Основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж се намира в британски затвор повече от 2 години. Преди това близо 7 години той живя под своеобразен домашен арест в посолството на Еквадор. Официалната причина за това е обвинение от шведското правосъдие в изнасилване от 2010 година. През 2019 година съдът постанови, че няма убедителни доказателства за това и Швеция прекрати разследванията си срещу Асанж. Той обаче още е в затвора. През 2019 година журналистът получи присъда от 50 седмици, която вече е изтекла, но шансовете Асанж да излезе като свободен човек от единичната си килия в Белмарш стават все по-малки. Каква е причината за това?

Съвременен будител

Демокрацията, правата на човека и свободата на словото са основните ценности, с които свързваме Западния свят. Именно поради тази причина медии и политиците често наричат президента на най-силната западна страна (САЩ) - лидерът на Свободния свят. Медии, анализатори, политици и не на последно място Холивуд подсилват тази представа. Преди 15 години обаче се появява сайтът WikiLeaks, който започва да публикува неудобни тайни, показващи, че лидерите на Свободния свят не винаги зачита ценностите, които проповядват.

Корупция, натиск, намеса в демократичния процес, военни престъпления - WikiLeaks публикикува информация за всичко това от 2006 година. Сайтът пише за действията на Китай в Тибет, за ситуацията в Арабския свят и действията на Путин против опозицията в Русия, но WikiLeaks не пропуска и страните от Западна Европа и САЩ.

Асанж прекарва ежедневието си в пътуване между различни континенти и публикуване на информация от хакери и вътрешни анонимни източници, която свидетелства, че приликите между тираничните азиатски режими и демократичните западните страни са много повече от разликите. През 2010 година WikiLeaks публикува най-известния си материал.

Преди 11 години на сайта излиза видео, озаглавено "Collateral Murder". На него се вижда как американски военни откриват безразборна стрелба по мирни жители на иракската столица Багдад. Убити са 18 души, тежко ранени са две деца. Сред убитите е и журналист на Reuters, както и неговият асистент.

Асанж не се колебае дали да разкрие информация за Русия или САЩ

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Малко по-късно на сайта е публикуван теч от над 300 000 документа, наречен Iraq War Logs. Чрез тях може да се проследи смъртта на 150 000 иракчани, като 80% от жертвите са цивилни. През 2011 година WikiLeaks разкрива и каква е ситуацията в затвора на САЩ в Гуантанамо.

Оказва се, че военните престъпления, задържането без заповед за арест и изтезанията могат да се извършват и от държави, част от "Свободния свят".

Или опасен шпионин

Разкритията от 2010 година карат САЩ да гледат на Джулиан Асанж като на опасен шпионин и международен престъпник, заплашил националната сигурност, а не като на главен редактор, публикуващ информация на своя сайт.

САЩ започват дело срещу Асанж по Закона за шпионството от 1917 година. Любопитно е, че той е ползван основно срещу политически противници. Това става след Първата световна война по време на първата вълна от преследване на "червените" в САЩ, както и по време на "Лова на вещици" през 50-те години на миналия век в епохата на сенатор Маккарти.

В разгара на Студената война освен невинни по този закон са съдени и действителни шпиони с антиамерикански виждания.

Нещата се променят през 21 век. Съдени по Закона за шпионството от 1917 година са Едуард Сноудън, Челси Манинг, Джулиан Асанж, информаторите, разкрилите техниките за изтезание в Гуантанамо и хората, споделили информация за това как САЩ извършват атаки с дронове в Йемен.

Американските прокурори се позовават на факта, че Асанж е участвал в разкодирането на видеото "Collateral Murder". Според магистратите той е конспирирал това с Челси Манинг, от която изтича клипа.

Снимка: AP/БТА

"Асанж е публикувал откраднати материали - класифицирани американски документи. Срещу него е повдигнато обвинение за насърчаване и активно участие в кражбата на тези материали. Според доклада на бившия директор на ФБР Робърт Мълър, Асанж е координирал действията си с руското разузнаване и е повлиял в избора на Доналд Тръмп. Освен това той е изнасилвач", описват създателя на WikiLeaks от вестник "Балтиморъ Сън", в който са работили 16 носители на престижната американска награда за журналистика "Пулицър".

"Джулиан Асанж не е герой, той се крие от истината години наред. Редно е бъдещето му да се реши в съда", допълва бившият британски външен министър Джеръми Хънт.

"Асанж не е герой на свободното слово и свободните медии. Той се е сдобивал с материалите си по неетичен път. Истинските журналисти не биха се кооперирали с авторитарни режими против САЩ. Не биха се поставяли в услуга за манипулацията на президентските избори. Ако той бъде екстрадиран в САЩ, светът ще научи повече за това как Русия се опитва да срине Западния свят и демокрацията", пише "Вашингтон Поуст" в свой редакторски материал.

САЩ вижда в лицето на Асанж човек, готов на всичко, за да срине репутацията на страната. Враг, разполагащ с армия от онлайн активисти, които поставят под риск много от държавните служители и застрашават стабилността със секретната информация, която публикуват. За Вашингтон това поставя Асанж в услуга на държави като Русия и Китай.

Лъжливите обвинения

През август 2010 година Асанж е в Швеция. Там той е обвинен в упражняване на сексуално насилие от две жени. След разпит делото първоначално е приключено, а Асанж получава разрешение да напусне страната. През ноември 2010 г. обаче делото е възобновено от специален прокурор, който казва, че иска да разпита Асанж във връзка с обвиненията в изнасилване.

Асанж отрича обвиненията и се предава на британската полиция. Той е задържан, като го очаква дело за екстрадицията му в Швеция. Поддръжниците му събират 240 000 паунда и плащат гаранцията на Асанж. Създателят на WikiLeaks отказва да се яви в ареста отново и саботира опитите за екстрадицията си в Швеция. Сагата приключва с укриването му в посолството на Еквадор в Лондон, където получава статута на политически бежанец.

Мнозина възприемат Джулиан Асанж като олицетворение на свободните медии

Снимка: Getty Images

Делото за изнасилване сериозно нарушава репутацията на Асанж, а много от подкрепящите го медии и организации се отказват от защитата му.

Създателят на WikiLeaks твърди, че това е начин репутацията му да бъде накърнена, за да може да няма много защитници, когато го екстрадират в САЩ. Именно такава смята той е задкулисната цел на шведските обвинения.

Днес шведският съд е прекратил делото поради недостатъчно доказателства.

Това обаче не е единствената съдебна битка срещу Асанж, почиваща се върху съмнителни факти.

Исландецът Сигурдур Инги Тордарсън, ключов свидетел на правосъдния департамент на САЩ в процеса срещу създателя на WikiLeaks, признава в интервю за исландския вестник "Stundin", че е лъгал в своите показания, използвани за изграждане на американските обвинения.

Тордарсън е бил доброволен сътрудник на WikiLeaks, но в последствие станал информатор на ФБР срещу около 5000 долара и обещания за имунитет от преследване. 

Пред съда във Вашингтон исландецът разказал как Асанж му поръчал да хакне компютрите на американски конгресмени и да разкрие информацията на личните им пощи.

Това твърдение е важна част от обвиненията за публикуването на секретни американски документи в WikiLeaks.

Според правозащитниците Асанж е е станал жертва на психически тормоз вследствие на клеветническата кампания срещу него

Снимка: AP/БТА

Тордарсън споделя пред съда и за "неразрешен достъп до държавен уебсайт" за проследяване на полицейски превозни средства и друга поверителна информация.

В интервюто си за исландския вестник Тордарсън признава, че всичко това са лъжи - той не имал поръчение да хаква хора от американското правителство, а е имал достъп до полицейския сайт заради предишната си работа като спасител.

Исландецът признава, че е вербуван от американските власти, за да може така да се заведе дело срещу Асанж. Целта му е била да накара американската страна да повярва, че преди това е бил близък сътрудник на основателя на WikiLeaks.

Всъщност неговото "приятелство" с Асанж се изразява в това, че Тордарсън се опитва да събере пари за Wikileaks през 2010 г. Скоро след това е открито, че той използва тази възможност, за да присвои повече от 50 000 долара, принадлежащи на организацията.

Екстрадиция и доживотен затвор?

Последните разкрития поставят голяма въпросителна върху делото срещу Асанж. След признанията на исландеца основателят на WikiLeaks все по-малко прилича на хитър кукловод, ръководещ армия от хакери, планиращи кибератаки срещу американското правителство.

САЩ обаче не дават индикации от това да се откажат от екстрадирането на Асанж. Ако той бъде предаден на щатските власти, го грозят 175 г. затвор по отправените му обвинения. Това е равностойно на доживотна присъда за 50-годишния активист, прекарал последното десетилетие в изолация.

Откакто Асанж бяга в посолството на Еквадор, където живее под фактически домашен арест, до сегашното си пребиваване в единична килия в затвора Белмарш са минали 9 години. През това време са се сменили трима американски президенти - Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън. Всички те, без значение от партийната си принадлежност и екип, водят политика, целяща залавянето и екстрадицията на Асанж.

Асанж при арестуването му в посолството на Еквадор

Стопкадър: YouTube

Изобличаването на приликите между "демократичните страни" и "тираничните режими" бе една от мисиите на WikiLeaks.

"В държава като Китай ограниченията върху свободата са ясни за всички, няма илюзии за характера на държавата. В САЩ обаче формалните свободи са гарантирани, така че повечето хора остават с впечатлението, че са свободни, без да осъзнаят до каква степен те се контролират от държавните механизми. Хора като Джулиан Асанж правят нещо много по-важно от изобличаването и разкриването на различни неправди. Те оповестяват публично лъжата, заради която мнозина се възприемат като свободни", споделя философът Славой Жижек, един от защитниците на Асанж.

WikiLeaks изобличи лицемерието на Западния свят и готовността му да упражнява същите мерки на насилие и терор, в които обвинява своите геополитически врагове. Именно това е най-голямото престъпление на Асанж.

Оптимистите се надяват, че САЩ все пак може да сменят позицията си и Байдън да спре съдебното  преследване срещу Асанж. Подобни надежди преди това имаше и за Тръмп.

Мнозина обаче са скептични и смятат, че едва ли ще видим отказ от желанието за екстрадиция в САЩ, въпреки разкритията, че разследването се основава на лъжливи обвинения.