В експеримента единият учен е изпратил мозъчен сигнал през интернет, чрез който е контролирал движението на ръката на свой колега, намиращ се на друго място на територията на университета.

Постижението е поредното в прогреса към интерфейса "мозък-компютър", при който електрически сигнали от един мозък се трансформират от компютър в команди, задвижващи механична ръка или курсор - или, както показват все повече изследвания, могат да повлияят върху друг мозък.

Повечето от въпросните проучвания се правят с цел да се помогне на парализирани пациенти да възстановят частично движението си. Специалистите по биоетика обаче се опасяват, че подобни постижения могат да бъдат използвани за спорни цели.

През февруари учени от университета "Дюк" използваха електронни сензори, за да уловят "мислите" на лабораторен плъх в Бразилия и да ги изпратят през интернет до мозъка на друг гризач в САЩ.
Вторият плъх получи мислите на първия, имитирайки поведението му.

Наскоро електрическата активност на маймуна, намираща се в университета "Дюк", бе изпратена през интернет до Япония, където контролира роботизирана ръка, припомня агенцията.

Въпросните постижения подхраниха представата за животни бойци - и дори хора, чиито мозъци се контролират от разстояние.

За целите на новото проучване професорът по компютърни науки и инженерство Раджеш Рао от Вашингтонския университет, който изучава интерфейса "мозък-компютър" повече от десетилетие, на 12 август е седял в лабораторията си с електродна шапка, свързан към отчитащ електрическата активност в мозъка му електроенцефалограф.

Същевременно ученият се е взирал в компютърен екран и е играел проста видео игра, но само мислено.

В един момент Рао си е представил, че движи дясната си ръка, за да произведе изстрел с оръдие, като се е уверил, че в действителност тя не помръдва. Електродите са уловили мозъчните сигнали на мисълта "стреляй" и са ги предали през скайп до втори учен, който се е намирал на друго място във Вашингтонския университет.

Андреа Стоко от Института за мозъчни науки към учебното заведение, е носил плувна шапка с приспособление за транскраниална магнитна стимулация, поставено над лявата двигателна кора на мозъка, контролираща движенията на дясната ръка.
Когато сигналът за задвижване на дясната ръка е пристигнал от Раджеш Рао, Стоко неволно е помръднал десния си показалец, за да натисне спейс бутона на поставената пред него клавиатура.
Ученият е определил чувството за неволно движение на ръката му като напомнящо за нервен тик.

"Беше едновременно вълнуващо и зловещо да гледам как въображаемо действие от мозъка ми се превръща в реално действие от друг мозък", споделя на свой ред Рао.

Други експерти обаче не намират постижението за толкова впечатляващо.

"Възможно е да се улови един от няколко лесно разпознаваеми електрически сигнала и да се предизвика "прост шок" в главата на друг изследовател", казва Андрю Шварц от университета на Питсбърг, който не е участвал в изследването.

Раджеш Рао е съгласен, че при подобна връзка се разчитат само прости мозъчни сигнали, но не и мисли.
Ученият обаче смята, че в бъдеще методът може да намери полезни приложения, като например да помогне на пилот на самолет на земята да приземи машина, пилотът на която в момента не е в състояние да го направи.

Настоящото изследване не е публикувано в научно списание - нещо, което според говорителката на университета Дори Армстронг е "малко необичайно".