ВИДЕО >> >> >>

Време е човечеството да направи скок в междузвездното пространство и да прекрачи пределите на своята Слънчева система, а технологичните средства за достигането до най-близките звезди реално съществуват.

"Земята - е чудесно място, но това не може да продължи вечно, рано или късно ще трябва да се обърнем към звездите. Breakthrough Starshot е една вълнуваща първа стъпка в това пътешествие”, заявява Хокинг, цитиран от Space и БГНЕС.

"Границата на нашите възможности, пред които сме изправени в момента - това е голямата празнота между нас и звездите. Но сега ние можем да я преодолеем с помощта на лазерните лъчи, слънчевите панели и най-лекият от построяваните досега космически кораби. Днес ние сме длъжни да направим този голям скок в Космоса, защото сме хора и у нас е заложено да летим", каза Хокинг при представянето на проекта.

Според учения, именно способността да прекрачва границите на своите способности прави човека уникален. А той постига това с помощта на ума и машините.

"Има много теории за това какво прави човека уникален. Някои казват, че това е езикът, или инструментите, други - логическото мислене... Аз смятам, че уникални ни прави това, че излизаме извън рамките на своите възможности. Гравитацията ни държи приковани към земята. Как отиваме отвъд тези граници? - С помощта на нашите умове и машините", каза Хокинг.


Какво представлява проект Breakthrough Starshot?

Проектът предвижда да бъдат изпратени малки наносателити - с големина от едва няколко сантиметра, задвижвани от лазерен лъч и специално платно, съобщава Ройтерс, цитирана от БТА.

Вижте как ще изглеждат наносателитите >> >> >>

Концепцията е близка до тази на платноходката, като ролята на вятъра може да се играе от насочения лъч на лазера или дори от слънчевия вятър.

Лазерният лъч трябва да е достатъчно мощен и ще има доста внушителни размери.

Възможно е обаче да бъде използван не един, а множество по-малки лазери насочени в една точка - платната на наноспътника.

Според учените е по-ефективно лазерната система да бъдат разположена в орбита около Земята, защото атмосферата ни малко или много разсейва лъчите.

Наносателитите ще бъдат оборудвани с камери и комуникационна система. Тези апарати ще летят със скорост от 20 процента от скоростта на светилната - повече от хиляди пъти по-бързо от сегашните космически апарати.

Целта на учените е най-близката до нас звезда - Алфа Кентавър. Освен, че е близко, Алфа Кентавър най-вероятно има и орбитиращи около нея скалисти планети.

Проектът планира да изпрати не един, а цяла армада от наносонди към Алфа Кентавър, които ще пристигнат там за около 20 години.

След като пристигнат там и съберат необходимите данни, те ще ги изпратят към Земята, като тук информацията ще пристигне след около 4 години, защото Алфа Кентавър се намира на 4.37 светлинни години от Земята.

Концепцията предполага да бъде изстрелян на орбита един по-голям космически апарат, на който да са натоварени хиляди наноапарати. След това наноапаратите ще бъдат изстрелвани един по един.

Ръководител на проекта е Пийт Уордън, бивш директор на космическия център "Еймс" на НАСА.

Руският милиардер Юри Милнър финансира проекта със 100 милиона щатски долара.

Той е известен с прозорливите си инвестиции, например в социалната мрежа Facebook и китайската компания за смартфони Xiaomi.

И тъй като споменахме Facebook, трябва да добавим, че проектът ще бъде подкрепен и от Марк Зукърбърг.


Какво трябва да знаем още за проекта и неговата цел?

Най-близката до нас звезда всъщност е доста интересна цел. Алфа Кентавър е двойна или може би дори тройна звездна система.

Алфа Кентавър A е сродна на Слънцето звезда с малко по-големи размери и температура, а Алфа Кентавър В е оранжева звезда, която има по-ниска температура и сравнително по-малки размери от Слънцето.

Тази двойка звезди обикаля около общ център за 80 години. Разстоянието на което се намират една от друга двете звезди варира и е подобно на разстоянието от Слънцето до Плутон или до Сатурн.

Около тази двойка звезди може би обикаля и трета звезда - Алфа Кентавър C, която е известна и като Проксима Центури или Проксима Кентавър.

Тя е червено джудже и е отдалечена на огромно разстояние от Алфа Кентавър A и В, поради което все още се спекулира дали е част от звездната им система. Ако това е така, то орбитата около общия център ще става за около 500 000 години.

Проксима Кентавър ще бъде изследвана по-подробно след 2018 година, когато бъде изстрелян новия телескоп на НАСА - Джеймс Уеб.

Ако предположим, че проектът Breakthrough Starshot е успешен, а вероятността за това е голяма, предвид наличието на нужната технология, то след Алфа Кентавър ще можем да изследваме множество интересни звезди, намиращи се на разстояние от около 6 до 20 светлинни години от нас.

НАСА също има подобен проект >> >> >>