Галилеевите луни или Галилеевите спътници са 4-те най-големи от общо 67-те луни на Юпитер. Те са открити от Галилео Галилей през 1610 година, но имената си получават едва през 20 век. Ето кои са Галилеевите луни и причините те да са толкова важни и интересни:

 

Йо е най-вулканичният обект в Слънчевата система

Снимка: NASA

Йо
Най-вътрешната от 4-те големи Луни на Юпитер е най-вулканичният свят в Слънчевата система, като изригванията могат да изпратят потоците от разтопена сяра и силикатни страни на над 250 километра височина. Благодарение на това, спътникът е изпълнен с кратери и вулканични кухини. Причината за този вулканизъм е доста брутална - Юпитер буквално разтяга Йо, чиито размери са по-големи от тези на Луната, което генерира значително количество топлина. Йо е една от най красивите луни в Слънчевата система, заради своето разнообразие от ярки жълти и оранжеви цветове.

 

Европа

Снимка: NASA

Европа
Най-малкият от четирите Галилееви луни и обектът с най-голяма вероятност за съществуването на живот в Слънчевата система, след Земята естествено - Европа разполага с огромен океан от течна вода, намираща се под заледената повърхност на спътника. Подобно на земните тектонични плочи, огромните ледени късове се движат едни спрямо други, като в ролята на разломи влизат кафявите линии, с които юпитеровата луна е известна. Те говорят за солеността на подземният океан, както и за изригвания на вода на повърхността.

 

Ганимед има всички белези на планета

Снимка: NASA

Ганимед
Тази луна е не просто най-големият от 4-те Галилееви спътници, но е и най-голямата луна в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий и на Плутон (но с двойно по-малка маса). Всъщност диаметърът на Ганимед е само с 1000 километра по-малък от този на Марс. Луната обаче е интересна и с друго - тя е единственият спътник в Слънчевата система, който има собствено магнитно поле. Знае се, че подобно на Европа и на Ганимед има подземен океан, който съдържа повече вода, от всички земни океани заедно. Учените предполагат, че наличието на горещо метално ядро и течна вода може да доведе до появата на живот на Ганимед, макар и в примитивна бактериална форма.

 

Калисто

Снимка: NASA

Калисто
Тази луна е вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третия в Слънчевата система. Калисто е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система и също като Европа и Ганимед разполага с океан от течна вода под ледената си повърхност. За разлика от Ганимед обаче, липсват данни за наличието на горещо метално ядро. Луната се намира най-далеч от останалите спътници спрямо Юпитер и е извън радиационният пръстен на газовия гигант. Заради ниските нива на радиация и наличието на замръзнала вода, учените предполагат, че именно Калисто е най-подходящият за колонизация обект около Юпитер, макар и шансът там да има живот да е много по-малък. Друг интересен факт е, че луната е обърната винаги с едната си страна към Юпитер, което също може да намери приложение при създаването на бъдеща колония на спътника.