Специалистите са представили изводите от изследването си на годишната среща на Кралското астрономическо дружество в Сейнт Андрюс, съобщи РИА "Новости", цитирана от БТА.

Луната е първият обект на Слънчевата система, който се изучава с автоматизирани сонди. Пионер е съветският "Луноход-1", кацнал на повърхността на естествения спътник на Земята през 1970 г.

Напоследък космическите агенции на много страни планират да построят нови луноходи, една от целите на които ще е да оценят условията за изграждане на лунни бази.

Фарид Хонари от университета на Ланкастър във Великобритания и нейните колеги са се опитали да установят какви неочаквани пречки могат да възникнат пред продължителната работа на такива сонди на лунната повърхност.

Изучавайки данните, събрани от луноходите от експедициите "Аполо", учените са установили, че астронавтите са се оплаквали от това колко лепкав е лунният прах и колко е твърд.

Облаци прах

Според учените облаците лунен прах, които възникват при движението на роувърите, могат да се отразят неблагоприятно върху тяхната работа. Такива "облаци" ще остават дълго над повърхността на Луната заради слабото притегляне, в резултат на което сондите на практика могат непрекъснато да се оказват обкръжени от прах.

Хонари и нейните колеги са проверили тази си хипотеза с помощта на математически модел, отчитайки действието на слънчевите лъчи върху частиците прах по време на лунния "ден".
Оказало се, че облаците прах ще се натрупват над луноходите и постепенно ще падат върху тях при смяната на деня и нощта и през тъмното време на лунното "денонощие".

Затова продължителната работа на такива сонди на Луната ще е много трудна, ако те не притежават система за защита.