С помощта на камера за откриване на слабоконтрастни обекти и спектрографа FOCAS, монтиран на телескопа "Субару", учените са определили поляризацията - посоката на електромагнитните вълни, излъчвани от различни типове космически взривове.

При двете изследвани звезди (SN 2009mi и SN 2009jf) тези вълни са се разминавали под различни ъгли. Това, на свой ред, е показало, че формата им е далеч от кълбовидната. А също, че свръхновата представлява триизмерен масив, а не биполярен, както се е смятало преди.

"На пръв поглед изглежда, че за да се установи формата на свръхновата е достатъчно тя да бъде заснета. Но такива взривове стават на милиони или стотици милиони светлинни години от нас и дори при цялата си мощност изглеждат като точки от Земята" - се казва в съобщението на сайта на Националната астрономическа обсерватория на Япония.

Свръхнова се нарича колосалният взрив, ознаменуващ края на съществуването на огромни звезди, масата на които надхвърля слънчевата 8 пъти. В момента на изригването (с блясъка на 10 милиарда слънца) веществата в недрата на звездата се разпръскват на милиони километри наоколо, обогатявайки химичния състав на Вселената.

Преди заради ярката експлозия се е смятало, че се образува ново светило - оттук и названието свръхнова. Съществува мнението, че от разпръснатата материя по-нататък се образуват нови планети и звезди и се разпространява нов живот.