Събитията около Конгресът на САЩ във Вашингтон доведоха до нови вълни от цензура в Twitter и Facebook. Стотици страници и профили бяха изтрити. Сред тях бе и профилът на президента Доналд Тръмп. Множество политици, интелектуалци, кинозвезди и общественици подкрепиха новите ограничения и призоваха за по-строг контрол в социалните мрежи. Междувременно за кратко популярност доби една алтернативна социална мрежа - Parler.

Началото

Новите ограничения в Twitter и Facebook засегнаха основно привържениците на Тръмп, антиваксъри и конспиративни теоретици. Това накара не само тях, но и притеснените за свободата на словото си потребители да потърсят алтернатива. Мнозина я видяха в социалната мрежа Parler, чиято популярност "скочи" малко след събитията пред Капитолия във Вашингтон.

Parler възниква през 2018 година, като алтернатива на Twitter. Залагаща на свободата на словото, социалната мрежа се сдобива с множество потребители. Липсата на ограничения обаче привлича доста антисемити, расисти, джихадисти, членове на Ку-клукс-клан и екстремисти от цял свят, част от които открито призовават за насилие. В средата на тази година сайтът премахва и ограниченията за публикуването на порнографско съдържание.

Скоро след създаването си Parler получава инвестиции от големи консервативни донори и членове на Републиканската партия. Официалния собственик е консервативният политически коментатор Дан Бонгино. Съосновател е Ребека Меркер, която е свързана с партията на Тръмп. Любопитно е, че бащата на Ребека Меркер, Робърт Меркер, е един от големите инвеститори в Cambridge Analytica, станала известна през 2018 г. с избирането на Тръмп и влиянието й в социалните мрежи.

Тексаският сенатор Тед Круз и бразилският президент Жаир Болсонаро са едни от политиците с профили в социалната мрежа. Круз дори призова през 2020 г. поддръжниците си да мигрират на платформата.

От една страна неутралността на Parler е под въпрос, а връзките и с американската държава и управляващата Републиканска партия са сравнително лесни за проверяване. Според някои експерти това поставя под въпрос доколко в сайта няма следене и цензура на мнения. Междувременно един от създателите на проекта - либертарианецът Джон Матзе, прави опити да набере потребители с либерални или леви възгледи. В крайна сметка социалната мрежа успява да завърши 2020 година с 4 милиона активни потребители и над 10 милиона регистрации.

Развръзката

Стигаме до събитията от преди няколко дена. Оказа се, че много от участвалите в нахлуването в Капитолия са се организирали в Parler.

Тази информация кара Google и Apple да премахнат приложението Parler от магазините си. Така алтернативната социална мрежа става ограничена, макар и все още достъпна.

Само ден по-късно Amazon реши да спре да предоставя хост услугите си на социалната мрежа, "изключвайки сървърите" на Parler. Към днешна дата алтернативната социална мрежа е изцяло недостъпна за всички.

Притесненията

Тоталното отрязване на Parler е доста притеснително за защитниците на свободата на словото. Вижда се колко е лесно да бъде отрязан изцяло от мрежата един сайт, предлагащ алтернатива на Twitter и Facebook.

Изключването на сайт с милиони потребители, само защото отказва да изтрие някои от тях, би накарало множество подобни платформи също да затегнат правилата си и да ограничат свободата на словото и да не рискуват дори с по-умерени, но различни от общоприетите мнения. Вероятно е сайтовете да започнат да си сътрудничат повече с властите и да предават информация по-лесно за своите потребители. Правозащитниците се питат дали всеки набелязан за екстремист е такъв наистина и заслужава ли всеки да бъде следен и цензуриран онлайн.

Вълната от цензура по политически причина в САЩ напомня за изключването на Twitter и Facebook от авторитарни държави по време на протести в тях.

Арабската пролет стартира именно от социалните мрежи, където недоволните от управляващите режими се организираха. Няколко години по-късно Турция направи временно недостъпен Twitter, за да не позволи разрастването на протестите в Инстанбул от 2013 г.

Китай също филтрира своите социални мрежи, а руската ВКонтакте е собственост на гравитиращата около властта в Кремъл Mail.ru Group.

Факт е, че изключването на Parler засяга най-вече консервативните и по-десни политически кръгове в САЩ. Отварянето на кутията на Пандора обаче ще засегне и тези стоящи по-ляво от доминиращия център. Пример за това е изтриването на левия подкаст Red Scare от Twitter, като и редовните "чистки" на профили симпатизиращи на Китай, Русия, Иран или друга "неприятелска" за Вашингтон държава. Проблемите със свободата на словото онлайн  надхвърлят САЩ.

В близкото минало в интернет имаше множество блогове, а медиите имаха по-голямо ниво на независимост. Днес всеки независим блог, подкаст и дори голяма медия няма да може да съществува, ако не публикува и споделя материалите си във Facebook или Twitter.

Amazon, които са една от най-големите корпорации в света и собственик на пристрастния към Демократите  вестник "Вашингтон поуст", могат да решават дали да спрат да алтернативни медии и социални мрежи, защото са собственик и на една от най-предпочитаните услуги за хостинг.

Истината е, че в интернет съществуват екстремисти с крайни мнения и море от фалшиви новини, които е необходимо да се оборват, а в някои случай може би и цензурират. Но образно казано - "не трябва да изхвърляме бебето заедно с мръсната вода от коритото".

Новите вълни от цензура ще засегнат всички, ограничавайки значително спектъра от мнения. Максимата, че свободата на словото е майката на всички свободи разкрива, че "по-строгия контрол в социалните мрежи" и тяхната безалтернативност едва ли ще доведат до нещо добро.