NASA, ESA, D. Jewitt (UCLA)
”Хъбъл” засне разпадащ се астероид (снимка)
Космическият телескоп "Хъбъл" засне за пръв път разпадащ се астероид.
3
212
Скалистият астероид P/2013 R3 е забелязан за пръв път през септември миналата година в астероидния пояс между орбитите на Марс и Юпитер. По-нататъшни наблюдения с наземни телескопи разкрили, че това всъщност са три обекта, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс, цитирани от БТА.
"Хъбъл" откри 10 обекта, всеки с опашка от прах. Четирите най-големи фрагмента са с диаметър до 200 м.
Вижте снимка >>
Учените за пръв път наблюдават разпадащ се астероид.
"След като астероидният пояс се наблюдава от няколкостотин години - първият е открит през 1801 г., да видиш нещо ново като това, е много вълнуващо", каза ръководителят на изследването Дейвид Джуит от Университета на Калифорния в Лос Анджелис.
Астероидът е започнал да се разпада в началото на миналата година. Специалистите предполагат, че причина е слънчевата светлина, която засилва въртенето му. Преди да започне да се разпада, диаметърът на астероида вероятно е бил от 600 м до 1 км.
Разпадането е продължило няколко месеца. Фрагментите са се отделяли бавно и затова астрономите мислят, че причината не е космически сблъсък. Освен това 10-те фрагмента не са се появили едновременно, а и видът им е бил непостоянен няколко месеца.
Затоплянето и изпаряването на вътрешни ледове надали са били причина за космическия катаклизъм, защото при разстояние 480 милиона километра от Слънцето е прекалено студено за подобно явление.
"Хъбъл" откри 10 обекта, всеки с опашка от прах. Четирите най-големи фрагмента са с диаметър до 200 м.
Вижте снимка >>
Учените за пръв път наблюдават разпадащ се астероид.
"След като астероидният пояс се наблюдава от няколкостотин години - първият е открит през 1801 г., да видиш нещо ново като това, е много вълнуващо", каза ръководителят на изследването Дейвид Джуит от Университета на Калифорния в Лос Анджелис.
Астероидът е започнал да се разпада в началото на миналата година. Специалистите предполагат, че причина е слънчевата светлина, която засилва въртенето му. Преди да започне да се разпада, диаметърът на астероида вероятно е бил от 600 м до 1 км.
Разпадането е продължило няколко месеца. Фрагментите са се отделяли бавно и затова астрономите мислят, че причината не е космически сблъсък. Освен това 10-те фрагмента не са се появили едновременно, а и видът им е бил непостоянен няколко месеца.
Затоплянето и изпаряването на вътрешни ледове надали са били причина за космическия катаклизъм, защото при разстояние 480 милиона километра от Слънцето е прекалено студено за подобно явление.