NASA
”Хъбъл” откри най-отдалечената свръхнова
Телескопът "Хъбъл" откри най-далечната свръхнова, която някога е била наблюдавана, съобщи Дискавъри.
Става въпрос за звездна експлозия, станала преди повече от 10 милиарда години. Тя е с около 1 милиард години по-древна от досегашния "рекордьор" и получи названието SN UDS10 Wil. По-важното обаче е, че принадлежи към свръхновите от тип Ia. Те са високо ценени от астрономите, защото осигуряват нужното ниво на осветеност, което позволява да се измери разширяването на Вселената.
Изчисляването на разстояния от Земята в междугалактичното пространство не е лесно. За да установят колко отдалечени са някои галактики, астрономите са се научили да използват светлината от свръхнови от тип Ia, чиято яркост се равнява на тази на 5 милиарда слънца. Методът е подходящ за разстояния отвъд нашата галактика, въпреки че е неизвестно какъв вид звезди са свързани със свръхнови от тип Ia.
Предлагат се две различни хипотези, макар да се приема, че свръхновите от тип Ia са резултат от натрупване на материя между бинарни звезди, докато критичната маса не бъде достигната и това не доведе до силна звездна експлозия.
Първата хипотеза гласи, че бинарната двойка е съставена от бяло джудже и червен гигант, от който то отнема материя, а втората - че двете звезди са бели джуджета, които орбитират едно около друго и се доближават все повече едно към друго, докато не се слеят и не се стигне до експлозия.
Откриването на SN UDS10 Wil подкрепя втората хипотеза. "Новото рекордно разстояние отваря прозореца към ранната Вселена, предоставяйки ново виждане за това как тези звезди експлодират, заяви астрономът Дейвид Джоунс от университета Джонс Хопкинс в Балтимор. Като знаем какво отключва появата на свръхнови от тип Ia, ще разполагаме с данни, които показват колко бързо Вселената се е обогатила с по-тежки елементи като желязото. Въпросните звезди произвеждат около половината от желязото във Вселената - материал, който служи за изграждане на планети и за зараждане на живот."
"Получените резултати са вълнуваща крачка напред в изследванията ни на свръхнови и на далечната Вселена, отбеляза Йенс Хорт от Центъра по космология в университета на Копенхаген. Сега ще можем да започнем да изследваме и да опознаем звездите, които предизвикват тези силни експлозии." Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в Astrophysical Journal.
Изчисляването на разстояния от Земята в междугалактичното пространство не е лесно. За да установят колко отдалечени са някои галактики, астрономите са се научили да използват светлината от свръхнови от тип Ia, чиято яркост се равнява на тази на 5 милиарда слънца. Методът е подходящ за разстояния отвъд нашата галактика, въпреки че е неизвестно какъв вид звезди са свързани със свръхнови от тип Ia.
Предлагат се две различни хипотези, макар да се приема, че свръхновите от тип Ia са резултат от натрупване на материя между бинарни звезди, докато критичната маса не бъде достигната и това не доведе до силна звездна експлозия.
Първата хипотеза гласи, че бинарната двойка е съставена от бяло джудже и червен гигант, от който то отнема материя, а втората - че двете звезди са бели джуджета, които орбитират едно около друго и се доближават все повече едно към друго, докато не се слеят и не се стигне до експлозия.
Откриването на SN UDS10 Wil подкрепя втората хипотеза. "Новото рекордно разстояние отваря прозореца към ранната Вселена, предоставяйки ново виждане за това как тези звезди експлодират, заяви астрономът Дейвид Джоунс от университета Джонс Хопкинс в Балтимор. Като знаем какво отключва появата на свръхнови от тип Ia, ще разполагаме с данни, които показват колко бързо Вселената се е обогатила с по-тежки елементи като желязото. Въпросните звезди произвеждат около половината от желязото във Вселената - материал, който служи за изграждане на планети и за зараждане на живот."
"Получените резултати са вълнуваща крачка напред в изследванията ни на свръхнови и на далечната Вселена, отбеляза Йенс Хорт от Центъра по космология в университета на Копенхаген. Сега ще можем да започнем да изследваме и да опознаем звездите, които предизвикват тези силни експлозии." Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в Astrophysical Journal.