Коментари - В Южна Корея разработиха ”материал мечта” | IT.dir.bg

не са и няма да измислят сами нищо щото са потомъци на каторжници от Ирландия и всичката сган ан Брит империя примесена с алчни евреи затова скоро и ще се разпаднат много голем сеир ще пада

ааа моя вас не поинмай тои Интеренет и РС не измислени в Китай ама...)))

хо хо хо ти много смешен...всичко иде Китай...скоро ние иска от наш длъжник пари итогава той фюююют...)))

Ква силиконова долина те гони теб. Пак си имал розови сънища.

Благодаря, и аз мисля като Вас!

Бухала е смятан за умна птица, правилно сте си избрал името! Благодаря за похвалата, но не се радвам много, защото сте прав! Всички коментари са заяждания в стил русофили и американофили! Явно не сме се променили за 150г.!

Нека коментиращите по-долу прочетат цитирания от мен откъс от "Българи от старо време" и открият себе си в един от двамата герои: "Хаджи Генчо твърде добре знаял, че или дядо Либен лъже, или калугеринът е имал обичай да разказва за пътуванието на св. Агапия по райските места, но не противоречил на своя приятел, защото обедът още не бил готов; той само фъфлал под носа си: Ай, ай, ай! Добро, добро, хубаво, байо Либене! Аз видя сега, че тебе и в Московията знаят! Ех, добро нещо е, когато познават човек и в Московията! Тъй те искам, байо Либене! Как да ме не знаят! Знаят ме, хаджи, знаят ме! повторил дядо Либен и горделиво погледал към тавана. После обед разговорът на двата приятеля принял съвсем друго направление. А я кажи ми, байо Либене, Българията ли е по-добра, или Влашката земя? попитал хаджи Генчо. Аз, хаджи, не съм ходил във Влашката земя, ала мога да ти кажа, че България е по-хубава от Сърбия. Да ме простиш, байо Либене, аз съм ходил и по Сърбия, и по Влашко и затова мога всякога да ти кажа, че Влашката земя е по-добра от България и че власите са много по-добри от българите: техните яденета и тяхното вино са по-добри и от твоите. А аз ще да ти кажа, хаджи, че ти лъжеш като брадат циганин! извикал дядо Либен сърдито Кажи си истината, хаджи, кажи си истината! Тури си ръката на сърцето и кажи ми: лъжеш ли, или не? Кажи ми, хаджи, че си ме излъгал! Когато дохождаха московците продължил дядо Либен, то аз пих и московско вино, и влашко вино, и сръбско вино и мога като поп да ти кажа, че московските и влашките вина не са ни за божеците, а ракията им мирише на сливи. Аз никак, байо Либене, не мога да се съглася с тебе и повтарям ти още веднъж, че влашкото вино е като кръв: гъсто като катран, а приятно, така приятно един бог знае колко е то приятно. Ти, хаджи, си бръщолевиш каквото ти дойде на ума! Знаеш ли ти, че аз не съм от ония хора, които не знаят що е хубаво и що е лошаво? Моя милост всичко знае и от всичко отбира, защото аз съм обиколил всичката турска земя: аз съм ходил и в Сърбия, и в Босна, и в Арнаутлука, и в Измир, и в Енишеир, и дяволът не знае де съм още ходил и по кои страни не ме е носил вятърът и затова мога да ти кажа, че ти нищо не знаеш. От едренското вино по-добро никъде няма нито ще и да бъде. Ти по-добре би направил, ако би гледал своята работа и не размишлял би за такива неща, за които нямаш никакво понятие. Аз мисля, че ти хилядо пъти по-добре би направил, ако би гледал своите слова, буке а ба, веде а ва, глаголе а га, и да нагледваш децата си и школото си, а конете и виното да оставиш мене. Аз тия неща зная по-добре, защото съм учен човек, а твоя милост, байо Либене, и до днес пишеш на рабуш Мене за каквото и да ме попиташ, то на всичко мога да ти отговоря, а ти не можеш, понеже и обаче ти си неучен и прост човек В това време хаджи Генчо се радвал като дете, защото щастието му е помогнало да наддума дяда Либена и ухилвал се твърде приятно, а дядо Либен се сърдил, както обикновено се сърдят всичките побеждени войнствени духове. Дълго време дядо Либен мислил и държал палеца си в устата, но изведнъж повдигнал главата си и с весело лице и с маслена ухилка рекъл: Повярвай ми, хаджи, че аз ти говоря истина и че ти си бъбриш на вятъра. Хайде де, кажи ми ти: у кого са пушките по-добри у московците ли, или у турците? Аз мисля, че московските пушки и московски те сабли са по-добри, обаче московците са българи (християни), а турците са турци (мохамедани) рекъл дядовият Либенов противник и мигнал с лявото око. Дядо Либен се изкикотил и захванал да се плези на хаджи Генча, т.е. да му показва езика си. Не е то така, хаджи, не е то така! Хиляди пъти ти казвам, че това не е тъй рекъл дядо Либен. Аз видя, че ти от тия неща нищо не отбираш Когато дохождаха московците, то аз с очите си видях как тия купуват турски сабли, купуваха и пушки. Вземат тия турската пушка в ръката си, повъртят я, повъртят я и рекат: Харашо. А тая дума ще да рече на техния московски език хубаво. А аз ще да ти кажа, че това не е така. Истина е, че московците купуват турските пушки и турските сабли, но тия ги купуват не за това, защото са добри, а за да се похвалят пред роднините си и пред приятелите си: Аз убих един турчин и вземах му пушката. Ето каква е работата! И така дума след дума, а между приятелите се захваща кавга и всякакви псувни; а най-повече от това, че тия приятели са успели вече да се нарежат от старото винце и да развежат езиците си. Ти си джанабетин, хаджи Генчо! А твойта пушка за нищо нехела и твоите московци нехелат, не са добри хора Крадат много. Ти си дявол, хаджи Генчо! Московските пушки са по-добри от турските, а твоят кон не е кон, а клепоуха свиня! Ахмак! извикал дядо Либен и потреперал ог яд, като листо. Как! Аз съм ахмак? Аз, хаджи Генчо, ахмак? извикал от своя страна и хаджи Генчо и като грабнал тоягата си, побягнал вън. Но у дядо Либена сърцето е добро и мегко и затова, когато той видял, че хаджи Генчо се е разсърдил не на шега, то потърчал след него и извикал, колкото се може: Хаджи, а хаджи, знаеш ли ти, че господ се сърди, когато се карат божиите люде! Ти сами хилядо пъти си ми говорил за божиите работи, а сега се сърдиш като нерез! Върни се, хаджи, върни се! Но хаджи Генчо е твърдоглав и ушите му не чуят ни молби, ни заплашвания. Защо ти, шеметни сине, се скара с хаджи Генча? пита баба Либеница дяда Либена и клати си главата на кавга. Ти със своите коне и със своето салъвкиевско лозе ще да накараш хаджи Генча да даде момиченцето си другиму, а нашият син да остане неженен! Видиш ли сега, стари каракончо, какво си направил! Припкай по-скоро и помири се с човека, припкай! И баба Либеница скоро подала дяду Либену шапката и тоягата. Дядо Либен излязъл на улицата и помислил си: А как ще аз сега да се помиря с хаджи Генча? А трябва да се помиря Момиченцето му е, хе-хе-хе-хе! Сега ти мой Либене, трябва да се помириш, пукни, тресни, а помири се; ако се не помириш, то твоята женица жив ще да те зарови в гроба. Иди и моли за прошка.

браво на 6ш6ш6ш за този коментар *Съобщението е транслитерирано от системата. Моля, пишете на кирилица.

до реалист:някои близо 20г. не сме там 'по тези земи' *Съобщението е транслитерирано от системата. Моля, пишете на кирилица.