По-рано се смяташе, че максималната маса на звездите не превишава слънчевата маса повече от 150 пъти. Откритите светила обаче били 300 пъти по-тежки от нашето Слънце.

Група учени, под ръководството на д-р Самбаран Банерджи се опитали да изяснят дали този процес на образуване е уникален за Вселената, или небесните светила са се появили по други причини.

Специалистите са пресъздали звезден куп, подобен на R136, с помощта на компютърно моделиране. Те са включили повече от 170 000 модела на звезди, при това първоначално всички те са отговаряли на "нормата" и сред тях не е имало супергиганти.

Създадената програма-модел чрез многократно решаване на над половин милион уравнения е показала как се променя клъстерът с течение на времето, като е отчела, че при такава плътност не са редки случаите на сблъскване на звезди. Така са получени възможно най-точните резултати, съобщи в. "Дейли мейл", цитиран от БТА.

Процесът на моделиране е бил усложнен чрез ефекта на ядрени реакции и енергия, излъчвана от всяка звезда. След като всички уравнения били решени, се разбрало, че свръхмасивните звезди вече не са загадка. Оказало се, че гигантите започват да се формират още на най-ранния стадий на съществуването на клъстера. В резултат на случайни сблъсъци някои звезди са се сливали в един по-тежък обект, обясняват учените.

Германските физици са установили още, че звездата в процеса на еволюцията си може да достигне маса, която е само 150 пъти по-голяма от слънчевата. Свръхгигантите се раждат благодарение на "сливането и поглъщането", а не самостоятелно.