Новата космическа надпревара и териториалните претенции към Луната
Земният спътник има ресурси, който не можем да открием на планетата си
Китай иска Луната за себе си, заяви преди няколко дни шефът на НАСА, Бил Нелсън. Оказва се, че това не е първото подобно обвинение на Нелсън към азиатския гигант. В средата на 2022 година 79-годишния шеф на НАСА заяви, че Пекин възнамерява "почти да открадне Луната за себе си". Тогава последваха редица други обвинения от Бил Нелсън. Според него Китай има планове за унищожаване на орбитални спътници и се е занимавал активно с "кражба на технологии от други страни".
"САЩ е започнала клеветническа кампания срещу Китай и усилията на страната ни в космоса. Силно се противопоставяме на това", каза Джао Лиджиан, говорител на китайското външно министерство.
Китай отговори по подобен начин и на последните обвинения на шефа на НАСА, определяйки ги за безотговорни.
В изявлението си от 3 януари Бил Нелсън официално обяви, че САЩ се намират в нова космическа надпревара с азиатската страна.
Състезанието започна
През последните години наблюдаваме обтягане на отношенията между САЩ и Китай. Вашингтон наложи високи мита на някои китайски стоки и обяви санкции срещу технологичния сектор на азиатската страна.
Китай е устремен да се превърне в първа икономическа суперсила и да измести САЩ. Съвсем логично, Вашингтон прави всичко възможно, за да не позволи това. Затрудняването на достъпа до чипове на Китай цели да забави растежа на азиатския гигант.
Икономическото състезание между Китай и САЩ прерасна в своеобразна нова Студена война. Икономиките на двете страни да са много по-взаимосвързани, спрямо тези на САЩ и СССР. Това означава, че по някои белези новата Студена война ще е по-различна от старата. Но двата сблъсъка определено ще споделят и някои общи черти. Една от тях е именно космическото състезание, официално обявено от шефа на НАСА. Всъщност, то е факт от поне няколко години.
Китай осъществи най-много космически изстрелвания през 2021 г. През 2022 година обаче САЩ върнаха първото си място.
През миналата година Китай завърши строежа на своята космическа станция. Тя е едва втория подобен обект в орбита, освен МКС.
Китай е единствената друга страна освен САЩ, която активно развива своите сателитни комуникации, има мащабни научни проекти, разработва ракети за многократна употреба и е напреднала в създаването на свръхтежка ракета от ново поколение.
Засега САЩ води в космическата надпревара. Страната вече има свръхтежка ракета, която изстреля успешно през 2022 г. Вашингтон развива повече проекти за изучаване на дълбокия космос и благодарение на SpaceX от 2016 година ползва ракети за многократна употреба.
Китай следва плътно САЩ и има голяма вероятност да се изравни с Щатите в края на десетилетието. Признак за това са историческите "първи" успехи. Китай пръв покори обратната страна на Луната и успя да кацне на Марс от първия път. Най-големият радиотелескоп също е собственост на Китай.
Подобно на миналата космическа надпревара и тази ще се концентрира около Луната. Този път пращането на хора там далеч няма да е само със символична стойност. Териториалните претенции също могат да се превърнат във факт.
Битка за ресурси
Луната придобива все по-ценно икономическо и научно значение. Там може да се разположат ново поколение телескопи, но може да се добиват и ценни ресурси. Най-ценният от всички тях е Хелий-3. Това е така, защото изотопът липсва на Земята.
Счита се, че Хелий-3 може да улесни термоядрения синтез и да донесе същинска революция в енергетиката.
Към днешна дата няма постигнат ефективен термоядрен синтез. Според учените има поне 30-40 години докато технологията постигне комерсиален успех - и то само, ако в близкото бъдеще бъде решен най-големият й проблем. Засега е необходима повече енергия за стартиране на термоядрения синтез, отколкото може да се добие след това от него. Европа, САЩ и Китай имат свои проекти, с които се опитват да променят това.
Добиването на ресурса от Луната може да бъде сравнително лесно, но доставките му на Земята ще са скъпи и в малък обем, ако се разчита на сегашната технология.
Но всичко това не обезсмисля евентуалните териториални претенции. Хелий-3 най-лесен за добиване в зоните, където може да се открие вода и установи база. А те са ограничени.
Мисиите "Артемида" на САЩ планират кацане и установяване на трайно човешко присъствие на Южния полюс на Луната. Там добиването на Хелий-3 може да е най-лесно.
САЩ срещу Китай
Южния полюс на Луната е не само най-богатата на Хелий-3 зона. В нея е установено наличието на замръзнала в по-дълбоките кратери вода. Освен това има по-малки температурни амплитуди. Изграждането на колония или база с постоянно присъствие би било най-лесно и икономическо обосновано на Южния полюс. В зависимост от поставените граници той заема между 3 и 10% от общата площ на земния спътник.
Всички кратери на Южния лунен полюс имат обща площ от 11,200 km2, това е по-малко от територията на Черна гора. Именно те са най-доброто място за база.
Но могат ли САЩ и Китай да имат териториални претенции към Луната.
През 1967 година ООН приема Договора за Космоса. Според него нито една държава не може да претендира за територии в космоса.
Още с приемането му възникват някои въпроси. Една предполагаема база на САЩ на Луната би се регулирала от законите на САЩ, материалите в нея също биха били собственост на Щатите. Според договора обаче самата база е собственост на цялото човечество или казано иначе - ничия земя.
Ако през миналия век никоя страна не е обмисляла сериозно създаването на база на Луната, то днес не е така. Това води до желания за преразглеждане на приетия от ООН договор.
Макар Бил Нелсън да обвинява Китай в териториални претенции към Луната, САЩ са първите, които предлагат териториите на земния спътник да бъдат приватизирани.
Към днешна дата законите на САЩ забраняват космическо партньорство с Китай. През 2011 г. Конгресът приема закон, който включва добавка, известна като поправката на Улф. Тя забранява на НАСА да използва федерални средства за участие в пряко двустранно сътрудничество с китайското правителство.
Преди близо 1 година влиятелния институт "Адам Смит" предлага Луната да бъде разделена на парцели и разпределена на различни страни. В последствие те ще могат да продават или отдават под наем имотите. Икономистите заключват, че икономиката и обществото биха спечелили много.
Институтът "Адам Смит" описва себе си като "независимо НПО, което цели насърчаване на свободния пазар и неолибералните идеи". Според организацията приватизирането на Луната ще намали бедността на Земята.
Купуването или наемането на имоти обаче ще е по силата само на най-богатите държави и корпорации. Освен това остава отворен въпросът, кой ще има най-много територия със залежи на Хелий-3.
Към днешна дата, цената на един килограм хелий-3 е около 1,4 милиона долара. На Луната са открити залежи от поне 500 000 тона от ценния изотоп.
При термоядрен синтез, когато в реакция влизат един тон Хелий-3 и 0,67 тона деутерий, се освобождава енергия, еквивалентна на изгарянето на 15 млн. тона нефт, твърди Владислав Шевченко от Правителствения астрономически институт към Московския университет Ломоносов.
До икономически ефективния добив и транспорт на лунни ресурси до Земята може би ни делят 50 или 100 години. Времето за заемане на апетитните територии на земния спътник обаче скоро може да изтече.
САЩ смятат да кацнат на Луната до 2025-2026 година. Плановете на Китай са да прати хора в края на десетилетието. Дори Договорът за космоса на ООН да не бъде формално преразгледан, двете държави ще се опитат да заемат максимално много площ, за която по-късно да претендират.
Обвиненията на Бил Нелсън не трябва да се подминават. Шефът на НАСА дава добър пример с островите, които Китай строи в Южнокитайско море. По-късно те се ползват за отправяне на териториални претенции и разширяване на морските граници.
Директорът на НАСА обаче пропуска да отбележи, че САЩ биха имали същото поведение, дори да го осъществят под някаква партньорска форма с Канада, Великобритания и ЕС.
Борбата за апетитния Южен полюс на Луната ще включи и други държави. През 2023 година Индия планира да прати сонда именно в тази зона. Руската мисия "Луна-25" също ще стартира тази година и ще кацне на Южния полюс.
На по-късен етап в надпреварата за Хелий-3 могат да се включат Турция, Южна Корея и някои от петролните арабски монархии. Когато технологиите за добива и употребата му бъдат готови, териториите на Луната ще са отдавна заети.