Коментари - Учени разкриха тайната на древноримския бетон | it.dir.bg

Коментари - Учени разкриха тайната на древноримския бетон | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Е добре, де - сега как от ГЕРБ ще правят ремонт на ремонта, като бетонът сам ще се възстановява? Това значи ли, че усвоените средства от ЕС ще намалеят?

В дрения Рим изглежда не са правели сметки как на следващата година ще се усвоятват средства за ремонт на ремонта и т.н.

Настигнахме ги!

В Рим нещата са прости - досадиш ли на императора, просто ти реже главата .... е може да намери по зрелищен начин да се отърве от теб ако е на кеф, примерно да те изядат лъвовете арената в Колизеума. Затова и са гледали да не се набиват много на очи - свършват работата и се махат и гледат повече да не ги търсят за същото щото иначе ....

Тайната на древноримския бетон е от римско време! Това, че някакви дебили, наречени учени са я открили в някакъв шибан англосакски мухлясал университет, не е откритие! Преди 30+ години съм го учил по архитектура. Има и още една съставка, но няма да им я кажа, преди да стана учен и аз... Аре спрете с дивотиите си!

Не знам какви са тайните на бетона но има някаква голяма тайна в нареждането на паветата, защото римските не са мръднали 2000 години а нашите жълти павета им трябваше само 1 седмица.

Аз пък имам формула за самовъстановяващ се асфалт, но няма да я кажа на никой.

Ами да, 2000 години не е имало тежки автомобили, най много волска каруца впряг два вола от тип биволи(говедата са други, биволите ги водят като по-силни)

Явно на науката и трябва повечко време, за да открие, нещо което моите майстори преди 20 г. правеха, към цимента слагаха и малко хоросан, сиреч вар и пясък.

У нас няма свестни работници за тая работа. Това е занаят и иска майстор лък, а не пишман работници роми

Нещо си се объркал. Към хоросана се прибавя малко цимент за по-добра твърдост и износоустойчивост.

После се оказва, че съвременните киселинни дъждове разрушават не само римския мрамор, а и римския бетон. Фундаменталната разлика между римските и днешните бетонни елементи - стени, греди и колони - е в силовите показатели за единица маса. Старият бетон е по-здрав и тежък. Новият е по-слаб и лек, но е армиран. Това дава възможност да се изработват 120 метрови греди за мостове и 200 метра високи колони. Неща, които в древния Рим са немислими.

За всички паветажии , римляните никога не са правили пътища с павета , но за сметка н атова са правили здрави основи на пътя така че да издържа хилядолетия Започвайки строежа на пътя, римляните преди всичко изкопавали канавка /fossa/ дълбока 1 метър, която запълвали с 4-5 слоя настилка. В разрез римският път достигал до 130 см. дебелина /макар че има и такива, достигали до 240 см./. На най-долният утрамбован земен слой /pavimentum/ лягал слой от плоски камъни /statumen/, споени с варовиков разтвор. Дебелината на този слой достигала до 30 см. Третият /rudus/ и четвъртият /nucleus/ слоеве били от пясък и чакъл, споени с римски бетон /на широчина били също колко предходния/. Най-горният слой /Summum dorsum/ е бил изграден от плоски камъни, с площ до 90 см2 и дебели по 13 см. За по-добро съхранение на пътищата, средата им е била по-висока от краищата и така водата се стичала в издълбаните от двете страни канавки. Ако почвата била блатиста или местността – низинна, вместо изкоп, римляните правели насип /agger/ до половин метър върху който строяли пътя.

Бетона си е бетон, но сега никох не ползва чист бетон а стоманобетон, който освен твърдост има и известна доза елатичност благодарение на армировката.