„Бойният модул” към момента представлява 7,62-милиметрова картечница ПКМТ с камера, която е свързана с компютър. Т.нар невронни мрежи позволяват на системата да взема решения тип „свой – чужд”, като трупа опит и се учи от грешките си. На същият принцип работи и мозъкът, пише ТАСС, цитиран от сп. Popular Mechanics и бTV.

Вижте снимки >> >> >>

Например, роботът може да разполага с база данни с изображения на войници, партизани и цивилни. Когато пред него се появи човек, машината го сравнява със записаното в паметта си и, ако той е с вражеска униформа и автомат в ръка, взема решение да стреля по него.

Най-същественият проблем за робота ще бъде неговото обучение. В много от конфликтните точки по света границата между военни и цивилни е твърде малка, особено ако става въпрос за паравоенни формирования. Това може да изложи на риск както цивилни, така и робота. Друг риск е възможността от хакване, и възможността роботът да се използва за подривни цели от противниковата страна - включително и убийство на цивилни.

Не е ясно дали установката скоро ще влезе в производство, но сред потенциалните платформи, на която може да я видим, са малкият танк робот БАС-01Г „Соратник” и новата автономна 20-тонна бронирана машина, която също се разработва от „Калашников”.

Руският военнопромишлен комплекс, който през годините винаги е свързван по-скоро с прости и надеждни изделия, в последно време се опитва да навакса технологичното изоставане.

Особено атрактивен в тази посока е хуманоидния робот „Фьодор”, който е предназначен за спасителни операции, но умее и да стреля с пистолети.

Вижте как руският робот „Фьодор” стреля с пистолет >> >> >>