Учители в САЩ: Младите не умеят да ползват компютри

Те не разбират йерархията на папките, а залагат на търсенето

Обратно в новината
17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Тъпи и мързеливи крави, сър!

Търсенето на информация, която не знаеш е съвсем различно нещо от подреждането на собствените ти неща в ясен и систематизиран вид. В конкретния случай: ако хлапето кръсти домашното си asd443ghhj.doc и го запише незнайно къде в компютъра, после съвсем логично няма да си го намери каквато и търсачка да ползва. Но проблемът произтича донякъде и от телефоните. Apple и Google направиха всичко възможно да скрият файловата йерархия в своите ОС за телефони и хората решиха,че може и без йерархични структури. Като седнат пред РС, такива хора знаят само едно място за записване на файлове - на десктопа.

Поголовно децата са израсли или с нон стоп малоумни анимации по телевизията (които са идеални за изглаждане на мозъчните гънки) или по-новото поколение стои на таблетите гледайки подобни или още по-лоши неща. Свикват, че всяко нещо свършва след 15 секунди и толкова макс им е вниманието за всяко нещо. После иди им обяснявай що е то логическа мисъл, аналогия и т.н. И същите те вярват, че някой може да изскочи от телевизора (монитора), вярват, че умните хора, способни да мислят логично са някакви зли гении (от анимационните комикси) които искат да ги унищожат.

Както казваше Мишо Константинов на лекции - като дойде магнитната буря, която ще оправи тоя свят, който може да си запали огън и да интегрира на ум ще управлява

Като слязат облачните технологии на земята, нито папки ще има, нито файлови системи. Всичко ще е мъгла. Новите технологии предоставят нови начини за организация и достъп до желаната информация. Структурирането, за което се говори в материала, е начинът, по който се ползваха навремето библиотеките (онези с хартиени книги) и бе привнесен като аналогия при компютрите -- тази аналогия помогна на хорана с онова мислене. В даден момент, този начин ще бъде изцяло непонятен и излишен. Ето един пример. В книгите, особено справочници, енциклопедии и т.н., в края има индекс на понятията. По него може лесно да се намери дадено нещо, къде е из книгата. Ако книгата е в електонен формат, подобен индекс е напълно излишен. Вече. Никой няма да търси фраза в индекса, че да види номера на страницата и после да разлиства/скролва до нея.

До колкото става ясно от комнетари Ви и на идея си нямате как работят самите компютри!!! Само за инфрмация, някога работили ли сте с база данни? Я ми обяснете в база данни с 1 милиард записа, кога ще намерите нещо по бързо, когато прочетете всичките редове или когато преди това сте си направили индексиране, потърсете нещото в индекса и след това просто конкретизирате търсенето в основната база??? Моля се на Бог да не сте ИТ специалист защото кой знае какви свинщини забърквате!!! Един съвет към ИТ специлистите - да, наистина компютрите в днешно време са мощни и разполгат с големи ресурси, но в същото време и информацията, която обработват е значително повече за това, моля Ви пишете код, който не просто работи, а работи с минимум ресурси. Отделете време да оптимизирате кода си потребителите ще ви бъдат безкрайно благодарни.... Преди време спорих с един ИТ специалист (не е важно какъв и кой, важен е начина на мислене) "- Написан по този начин кода употрябва 2 пъти повече RAM! - Да, но е по-четлив! -Това че е четлив е твой проблем и проблем на специалисти, които е го четат, а те затова са специалисти за д амогат да го прочетат, а двойно поразхододваната памет е потребителски проблем и ако това приложение е малко и не е проблем да харчи 40 Мб РАМ вместо 20, ако е нещо по-голямо тогава какво правим? - Ами ще накарам клиента да си плати, че да го оптимизирам! -Не, просто клиента ти ще избере опитмизирано решение, ако ще и да е по-скъпо, защото вижда готовия резултат в действие, а не да плати за нещо, което я стане я не!" Отнасяйте се към работата си професионално. Използвайте добрите практики (които не винаги са най-популярните практики) и не се отнасяйте към клиетите си като към банкомат, а ги слушайте внимателно какво искат от Вас и по възможност използвайте техния опит - Света не започва с Вас!

Най-малко от ИТ разбират тези, които се хвалят, че разбират. Моля, излезте от рамките на релационните СУБД. Вече може да се организират данни и да се търси с тях без да се ползват индекси и ключове. Напр., може да се търси с невронна мрежа, какви индекси има вътре и как ще ги ползва потребителят -- може би само ти ще може да кажеш.

То винаги е можело да се търси без индекси, въпроса е какви ресурси са необходими и колко време ще отнеме търсенето при ограничени ресурси. Да, една мощна система може извърши дадено търсене дори и без индекси за части от секундата, но една грамотно систематизирана информация, и един оптимизиран алгоритъм може да извърши същото търсене много по-бързо и при по-икономични ресурси. Да, невронните мрежи се характеризират с тяхната децинтарлизираност, но не слуайно човешкия мозък (който на практика е вдъхновението на невронните мрежи) си има отделни дялове, които се занимават с отделни дейности и не ми казвай, че не работи с индекси "Ти помниш ли миналото лято (индекси "миналото", "лято")?" - не казвам че разбираме напълно как работи човешкия мозък, но ни е ясно, че и той работи с упътвания и подсказки, както и че има механизъм за пестене на ресурси "забравяне"... Я ми обяснете тогава защо има значение кой ти е продавателя по нещо, какъв е неговия подход и защо има значение как се поднася дадена инфромация за да се научи по-бързо, не е ли свързано именно с това да се създадат точните индекси, така че да може дадената информация да се намира по-лесно при нужда?

@petkov_: твърде механична и опростена представа имаш относно ученето, преподаването, търсенето и мисленето. Опитваш се да ме подхлъзнеш в друга тема, не тази, за която е материала. Та да се върна на нея. Да се твърди, че познаването на папките и умелото им използване е равносилно на познаването и умелото използване на компютъра издава опит за прикриване на собствената некомпетентност. Накратко, проблемът не е в папките, не е и в учениците, не е и в технологията.

Проблема е в начина на мислене. Когато един човек няма изграден навик да сиситематизира, класифицира и оценява информацията, тогава той не в съсътояние да се правя с управлението на голям обем информация. Превръща се в един консуматор и нищо повече не може да се очаква от него.. Това е!

Да, съгласен съм с това, но статията не е за това.

с най-новите достижения на компютърните технологии и софтуерните решения, например за правене на справки в стандартно напечатани книги, които книги ги няма на електронен носител. Или пък правене на справки в над 4 книги или документи едновременно, за да се отсее информацията и да се намери подходящата. Случвало ми се е да преглеждам относно даден въпрос 10 книги едновременно и да сравнявам начините, по които му е даден отговор.

Напротив, статията е точно за това- за неспособността на учениците да систематизират и класифицират информацията по начин подходящ за бързо търсене с инструментите, които компютъра ти предоставя.... Начините за това са много но наистина най-използвания и най-достъпен е именно чрез директории... Да, компютъра има "търси", но пробвали ли сте някога да търсите нещо без да го знаете къде е? Например моя компютър е с 3 HDD разбити на общо 7 дяла, и 2 SSD-та (едно М.2 и едно SATA) с общ обем над 15 Тб - търси в тоя буламач домашното по география (например) ако не знаеш къде е... Въпреки, че нещата ми са подредени и класифицирани, като ми каже детето "Тате искам онова филмче с онова зеленото чудовище" направо изпадам в тих ужас, "Кое е това филмче бе????", " Абе онова, дето чудовището ядеше"...даже и да се сетя за сюжета на филмчето, ами като не помня как се казва...да не казвам колко е яко да съм на работа и жената да се обади по телефона да пита къде е даденото филмче - Направо мисия невъзможна!!!

Язък дето се хвалиш, колко идеално си подреждаш файловете. Един филм не може да намериш. А можеше да имаш папка с детски филми, с подпапки "зелени чудовища", "еднозъби амеби", "космати дракони" и т.н. Папките са залязваща концепция. Съжалявам за феновете на папки, но след 20 години няма да ги има, и щат не щат, тези фенове ще трябва да намерят заместител. А статията е точно за това, че според учителите, неползването на папки, значело, неумение да се ползва компютър. Напълно погрешно следствие. На базата на това погрешно твърдение, вече могат да се построят всякакви умозаключителни кули (както правиш ти), и дори да се стигне до идеята, че новото поколение е много тъпо (това са го отбелязали още в Древен Рим и от тогава всяко поколение казва същото за по-младото поколение). А сега за папките - ако на учениците се дадат да се справят със СМИСЛЕНИ проблеми, при които ползването на папки наистина улеснява решаването и помага за разбирането на идеята, тогава съм сигурен, че ще ги използват. Ако им се дават изсмукани от пръстите задачи, тогава те естествено (и правилно) ще ги решат по начин, който учителите не искат или не могат да оценят. Има максима: достигнал си съвършенство в използването на инструмент, когато знаеш, кога не трябва да го ползваш. Та и за папките е същото. Ако сложиш 10 файла в 8 папки, това буди ако не неразбиране, то поне тихо съжаление. И за финал, понеже нямам време да се занимавам повече с тази дискусия, използването на фиксирана йерархия и структуриране (каквато е идеята на папките) е силно ограничаващо изискване, понеже прави търсенето по едни критерии много бързо, за сметка на търсенето по всички останали критерии. Времето на фиксираното структуриране на данни и знания залязва, понеже потенциалът им вече е изчерпан, колкото и някои да се противят на това. В миналото хората са се нагаждали към технологиите, в бъдещето технологиите ще се нагаждат към хората. Затова идеята, че се учиш как да ползваш компютър е остаряла идея, скоро (в рамките на поколение), компютрите ще се нагаждат към хората. И тогава няма да търсиш информация според структурите, които софтуерът поддържа, а ще търсиш както ти е удобно. Дали ще е с папки или с без папки, това ще е изцяло лично решение, и няма връзка с това, колко си умен или тъп.

Явно не ти се е налагало да ползваш енциклопедия. Поне не в хартиен вид. Колко често ми се е случвало докато прелиствам, за да търся нещо, да попадна на друго нещо, което или също е полезно за проблема, който имам, или просто е интересно и ме насочва към нови идеи. Википедия се доближава до този модел. Многократно искам да науча нещо по дадена тема, но осъзнавам, че чета нещо съвсем различно, което също ми е интересно, но не ми е хрумвало да го потърся, често защото дори не съм знаел, че съществува. Шефът ми много добре го формулира. Днешното поколение може да намери бързо каквато информация си поиска. В резултат не я държи в главата си. Но това възпрепятства мисленето и раждането на нови идеи, защото в главата не се държи никаква информация, върху която може да се мисли.

Съгласен съм с теб, но говорим за различни неща. Да знаеш ролята и смисъла на папките не може и не трябва да се приравнява с това, дали можеш да ползваш компютър (виж точно заглавието на материала и тезата на учителите).

Логиката отдолу на цветните екранчета сега, си е от пантивека за компютрите. И нищо съществено не се е променило.

То щото и даскалите мноо са наясно. Никаква йерахрихя и никви папки няма. Има директория (каталог) и поддиректории (подкаталози) практически колкото и където си искаме. Директорията може да се счита за особен файл каталог. И това е. Когда бехме млади се намираха идиоти дето говореха за "дървовидна" структура, което прилича на йерахрхия... но даже тогава това беше по-скоро невярно, а сега ептен.

Като чета как е формулиран проблемът ("учениците не ползват папки, а търсачката, ерго не могат да ползват компютъра"), наблюдението не отговаря на заключението. Младите потребители именно ползват компютъра за облекчаване на своята работа. Вместо да правят някаква ръчна подредба, те разчитат (основателно) на функцията за търсене, която със сигурност може да прерови информацията и да върне търсения резултат многократно по-бързо. Вярно е дори обратното твърдение: подреждането на файлове в директории (за по-младите: папки) е именно опит за безсмислено механично прехвърляне на стар модел върху нова технология, вместо облягане на възможностите за новата технология за постигане на по-бързи и по-качествени резултати. Все едно да се възмущаваме, че книгата се чете на екран, вместо да се заема от библиотеката, и да тъгуваме за времената, в които ровихме из картотеката да си изберем книгите и после си ги е чакахме по половин-един час в читалнята. Проблемът, доколкото го има, е другаде: децата не могат автономно да систематизират и подреждат информация в тъпите си, разконцентрирани от Facebook и Fortnite тикви. Ако им отнемеш компютрите, не биха могли да функционират. Ето това е плашещото, а не ползването на търсачката за файлове. Тези малки юнаци, които не могат да разделят просото от плявата, ако нямат съответното приложение на смартфона, ще пораснат, ще започнат да работят, да вземат важни решения за своя и на околните живот, измежду тях ще бъдат бъдещите депутати, министри, президенти, пилоти, генерали, доктори и учители. Не съм оптимист.

според мен основната критика на учителите е че учениците не разбират подребата и йерархията на файловете, както всъщност си пише в статията. реално децата действат по аналогия на най-близкото подобно нещо. днес повечето неща се правят на браузер на разни сайтове и се достига до тях с търсене в търсачка. търсачки всякакви и във всички програмки, социални мрежи и тн ... те са това което ползвателя ползва и има нужда. сайтове, програми ... действително как са подредени файловете само по себе си е без значение стига примерно да мога да си гледам филмчето което искам или да отворя табличката която ми трябва. за младежта е трудно да разбере аналогията с папките, класьорите и файлчетата в тях защото в ежедневието си вече все по-малко се сблъскват с папки. въпреки това не бих казал че подреждането в папки е "опит за безсмислено механично прехвърляне на стар модел върху нова технология". търсенето има един много сериозен недостатък! то върши работа само когато знаеш конкретно какво търсиш! примерно знаеш името на файла или неговото съдържание и то до такава степен, че да можеш да зададеш търсенето с такава точност, че да не ти излязат 1000 възможни варианта. да кажем имам си снимки, с годините те вече са десетки или стотици хиляди. Фифи иска спешно да и пратя снимките от рожденния и ден преди 5 години. казваш си ясно няма проблем, търся снимки от датата на рожденния и ден преди 5 години ... и изведнъж се оказва че същия ден съм бил на работа и съм правил инспекция на някакъв цех и съм снимал ... доста, пък бях на рожденния и ден обаче трябваше по едно време да изтичам да взема синчето от децката пък бабата каза прати по вайбър снимка да видя внучето, а после пак бях на рожденния ден на Фифи, междувременно бабата почна да праща някви снимки, пък след това вечерта семе ходили с колеги на запой в една бирария ... и сега какво? почвай да гледаш едно по едно и да отделяш снимките на Фифито. и като ги гледам една по една как да ги отделя за да ги пратя - в папка. Нямаше ли да е по-лесно вече да съм ги отделил и да са в папка? готови за разглеждане, ползване, споделяне ...

Пич, тагваш си снимките и си готов. Щото както и да аранжираш снимките по папки, винаги може да се получи нужда, да търсиш по друг признак, напр. по брой хора на снимката или по това дали си ухилен или тъжен.

Всеки си избира по какъв начин да каталогизира файловете си. А и точно за това са създадени търсещите инструменти. Един ги йерархира тематично, друг според разширенията им, трети според големината им, четвърти по азбучен ред, бе всеки си намира "неговия си начин". Защо пък точно начина на учителя да е непременно най удачния?

"Папките" са си остаряла концепция, което обаче в никакъв случай не омаловажава нуждата от подредба и факта, че младите незнят какво правят, погледнато откмъм елемнтарни или базови знания за техниката, която ползват. Което е и обяснимо. Навремето този вид техника не беше толкова достъпна и с нея се занимаваха или учеха хора, които имаха интерес. Днес това е "commodity" и съответно е залегнало в общообразователните програми.

Те не правят разлика между компютър и Фейсбук :)))

Проблема е единствено в обществото като цяло. Ако учителите пишат двойка ако не е подредена файловата система представям си какво следва. Особено ако ученика е чернокож веднага ще се намеси БЛМ-то.

За първа година съм учител по ИТ, както на про-, така и на гимназиален етап. С магистратура и доктурантура по информатика. Учудвам се колко неграмотни са учениците в сферата наИТ, въпреки, че всички са със смартфони, всички "джиткат", я на конзоза, я на лаптоп, я на десктоп. Аз, лично, в 6-ти клас разглобих и сглобих първият си компютър. Без да ми хартиса винтче. А повечето деца, от това, което ми прави впечатление, не могат да дефинират "операционна система". Мозъкът им е промит от социалните мрежи и игричките. Жалко.

Разбирам те напълно, но от друга страна ако се замислиш, нещата се променят непрекъснато. Съдейки по написаното, вероятно си достатъчно възрастен да помниш, че едно време нашите бащи (известни като "чичковците пред блока") си човъркаха жигулите, москвичите и шкодите сами. Личният автомобил беше обект на гордост и интерес, и много хора си доставяха удоволствието да сменят сами маслото, да обезвъздушават спирачкте и т.н. Баща ми направи основен ремонт на мотора на семейния трабант на кухненската маса. Но какво да им ремонтираш на съвременните компютризирани автомобили? Скоростната кутия запечатана, акумулаторът с гел мат вътре, светлините светодиодни... Сипваш гориво и течност за чистачки, сменяш гуми и моторно масло, и това е общо взето всичко. Като станат по-масови електромобилите, ще останат само гумите и течността за чистачките. Ако следиш Формула 1, обърни внимание как изглежда гаражът на всеки отбор. Чист под, човек може да легне да поспи — а допреди 20-30 години всичко беше освинено с масло :) Днес инженерите управляват колите през компютърни екрани и ходят с лаптопи навсякъде. Механиците се цапат само ако някой болид катастрофира. Та, какво точно да разглобяват днешните деца на един персонален компютър, оформен като телефон, таблет или най-много лаптоп? Нали си даваш сметка, че повечето домакинства нямат настолен компютър (кутия тип "кула" с дънна платка, набодена с разширителни карти - дискретно видео, а навремето и звукова карта, модем, мрежова карта и т.н.) Комодизацията на различни класове продукти напредва неумолимо и прави някои неща излишни. Невъзможността да се систематизира информация е плашещото, не невъзможността да се разглобява и сглобява компютър.

За някои явно от времето на винтчетата и отвертките разглобяването, и сглобяването продължава. Например в Линукс съм си сглобил звуков сървър с ръчно компилиран кернел в реално време със VLC -всичко това работещо с минимална задръжка за качествен звук. Та ремонта на трабанта на баща ти е във софтуерен вариант. Това, че човечеството е затъпяло е проблемът. Може да има милиарди снимки на задници, и отрязани от рамките на снимката глави, но почти никога сглобена като трабанта композиция например. Затова учителите са 100% прави - няма сглобена композиция в главите на новите капиталистически роби. Но това е концепция на капитализмът. Малоумни роби без концепция.

Май учениците са по-прави... :)