”Нобел” за микроскоп със свръхвисока резолюция | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
”Нобел” за микроскоп със свръхвисока резолюция 2
EPA/БГНЕС

”Нобел” за микроскоп със свръхвисока резолюция

Американците Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер и германецът Щефан Хел спечелиха Нобелова награда за химия.

8 158
Те получават престижното отличие за разработването на флуоресцентната микроскопия със свръхвисока разделителна способност, съобщава сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.

С постиженията си тримата учени преодоляват ограниченията пред оптичния (светлинен) микроскоп.

Дълго време оптичната микроскопия е изправена пред предполагаемото ограничение, че никога няма да получи по-добра резолюция от половината дължина на светлинната вълна. С помощта на флуоресцентни молекули тримата Нобелови лауреати находчиво преодоляват това препятствие.

Благодарение на пробива им оптичната микроскопия преминава в наноизмерението.

В наноскопията учените визуализират пътеките на индивидуални молекули в живи клетки. Специалистите виждат как молекулите създават синапси (синаптични връзки) между нервните клетки в мозъка, проследят натрупването на протеини при заболявания като Паркинсон, Алцхаймер и Хънтингтън, и наблюдават индивидуални протеини в оплодени яйцеклетки в процеса на деление в ембриони.

Дълго време остава неясно дали някога учените ще могат да изучават живи клетки в най-малкия молекулярен детайл. През 1873 г. ученият Ернст Абе поставя физическа граница за максимална разделителна способност пред традиционната оптична микроскопия - тя никога няма да стане по-добра от 0,2 микрометра.

Тазгодишните Нобелови лауреати преодоляват това ограничение. Благодарение на постиженията им оптичният микроскоп вече може да се взира в наносвета.

Тазгодишната Нобелова награда за химия е признание за два отделни принципа.

Единият, използващ два лазерни лъча, заляга в метода STED-микроскопия, разработен от Щефан Хел. Чрез него при сканиране на проба нанометър по нанометър се получава изображение с по-добра разделителна способност от поставения от Абе лимит.

Бетциг и Мьорнер, работейки поотделно, полагат основите на втори метод - едномолекулна микроскопия, който разчита на възможността да се включва и изключва флуоресценцията при индивидуални молекули. Подходът позволява да се получават многократни изображения на една и съща област. Налагането им едно върху друго дава плътно свръхизображение с разделителна способност на нанониво. Бетциг използва метода за пръв път през 2006 г.

Днес наноскопията масово се използва по света и благодарение на нея всекидневно се получават знания от огромна полза за човечеството. Методът се прилага в медицината, хранителната промишленост, при извършване на микрохимични анализи.

Нобеловата награда за химия и сумата от 8 милиона шведски крони (1,1 милиона щатски долара или 881 000 евро) ще бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември, в деня на кончината на Алфред Нобел.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Изобретяването на син LED с Нобел за физика
Нобелова награда за вътрешния ”GPS” на човека
”Нобел” за микроскоп със свръхвисока резолюция 2

”Нобел” за микроскоп със свръхвисока резолюция

Американците Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер и германецът Щефан Хел спечелиха Нобелова награда за химия.

8 158 EPA/БГНЕС
Те получават престижното отличие за разработването на флуоресцентната микроскопия със свръхвисока разделителна способност, съобщава сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.

С постиженията си тримата учени преодоляват ограниченията пред оптичния (светлинен) микроскоп.

Дълго време оптичната микроскопия е изправена пред предполагаемото ограничение, че никога няма да получи по-добра резолюция от половината дължина на светлинната вълна. С помощта на флуоресцентни молекули тримата Нобелови лауреати находчиво преодоляват това препятствие.

Благодарение на пробива им оптичната микроскопия преминава в наноизмерението.

В наноскопията учените визуализират пътеките на индивидуални молекули в живи клетки. Специалистите виждат как молекулите създават синапси (синаптични връзки) между нервните клетки в мозъка, проследят натрупването на протеини при заболявания като Паркинсон, Алцхаймер и Хънтингтън, и наблюдават индивидуални протеини в оплодени яйцеклетки в процеса на деление в ембриони.

Дълго време остава неясно дали някога учените ще могат да изучават живи клетки в най-малкия молекулярен детайл. През 1873 г. ученият Ернст Абе поставя физическа граница за максимална разделителна способност пред традиционната оптична микроскопия - тя никога няма да стане по-добра от 0,2 микрометра.

Тазгодишните Нобелови лауреати преодоляват това ограничение. Благодарение на постиженията им оптичният микроскоп вече може да се взира в наносвета.

Тазгодишната Нобелова награда за химия е признание за два отделни принципа.

Единият, използващ два лазерни лъча, заляга в метода STED-микроскопия, разработен от Щефан Хел. Чрез него при сканиране на проба нанометър по нанометър се получава изображение с по-добра разделителна способност от поставения от Абе лимит.

Бетциг и Мьорнер, работейки поотделно, полагат основите на втори метод - едномолекулна микроскопия, който разчита на възможността да се включва и изключва флуоресценцията при индивидуални молекули. Подходът позволява да се получават многократни изображения на една и съща област. Налагането им едно върху друго дава плътно свръхизображение с разделителна способност на нанониво. Бетциг използва метода за пръв път през 2006 г.

Днес наноскопията масово се използва по света и благодарение на нея всекидневно се получават знания от огромна полза за човечеството. Методът се прилага в медицината, хранителната промишленост, при извършване на микрохимични анализи.

Нобеловата награда за химия и сумата от 8 милиона шведски крони (1,1 милиона щатски долара или 881 000 евро) ще бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември, в деня на кончината на Алфред Нобел.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Изобретяването на син LED с Нобел за физика
Нобелова награда за вътрешния ”GPS” на човека