Какво знаем за руския Искандер-М (видео) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Какво знаем за руския Искандер-М (видео) 11

Какво знаем за руския Искандер-М (видео)

Искандер-М е една от най-малките, но и най-опасните ракети в арсенала на Русия. Какво знаем за нея?

81 4722
Ракетата е замислена веднага след подписването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие между СССР и САЩ през 1987 г.

Той оставя Съветският съюз без способна ракета, можеща да поразява цели на по-близки разстояния. Договорът забранява ракетите с обсег между 500 и 5000 километра, като заради това максималният обсег на планираната бъдеща ракета е 500 км.

СССР обаче се разпада, а създаването на ракетния комплекс Искандер става в Русия - в един от най-трудните периоди в историята й. Макар балистичната ракета да върши добре своята работа, то в началото на новия век вече стабилизиралата се Русия решава да модернизира комплекса.

Причина за модернизацията е създаването на американската противоракетна отбрана и последвалото й базиране в държави от Източна Европа.

За да противодейства на тези средства Искандер-М е квазибалистична ракета, чиято бойна глава има стелт способности, заради радиопоглъщащия материал, с който е облицована. Бойната глава може да променя траекторията си по време на полета. Възможно е тя да извършва остри завои, като това става благодарение на усъвършенствани електронни системи и здравите материали издържащи на натоварванията.

Вижте как изглежда Искандер-М >> >> >>


Самата бойна глава може да е конвенционална - с осколъчно-фугасен, касетъчен или термобаричен заряд. Възможно е да се монтира и атомна бомба с мощност от 10 до 50 килотона.

Освен това ракетата реалното не напуска атмосферата, което също прави откриването й по-трудно. За задвижването отговаря твърдогоривен химически двигател.

Едно от предимствата на комплекса е неговата мобилност, а тъй като ракетата е с по-малки размери и тегло, то ракетовозите могат да имат по-голяма маневреност и скорост.

От 2016 година Искандер-М е разположен в Калининградска област - руски анклав, граничещ с Полша и Литва. От там и двете държави попадат изцяло в обсега на ракетата. Руският военен министър Шойгу обяви в края на миналата година, че Искандер-М е бил използван в Сирия. По-рано израелски спътници заснеха комплекса, който е бил базиран в база до град Латакия.

Какво знаем за руския Искандер-М (видео) 11

Какво знаем за руския Искандер-М (видео)

Искандер-М е една от най-малките, но и най-опасните ракети в арсенала на Русия. Какво знаем за нея?

81 4722
Ракетата е замислена веднага след подписването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие между СССР и САЩ през 1987 г.

Той оставя Съветският съюз без способна ракета, можеща да поразява цели на по-близки разстояния. Договорът забранява ракетите с обсег между 500 и 5000 километра, като заради това максималният обсег на планираната бъдеща ракета е 500 км.

СССР обаче се разпада, а създаването на ракетния комплекс Искандер става в Русия - в един от най-трудните периоди в историята й. Макар балистичната ракета да върши добре своята работа, то в началото на новия век вече стабилизиралата се Русия решава да модернизира комплекса.

Причина за модернизацията е създаването на американската противоракетна отбрана и последвалото й базиране в държави от Източна Европа.

За да противодейства на тези средства Искандер-М е квазибалистична ракета, чиято бойна глава има стелт способности, заради радиопоглъщащия материал, с който е облицована. Бойната глава може да променя траекторията си по време на полета. Възможно е тя да извършва остри завои, като това става благодарение на усъвършенствани електронни системи и здравите материали издържащи на натоварванията.

Вижте как изглежда Искандер-М >> >> >>


Самата бойна глава може да е конвенционална - с осколъчно-фугасен, касетъчен или термобаричен заряд. Възможно е да се монтира и атомна бомба с мощност от 10 до 50 килотона.

Освен това ракетата реалното не напуска атмосферата, което също прави откриването й по-трудно. За задвижването отговаря твърдогоривен химически двигател.

Едно от предимствата на комплекса е неговата мобилност, а тъй като ракетата е с по-малки размери и тегло, то ракетовозите могат да имат по-голяма маневреност и скорост.

От 2016 година Искандер-М е разположен в Калининградска област - руски анклав, граничещ с Полша и Литва. От там и двете държави попадат изцяло в обсега на ракетата. Руският военен министър Шойгу обяви в края на миналата година, че Искандер-М е бил използван в Сирия. По-рано израелски спътници заснеха комплекса, който е бил базиран в база до град Латакия.