Те смятат, че богатата на органични вещества черна кора на кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко най-вероятно може да се обясни със съществуването на живи организми под ледената повърхност, пише "Гардиън", цитиран от "Фокус".

Има информация, че европейската сонда Розета, обикаляща около кометата, е засякла необичайни струпвания на органичен материал, които наподобяват живи микроорганизми.

Осъществявайки първа по рода си маневра в историята на космическите изследвания, модулът Philae кацна на кометата през ноември миналата година. Малко след кацането си апаратът премина в състояние на хибернация и се събуди през юни, след като презареди соларните си панели.

Нито Philae, нито Розета разполагат с оборудване за търсене на директни доказателства за съществуване на живот.

Астрономът и астробиолог проф. Чандра Викрамасинге, който е участвал в планирането на експедицията преди 15 години, смята, че хората трябва да са по-отворени за възможността да съществува извънземен живот. Той посочва, че “преди петстотин години е било трудно да се убедят хората, че Земята не е в центъра на Вселената”.

По думите му след тази революция Земята продължава да заема централно място в мисленето ни що се отнася до живота и биологията.

Той и колегата му д-р Макс Уолис от Университета в Кардиф са убедени, че 67Р и други комети биха могли да поддържат микроби, подобни на микробите, които населяват най-негостоприемните региони на нашата планета.

Възможно е кометите да са помогнали за “посяването” на семената на живота на Земята и може би на други планети като Марс. Изследователите са провели компютърни симулации, които предполагат, че богатите на вода зони на кометата може да са обитавани от микроби.

Проучването им показва, че организми, които съдържат антифризни соли биха могли да са активни при температури, достигащи минус 40 градуса.