Една влиятелна комисия на Европейския парламент този месец ще гласува промени в правилата за авторското право в Европейския съюз. Последните работни текстове обаче предизвикаха вълна от критики от страна на защитниците на отворената наука. Те казват, че предложенията ще задушат научните изследвания и научната комуникация.

Експертите в областта на интелектуалната собственост са съгласни, че съществуващите правила на ЕС в областта на авторското право се нуждаят от „основен ремонт“ в цифровата ера. Предложението на Европейската комисия, което за първи път се появи още през 2016 г., има за цел точно това. Но критиците се безпокоят, че някои разпоредби в по-актуалните предложения за закона – известен като „Директивата за авторското право в цифровия единен пазар“ – противоречат на принципите на Европа за отворена наука и свобода на изразяване.

Законът за авторското право не трябва да възпрепятства отворената наука“, казва Ванеса Праудман, европейски директор на Коалицията за научни публикации и академични ресурси (SPARC).

ЕС постигна значителен напредък към открит достъп до научноизследователската дейност, финансирана от европейските граждани. Предложените нови правила очевидно биха възпрепятствали по-нататъшния напредък, заплашвайки достъпността до европейските изследвания“, продължава Праудман.

Загрижеността е породена от разпоредба, която би позволила на издателите да искат заплащане за използването на фрагменти от тяхна информация, като например таблици или заглавия. Това е включено в проекта с цел да се даде възможност на издателите на новини да си осигурят приходи от социалните медийни платформи като Facebook и Google. Но предложението би означавало и, че разпоредбата се прилага и за академичните публикации.

Много научни издатели, включително Международната асоциация на научните, техническите и медицинските издатели (STM) със седалище в Оксфорд, Великобритания, подкрепят това изменение. Но защитниците на отворените изследвания казват, че фактите и информацията в една научна статия трябва да останат без авторски права.

Наистина не искаме допълнително заплащане за всички научни материали, за които библиотеките вече са платили“, казва Мария Рехбиндер, специалист по авторското право във Финландия, работеща към Асоциацията на европейските изследователски библиотеки.

Някои изследователи се опасяват, че предложеното правило може дори да принуди учените да плащат такси на издателите за референции, които включват в своите публикации. Но STM „не може да предвиди никаква ситуация, при която студентите и изследователите ще трябва да плащат такси за цитати“, казва Мат Маккей, говорител на асоциацията.

Законът на ЕС за авторското право, както е написан в момента, би принудил хранилищата за научни статии да предотвратяват качването в интернет на защитени с авторски права документи и друго съдържание. Понастоящем авторите на академичните издания имат задължението да изпращат известия за свалянето на документи, които са незаконно качени в хранилищата.

Учебната социална мрежа ResearchGate, например, през последните месеци спря публичния достъп до повече от 1,7 милиона публикации на сайта си по поискване на издател. Този процес на премахване на статии при поискване, казва Проудман, работи добре и ефективно за институционалните хранилища. Принуждаването на всички съществуващи образователни и изследователски нестопански услуги, включително повече от 1000 университетски хранилища, да търсят лицензи и да инсталират филтри за качване, ще претовари повечето институции, казва тя. „Предложеното ниво на наблюдение ще качи научните хранилища в същата лодка с Facebook или YouTube“ – т.е. ще изисква от тях да сканират подадените документи за възможни нарушения на авторските права.

Предложените нови правила не са лоша новина за науката, казва пък Мари Тимерман, която отговаря за законодателството на ЕС и за регулаторните въпроси в Science Europe – асоциация на националните агенции за финансиране на изследванията. Извличането на текст – при което изследователите използват компютърни програми за автоматично извличане на данни от голям брой текстове – се освобождава от закона за авторското право, когато се извършва в обществен интерес. На учените от публичните научноизследователски организации ще бъде позволено да събират факти и данни от всякакви източници, до които имат легален достъп.

Това изключение обаче не се отнася до дружествата – евентуален проблем за научноизследователските проекти, финансирани от ЕС, които все повече включват търговски партньори, отбелязва Тимерман.

Гласуването на правната комисия при Европейския парламент е насрочено за 23-24 април. Това ще бъде изключително важен тест за това дали депутатите са склонни да се вслушват в гласа на учените. Точната версия на закона, която комисията ще разгледа, все още не е финализирана и разпространена. Окончателният закон ще трябва да бъде одобрен от целия парламент и от държавите-членки на ЕС, преди да влезе в сила. Очаква се това да стане следващата година.