 7 двигателя Raptor, като 4 от тях ще работят в космоса, а 3 - в атмосферата - било то на Марс или на Земята. BFR ще може да се използва повторно, а Мъск планира първата степен на ракетата да бъде рекордно евтина за ползване - едва 7 милиона долара. Използването на цялата конфигурация за полет до Марс също ще има рекордно ниска цена - 335 милона долара. Що се отнася за способностите на BFR, то на ниска околоземна орбита ще могат да се транспортират 150 000 тона. Без планирано връщане до Марс ще могат да се доставят 150 000 тона, а със планирано връщане от Марс до Земята, на Червената планета ще могат да се доставят 50 000 тона. Така BFR може да се превърне в ракетата, благодарение на която човечеството ще стане междупланетен вид.

New Glenn (2020)
Най-богатият човек на планетата и основател на Amazon явно е завидял на Илон Мъск за смелите му планове. Затова той също смята да създаде своя ракета. Тя обаче ще има по-скромни възможности, но за сметка на това също ще има повторно използваема първа степен. Ракетата все още е в разработка, но се знае, че ще има три степени, като първата ще работи с течен метан и кислород, а вторите две с течен кислород и водород. Първата степен ще е със 7 двигателя BE-4, втората с два BE-3U, а третата с един BE-3U. Максималният товар, който може да бъде доставен на ниска околоземна орбита е 45 000 килограма, а на геостационарна орбита могат да се доставят до 13 000 кг. Джеф Безос се гордее, че не разчита на държавни субсидии за направата на ракетата си (за разлика от Мъск). Милиардерът планира тя да се използва не само за изстрелване на сателити, но и за космически туризъм.