A.I.-то на Google вече е демонстрирало способността си да се самообучава, като разчита на направените изследвания на обстановката и своята памет.

По този начин бе постигнат успех на най-сложната игра в света - Го, а DeepMind успя да се справи с множеството неизвестни фактори и в крайна сметка да победи човека.

Впоследствие изкуственият интелект се научи да имитира човешки глас.

Последното "откритие" на изкуствения интелект на IT корпорацията обаче е доста по-тревожно.

DeepMind е разбрал, че в критични ситуации, в които загубата изглежда близо, е най-ефективно да се подходи по агресивен начин, предава ScienceAlert.

Освен крайна проява на агресия, изкуственият интелект е започнал да проявява и признаци на... алчност и егоизъм.

Как се е стигнало до тук?

Екипът на Google е провел 40 милиона сесии на опростената игра Gathering, в която два изкуствени интелекта са изправени един срещу друг, като целта им е да събират повече плодове.

В началото, когато плодовете били много, нямало никакъв проблем. Но когато плодовете намалели, изкуственият интелект на Google е използвал заложеният в играта лазерен лъч, който е изтикал чрез него другия A.I. извън игралното поле. В крайна сметка всички плодове оставали за този, който бил по-агресивен.

Учените споделят, че всъщност са искали да научат изкуствения си интелект на алчност и егоизъм. След това обаче те провели друг тест.

При втория опит била използвана опростената игра Wolfpack, в която участвали 3 изкуствени интелекта - 2 в ролята на вълци и 1 в ролята на агне, като в играта имало и "крадци", които се стараели да откраднат плячката, ако тя бъде уловена.

В тази ситуация DeepMind открил, че работата в екип може да е изгодна, като двата "вълчи" A.I.-та сформирали "глутница".

Екипът на Google споделя, че по-старите версии на DeepMind, които използвали по-малки невронни мрежи, били по-миролюбиви и склонни да съжителстват в хармония.

Именно новите версии, които използват по-големи и съвършени невронни мрежи са развили агресивно поведение и наченки на егоизъм и алчност, като те били превъзмогвани единствено в случаите, когато работата в екип се е оказала по-изгодна.

Екипът на Google споделя, че е много важно изкуственият интелект да се научи да "мисли", като прави преценки на различните ситуации, предвижда тяхното развитие и решава дали то е изгодно или не.

Тези способности могат да намерят много широко приложение в човешкото ежедневие - от умните коли и светофари, до животоспасяващите операции и заместването на човека в множество професии.

Не всички обаче са толкова ентусиазирани.

Шефът на SpaceX Илон Мъск е заявявал макар и завоалирано, че не е сигурен до колко е етична работата на Google и какви всъщност са нейните цели. В последствие той създаде организация за отворен изкуствен интелект, която да се съобразява и с други фактори, освен с тези на корпоративното надмощие и финансовата печалба.

"Сега сме във фаза, в която възможностите на A.I. изглеждат тясно специализирани. Това ни кара да не обръщаме голямо внимание на някои важни въпроси. Но е възможно в най-скоро време изкуственият интелект да еволюира толкова бързо, че да стане по-добър от човека във всяка една ситуация. Трябва да подходим отговорно, защото последиците могат да са фатални за човечеството", е споделял не веднъж Мъск.

"Изкуственият интелект може да се окаже или най-доброто или най-лошото нещо създадено от човека", споделя известният британски физик Стивън Хокинг.

Според Хокинг най-реалната опасност обаче е друга - ученият се опасява от бъдеще, в което собствениците на корпорации за изкуствен интелект владеят света, а останалите хора са потънали в нищета.