ИКАРОС беше изстрелян в космоса през май 2010 година. Той е космически апарат, който представлява цилиндър с дължина 80 сантиметра и с диаметър 1,6 метра, предаде агенцията, цитирана от БТА.

След като беше изстрелян с японска ракета, ИКАРОС разгъна своите "мачти", а след това със завъртане около оста си опъна в тях квадратно платно-мембрана, чиято страна е дълга 14 метра. Дебелината му е 10 пъти по-малка от тази на човешки косъм. Самият апарат се намира в центъра на своето платно.

Площта на ИКАРОС е 200 квадратни метра, дебелината на платното е 7,5 микрометра, а масата на цялата конструкция не надхвърля 500 грама. Платното-мембрана успешно улавя слънчевия вятър. Като променя степента на отражението на слънчевите лъчи, ИКАРОС може без гориво и двигател да ускори или да забави придвижването си, а също и да промени посоката му.

Силата на слънчевия вятър върху платното е нищожна. В безвъздушното пространство това е достатъчно за придвижването на неголям апарат.

По данни на японската космическа агенция ДЖАКСА сега ИКАРОС се движи по орбита около Слънцето и в следващите години може да достигне района на Юпитер.

Слънчевият платноход, използващ налягането на слънчевата светлина за привеждане на космическия апарат в движение, беше описан още през 20-те години на миналия век от съветския учен Фридрих Цандер. Технологията е смятана за една от най-перспективните за бъдещите междупланетни пътешествия в пределите на Слънчевата система, тъй като подобен космически апарат не изисква на борда му да има големи количества гориво.