Наблюденията за странната липса били извършени с помощта на космическия телескоп "Хъбъл", съобщава в. "Дейли мейл", цитиран от БТА.

Изследователският екип, включващ Бенджамин Опенхаймер и Чарлз Данфорт от Центъра за астрофизика и космическа астрономия в Боулдър, Колорадо, анализирал "филизите" от водород, които хвърлят мостове през големите междугалактически пространства.

Когато атомите на водорода се сблъскат с високоенергийната ултравиолетова светлина, те се превръщат от електрически неутрални атоми в заредени йони.

Екипът използвал за проучванията си космическия спектрограф на стойност 70 милиона долара, монтиран на телескопа "Хъбъл" и разработен от университета в Боулдър, Колорадо.

"Това е все едно да се намирате в голяма, добре осветена стая, а когато се огледате, да се окаже, че в нея е запалена само една слаба 40-ватова крушка", коментира авторката на изследването Джуна Колмайър.

Астрономите били изненадани от факта, че открили значително повече водородни йони, които не биха могли да бъдат обяснени с известните количества във Вселената ултравиолетова светлина, идваща предимно от квазарите. Разликата достига удивителните 400 процента.

Интересното в случая е, че това несъответствие е констатирано в сравнително близкия до нас и добре изучен космос. Когато телескопът се насочи към галактики, отдалечени на милиарди светлинни години и проникне в "младенческите" години на Вселената, там всичко изглежда наред.

Несъответствието било потвърдено като учените сравнили суперкомпютърни симулации на междугалактическия газ с най-новите наблюдения и анализи от космическия спектрограф, монтиран на телескопа "Хъбъл".

Астрономите били озадачени от факта, че бройката на познатите квазари, произвеждащи ултравиолетови йонизиращи фотони, е твърде малък, за да произведе такова количество светлина, въздействаща в толкова голяма степен върху междугалактическия йонизиран водород. Те са четири пъти по-малко.

Най-вълнуващата перспектива е, че техен източник може да бъде неизвестен досега на науката фактор, отговорен за "липсващите" фотони. Някои подозират за този феномен "тъмната материя", която държи галактиките заедно. При нейното разпадане е възможно да се генерира тази допълнителна светлина.