Руски космически апарати за изследване на планетата Юпитер и луната й Ганимед ще бъдат изстреляни през 2026 г., за да стигнат до тях през 2032 г., предаде ТАСС, цитирана от БТА.

Juno е в орбита около Юпитер >> >> >>

Това бе оповестено от компанията разработчик на апаратите НПО "Лавочкин".

В състава на спътниците са орбитален и спускаем апарат. Първи ще бъде изстрелян спускаемият апарат "Лаплас-П2" - стартът му е планиран за август 2026 г.

Орбиталеният апарат "Лаплас-П1" ще излети в космоса една седмица по-късно - през септември същата година.

"Лаплас-П2" трябва да стигне до Юпитер през септември 2032 г., а "Лаплас-П1" - през октомври същата година", разказаха от НПО Лавочкин".

Както уточниха от предприятието, концепцията за полета е разработена по нареждане на Роскосмос.

На Ганимед има повече вода, отколкото на Земята >> >> >>

След няколко маневри орбиталният спътник "Лаплас-П1" първи ще застане на орбита около луната Ганимед и ще я заснеме. Тези данни ще послужат за избиране на най-подходящото място за кацане на спускаемия апарат.

Предполага се, че двата руски апарата ще бъдат изстреляни с помощта на тежка ракета-носител "Ангара-А5" и ускорителни блокове КВТК, които в момента се разработват.

Русия тества "Ангара-А5" >> >> >>

Полетът на апаратите "Лаплас" до Юпитер ще продължи около 6 години. При това те ще трябва да извършат т.нар. гравитационни маневри около Венера и Земята, за да получат допълнително ускорение.

След като стигнат до Юпитер, апаратите "Лаплас" за две години ще осъществят 23 приближавания до Ганимед и другата юпитерова луна Калисто с последващо заставане на орбита около Ганимед.

"Лаплас-П1" първи ще застане на орбита около Ганимед, където ще извърши научни изследвания и ще събере данни за избора на място за кацане. След това ще дойде ред на "Лаплас-П2", като кацането на спускаемия му модел ще е под контрола на орбиталния апарат и наземни станции.

Ганимед е най-големият измежду 67-те естествени спътници на Юпитер и най-голямата луна в Слънчевата система.

Диаметърът му е 5268 км, а масата му превишава два пъти тази на Луната. Това е единствената луна със собствена магнитосфера.

На Ганимед има океан, скрит под почти 200-километрова ледена покривка и дори тънка атмосферата, съставена предимно от кислород, озон и водород.

Вижте снимки на Ганимед >> >> >>

Една от главните цели на руската мисия "Лаплас" е търсене на признаци на живот на Ганимед в миналото и сега. Затова спускаемият апарат на мисията ще вземе проби от грунта и ще ги изследва, търсейки биологични и геохимични характеристики.

Апаратите освен това ще изследват сеизмичната активност на луната Ганимед, ще измерят нивото на радиация на повърхността й, ще направят видео снимки и ще картографират повърхността й.

Ако руската мисия до Ганимед се осъществи, тя може да се превърне в едно от най-амбициозните начинания в историята на космическите изследвания и дори да постави началото на по-задълбоченото проучване на юпитеровите спътници, които имат интересна геология и доста често - скрити под лед океани от вода.