Всяка една планета в Слънчевата система има свои планини. Повечето от тях - като тези на Меркурий, Луната и останалите обекти без атмосфера са се получили в резултат на големи сблъсъци с астероиди. Други - като на Марс, Венера и Плутон са в резултат на вулканична активност. Най-рядко срещани са планините, получени в резултат на движението на тектонични плочи - освен на Земята, такива се срещат на Йо, Европа и Плутон.

Както всеки може да предположи, по-ниската гравитация спомага за образуването на по-високи планини - особено, когато те са в резултат на вулканична активност. Гравитацията обаче не е единствения фактор - ако планетата или луната не е геологично активна, то тя няма шанс да създаде почти никакви планини сама. За да видим кои обекти в Слънчевата ни система са имали късмета да са геологично активни, няма да започнем нашата класация от най-високата или най-ниската планина, а от първата планета - Меркурий, завършвайки с планетата-джудже - Плутон.

Вижте как изглеждат най-високите планини в Слънчевата система >> >> >>


Меркурий
Caloris Montes е планинска верига простираща се на близо 1000 километра по повърхността на Меркурий. Учените смятат, че тя се е създала, след като планетата е била ударена от масивен астероид или комета, в следствие от което много материал е бил изхвърлен от мястото на удара. Когато този разтопен материал е паднал обратно на Меркурий се е образувала Caloris Montes - най-високата планина на най-близката до Слънцето планета. Нейният първенец се извисява на по-малко от 3 километра над основата на планината. Всъщност върхът най-вероятно е по-нисък от Мусала. Макар и със слаба гравитация, Меркурий няма високи планини.

Венера
Близначката на Земята също няма много високи планини, но нейният терен е много по-разнообразен от този на Меркурий. Всъщност нейният терен е доста интересен, а по върховете на най-високите и планини често вали сняг. Този сняг обаче не е съставен от вода, а от кристализиран оловен сулфид. Подобно на земния сняг, този на Венера може да отразява по-добре светлината и изглежда по-светъл на сателитните снимки. Границата над която се образува този сняг е над 2600 метра. Но да се върнем на темата. Най-високата планина на Венера е Maxwell Montes, чийто връх Skadi Mons се извисява на 6.4 километра над основата на планината. Това е и най-студеното място на Венера с температури от "едва" 380°C. Това е и мястото с най-ниско налягане, което е двойно по-малко от стандартните 90 атмосфери - на Skadi Mons то е "само" 44 атмосфери. Снимката на най-високият вулкан на Венера обаче е доста по-популярна - Maat Mons се издига на 4.9 километра от своята основа.

Земята
Всеки знае, че най-високият връх на Земята е Еверест със своите 8848 метра над морското равнище. Но тъй като няма прието морско равнище за останалите планети и луни, то височината на планините там се мери от основата им. В такъв случай, най-високата планина на Земята не са Хималаите, а намиращата се на Хавайските острови - Мауна Кеа. Разстоянието от основата до върха на този вулкан е 10 200 метра, но само 4 205 метра са над морското равнище. Мауна Кеа е интересна и с това, че въпреки тропическият характер на Хавайските острови, то на върха има снежна шапка.

Луната
Най-високите планини на Луната са в резултат на удари с масивни астероиди, които са разтопили значително количество лунна маса и са нагънали повърхността на нашия естествен спътник. Първенецът на Луната е Mons Huygens, чийто връх се извисява на 5.5 километра над основата. Малко по-ниска е планината Mons Hadley, чиято височина е 4.5 километра. Тя обаче е била почти "изкачена", защото на нея каца мисията Аполо 15, която включва и първият управляем лунен роувър. Астронавтите участващи в проучването на първата планина извън Земята са: Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Ъруин. Те донасят 77 килограма лунни образци, събрани от планината.

Марс
Това е планетата с най-високи планини в Слънчевата система. Геологията на Марс е доста интересна, защото там се намира още най-дълбокия и дълъг каньон в нашата  система. Що се отнася за планините те са няколко и всички имат вулканичен характер. Първенец обаче е Olympus Mons или на български - просто Олимп. Най-високият връх се извисява на цели 21 900 метра височина от основата. Площта на вулкана е съпоставима с тази на Франция и изкачването му би било изключително лесно, но дълго, заради свръх полегатите му склонове. На Марс има още няколко вулкана, които са с височина над 10 000 метра. Намират се и високи планини, които са формирани в резултат на паднала разтопена марсианска маса, както и такива, образувани в следствие на ерозия.

Веста
Между Марс и Юпитер се намира астероидът Веста, който именно е дом на най-високата планина в Слънчевата система - Rheasilvia. Тя е образувана в следствие на удар с друг астероид, а височината и от основата е 22 километра. Други учени дори смятат, че височината е цели 25 километра. Тъй като Веста е много голям астероид, но сравнително доста малък обект, то гравитацията е изключително ниска и изкачването на стръмната планина би било екстремно лесно.

Йо
Най-вулканичният обект в Слънчевата система и една от най-големите луни в нея е дом и на най-високата планина, образувана в следствие на сблъсък на тектонични плочи. Най-високият връх на планинския масив Boösaule Montes се извисява на 18.2 километра над основата, а освен това, в планината може да се види стръмен почти 90-градусов скален отвес с височина цели 15 километра - едно от най-стръмните места в Слънчевата система.

Мимас
На тази малка луна на Сатурн се намира един от най-големите кратери в Слънчевата система, заради който Мимас прилича на Звездата на смъртта от сагата Междузвездни войни. В центъра на кратера пък се намира "малко възвишение" с височина от 7 километра. Неговият връх се нарича Хершел.

Титан
Това е може би най-интересната луна в Слънчевата система. Тя е една от най-големите и има атмосфера, два пъти по-плътна от земната. Освен това има морета, но не от вода, а от течен метан. Много е вероятно на Титан да има тектонични плочи, като именно това е теорията за образуването на планинската верига Mithrim Montes, чийто най-висок връх се извисява на 3 337 метра над основата на планината.

Оберон
На тази малка луна на Уран се намира една безименна планина, образувана отново от удар с астероид. Макар и без име, тя е висока цели 11 километра.

Тритон
Най-голямата луна на Нептун не е проучена напълно, като е заснета само едната й страна. От това което се вижда, тя има равнинна част и ледени хълмове, чиято височина не е напълно установена. Там обаче има крио вулкани и е много вероятно да има върхове високи над 3 километра.

Плутон
Един от най-активните геологически обекти в Слънчевата система е и един от най-отдалечените и студени светове в нея. Плутон не е планета от 2006 година, но за мнозина тя си остава едно любопитно място със бледа синя атмосфера, в която Слънцето изглежда като малко по-голяма звезда. Теренът на Плутон е доста разнообразен и включва както гладки равнини, така и назъбени стръмни планини. Най-високата от тях е Piccard Mons, която е създадена в следствие на крио вулканични изригвания. Тя се извисява на 5.6 километра над основата си. На Плутон обаче има и планина, създадена в следствие на тектонични движения, като тя не е съставена от скали, а от... замръзнала вода. Тази планина е наречена Tenzing Montes, а блестящите ѝ върхове се издигат на 3 400 метра.