Уредът е създаден от Института за космически изследвания и технологии към БАН, а целта му е да измерва нивата на радиация по време на полета от Земята до Марс.

Това е доста важно, за да бъдат оценени правилно рисковете от осъществяването на пилотиран полет към Червената планета.

„Люлин“ функционира нормално, а на Земята са получени и първите радиационни замервания на уреда, съобщават от БАН, цитирани от БГНЕС.

Получени са данни за радиационните условия в междупланетното пространство на разстояние около 7.5 милиона километра от Земята. Средната измерена доза от галактичните космически лъчи е 15 микрогрея в час, а средният поток частици е 2.9 на квадратен сантиметър за секунда.

Информацията показва, че дозите радиация, на които ще са изложени космонавтите при бъдеща мисия, ще са на границата или ще я надвишават.

Екипажът трябва да разполага с надеждна защита от вредните лъчени, защото пътят до Марс може да продължи години.

„Люлин“ ще работи по целия път от Земята до Марс.

България има традиция в създаването на подобни уреди за замерване на космическата радиация.

Серията уреди "Люлин" дебютира през 1988 година, когато апаратът е създаден за полета на втория български космонавт Александър Александров. Тогава целта отново е била замерването на радиацията, само че на ниска околоземна орбита.

Подобен уред с цел замерване на радиацията по пътя от Земята до Марс е бил част и от провалилата се руска мисия "Фобос-Грунт".

От БАН съобщават, че до сега създадените и изведени в космоса български апаратури за радиационни изследвания са 28– на борда на пилотирани и непилотирани космически станции.

България ще участва и във втория етап от мисията ExoMars.

През 2018 година година към Марс ще полети европейски марсоход и руска стационарна станция, като на последната ще бъде разположен апаратът "Лилюн-МЛ", който ще измери радиацията на повърхността на Червената планета.

Получените данни ще са много важни за бъдещето на колонизацията на Марс и можем да кажем, че България ще има ключова роля в подготовката за това, защото е доста важно да се знае точното количество на вредни лъчения, с който ще се сблъскат бъдещите заселници.

“Люлин-МО“ е разработен и финансиран по договор на ИКИТ-БАН с Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН).

Вижте как изглежда “Люлин-МО“ >> >> >>