Коментари - 80% от светлината във Вселената се губела някъде | IT.dir.bg

Ми като слагаш драсканиците на един полу-малоумен старец наравно, че и отгоре на реалната наука, какво очакваш?

Ми като слагаш драсканиците на един полу-смахнат старец наравно, че и отгоре на реалната наука, какво очакваш?

Ама не е светлината!!! От изводите в статията става ясно, че "светлина идва от нищото", т.е. има повече отколкото може да се "получи" от познатите източници. Или на преводача не му е ясна терминологията и не е вникнал в статията да направи качествен превод или някой си измисля заглавията!

Ауе, ари уе!

Пак някои комплексирани политикани се опитват да превърнат всяка новина,всяка дискусия в мерене на онези части на политическите джуджета!Надявам се че управляващите сайта няма да допуснат да го превърнат изцяло в политиканска боклукчийска кофа!

Засича се обратния процес - когато електрон и протон образуват водороден атом. Идеята е, че за да стане това, първо е станала йонизация. Преди малко потърсих по-подробна информация, че със самите детайли по H-alpha не съм се запознавал. В Уикипедия намерих следното: "Hα има дължина на вълната от 656.281 nm, което отговаря на червената част от видимия спектър и позволява на астрономите да наблюдават излъчването на йонизираните междузвездни облаци. Понеже е необходимо почти толкова енергия, за да се възбуди електронът от n = 1 към n = 3, колкото за да се избие от атома (атомът да се йонизира), вероятността да се възбуди електрон от n=3 (към по-горно ниво), без да настъпи йонизация, е много малък. След като бива избит, електронът бива прихванат от свободен протон, за да образува нов водороден атом. В новия атом, електронът може да се озове на кое да е от енергетичните нива. С времето той релаксира до основното, като приблизително за половината от електроните е вярно, че при серията релаксации извършват прехода n = 3 към n = 2, при което излъчват Hα фотон. Поради тази причина, Hα бива наблюдавана от облаци с йонизиран водород."

Теорията за големият взрив не е доказана. Идеята че виждаме младенческите години на вселената,взирайки се в дълбокият космос е само спекулация. Знаем твърде малко за битието в което живеем. Аз имам проблем с тази идея. Не мога да си обясня как взирайки се с телескопите в далечният космос, ще виждаме ранните моменти от развитието на вселената. Скоростта на светлината е ограничена и затова и трябва време да стигне от далечните източници до нас. Това приемаме за истина. Но ако допуснем, че големия взрив наистина се е случил, то центъра на този взрив трябва да е най-отдалечената точка от нас. От друга страна времето в тази точка и времето в нашите координати трябва да еднакво. Тоест там вселената е толкова стара, колкото и в нашите координати. Тогава какво виждаме в действителност? Реална картина или изкривена проекция на действителността, от масата на веществото във вселената пред наблюдателя. Доплеров ефект от хипотетично разбягващата се вселена или уморена светлина, пътувала дълги разстояние през пространство изпълнено с материя.

Движението се причинява от разликата в потенциалите. А не от дисбаланса на силите. Вие бъркате тези понятия. Дали във вселената има повече протони, отколкото неутрони може ли да отговорите? Аз мисля че не. Ревността не е проява на любов. Ревността е проява не несирност в собствената си значимост, което поражда съмнението дали другият човек не оценява други хора по-високо от теб. Тя е свързана с човешките взаимоотношения, но не е любов. Любовта в чистият си вид е да даваш безусловно от себе си на другите. Не можеш да обичаш истински някого и да му отнемаш правото на свободен избор.

... Дали във вселената има повече протони, отколкото електрони може ли да отговорите? ...

>Но ако допуснем, че големия взрив наистина се е случил, то центъра на този взрив трябва да е най-отдалечената точка от нас. Това защо? > Тоест там вселената е толкова стара, колкото и в нашите координати. Да, но ние не я виждаме такава, каквато е в момента, понеже "гледането" е прекалено бавен процес за размерите на вселената. Ето един пример. Намираш се в стая с друг човек, ти в единия край, той в другия. Усмихвате се един на друг. По някое време той пуска газове. При теб всичко е ОК и продължаваш да му се усмихваш. След 5 мин усещаш мирис, но в същия този момент при другия човек този мирис е вече нещо минало ... и той ти се усмихва. Сега малко по-сериозен пример. Ако някак си Слънцето изчезне за миг, в следващите 8 минути ние ще си го виждаме (т.е. виждаме старото слънце) ... и тези 8 минути земята ще "чувства" гравитацията му. > Реална картина или изкривена проекция на действителността Дефинирай "реална". Както пространството, така и времето са относителни. Като цяло, интуицията ни породена от съществуването ни на Земята, ни играе лоша шега.

Съжалявам, Вие не разбирате понятията. Разлика в потенциалите е еквивалентно на дисбаланс на силите. В крайна сметка всички консервативни сили могат да се представят като градиент (т.е. разлика) на някакъв потенциал! Наличието на потенциална разлика означава наличие на сила. На това място прекъсвам дискусията с Вас, понеже явно боравите с понятия, които очевидно не разбирате, но обвинявате в това другите.

Благодаря за обясненията, схванах идеята. Разчитат на обемна рекомбинация и последващото лъчение при релаксирането до основно състояние. Аз самият се занимавам в момента с тази тема, така че подробностите са ми повече от ясни.

Според мен големия взрив е просто човешка сензорна интерпретация на част от по-голяма картинка. Твърдо вярвам, че с изграждането на новите телескопи в следващите няколко десетилетия това ще се докаже. Има твърде много смущаващи явления във вселената, които не си пасват със съществуващото научно статуково за големия взрив. Без да се впускам в отегчителни детайли ако трябва да определя вселената с някакъв "смилаем" за човек пример то тя по-скоро ми прилича, когато човек стой между две огледала в пробна кабинка. Та той и инструментите му "виждат" само до определена точка в тази кабинка и я интерпретират грешно като някаква граница или начало. Зад тази точка обаче стои друга и така до безкрай в страната на Алиса. :) Това което ние виждаме са форми на енергията, която просто сменя формите си, които човек интерпретира като взрив, еволюция и разширяване. Космоса е далеч по-голям и както галактиките образуват купове така и вселената ни е част от нещо по-голямо :)

Разликата в потенциала поражда силата. Поне според официалната физика. Направете справка, ако не вярвате на мен. Нямам претенции да се доказвам на някой, преиначавайки смисъла на физичните закони. Занимавам се с разработка на електроника, така че вероятно а ми ясно основните постулати.

М-да. Теории много ... от холограмната вселена, та чак до мултивселената. А извън математиката и физиката, теориите за вселената са още повече.

И двамата сте прави но до някъде. Силата е както в края така и в началото! Силата предизвиква дисбаланс и разлика в потенциалите, което предизвиква движение. Движението предизвиква време и маса, което променя потенциалите и съответно увеличава или намалява силата, което ни връща в началото на уравнението.

Съжалявам, аз пък съм доктор по физика и малко ми кипва, когато някой ме обвинява, че не разбирам разликата и/или връзката между потенциал и сила. А това, което казвате сега в първото си изречение, е точно това, което и аз се опитвах да обясня. Така че тук нямаме противоречия.