Учените се опитват да приспособят молекули на ДНК за съхраняване на произволни данни от 1988 година, когато американски биоинформатици за пръв път са успели да запишат 7,9 килобайта информация на молекули на ДНК и да я прочетат.

Изследователи под ръководството на Шрирам Косури от Харвардската медицинска школа в Бостън са разработили специален компютърен алгоритъм, позволяващ компресиране и подготовка за записване върху молекули на ДНК на практически неограничен обем информация.

За да бъде нанесен записът, данните се разбиват на равни парчета и се записват на кратки фрагменти от ДНК с дължина 159 нуклеотида.
Всеки подобен блок съдържа 96 бита данни, 19-битов адрес блока и два фрагмента по 22 бита, кодиращи началото и края на информационния откъс. Във всеки случай един нуклеотид кодира един бит данни - азотни бази аденин (А) и цитозин (С) обозначават логическата "единица", а гуанинът (G) и тиминът (T) - логическата нула.

При записването на информацията блоковете се синтезират от отделни нуклеотиди с помощта на струен ДНК-принтер. Наличието на адрес у всеки блок позволява да бъде съхранена информация във вид на смес от кратки последователности от нуклеотиди, а не като единна ДНК верига.
Този метод дава възможност да се съхранява практически неограничен обем информация. Учените са нанесли на ДНК електронната версия на книгата "Регенезис" на учения Джордж Чърч, влизащ в групата изследователи, и писателя Ед Реджис.

Електронната версия на тази книга съдържа 5,27 мегабита информация, в това число 53 500 думи, 11 изображения и 1 джава-скрипт. Учените са синтезирали необходимите фрагменти на ДНК, смесили са ги, размножили са ги и са ги прочели с устройство за секвениране Illumina HiSeq.

Според учените ДНК може да се превърне в един от основните начини за съхранение на информация в архиви и за други цели, които не изискват бърз достъп до данните. Плътността на записа надхвърля характеристиките на флаш паметта и твърдите дискове милион пъти, а аналогичните характеристики в квантовата холография - стотина пъти.