Преди няколко години световноизвестният астрофизик Стивън Хокинг заяви, че енергията на миниатюрни черни дупки може да се използва за пътуване със скорости, близки до тази на светлината. Същата идея обаче се появява 30 години по-рано в разказа на българина Цветан Цветанов "Колапсът", който е публикуван във вестник "Народна младеж" през далечната 1987 г.

Но това не е единственото прозрение, което по-късно се е оказало истина - в разказа се говори още за "дистанционен компютър", който е компактен и получава и предава информация - на практика това е един съвременен лаптоп с безжичен интернет.

Основната тема на разказа "Колапсът" обаче е друга - срещата с извънземна цивилизация и развитието на човечеството. По този повод се свързахме с автора, наречен от пресата Българският Жул Верн, и му зададохме няколко въпроса.

Адвокат Цветан Цветанов

Снимка: Личен архив

- Откъде възникна интересът Ви към науката и научната фантастика?

- Бях на 5 години през 1957 г., по времето на така наречените Radio Years (радио години). Семейството ни се струпа около закупения от баща ми български радиоапарат Пионер и чухме новината, че е изстрелян Спутник - 1 - първият сателит в света. Гледахме в есенното нощно небе, надявайки се да го видим.

След още две години се вълнувахме по детски за съдбата на първите живи същества, завърнали се на Земята след полет с космически кораб - кучетата Белка и Стрелка. А на 12 април 1961 г. с Юрий Гагарин човечеството навлезе в космическата ера.

След месец този легендарен герой на Планетата беше в София и сред нас, децата от 60-те години на миналия век, се разгоря интерес към Космоса, научната фантастика и мечтите за полети към далечни звезди.

Помня още популярната руска песен с композитор Оскар Фелцман, автор на текста Владимир Войнович и в изпълнение на естонеца Георг Отс, която се лееше постоянно в националния радиоефир в онези пионерски за Космоса славни години:

"Я верю, друзья, караваны ракет, помчат нас вперёд от звезды до звезды.

На пыльных тропинках далёких планет останутся наши следы..."

Последваха нови космически полети и епохалното кацане на човек на Луната през лятото на 1969 г. на американския екипаж на Аполо, начело с Нийл Армстронг. Бяхме впечатлени от публикациите в научно-популярните издания като "Космос", с които израснахме и мечтаехме за пътешествия по Земята и в Космоса. Четяхме и изданието "Наука и техника на БТА". Така че интересът към Космоса и фантастиката беше съчетан с мечти и реалност.

- Смятате ли, че фантастичното и научното са преплетени?

- Да, за науката е от изключително значение фантастичното въображение на човешкия интелект. Мечтата е стимулирала винаги най-великите научни открития. Ако го нямаше мита за Икар, нямаше да има желанието на човека да полети над Земята и вече в Космоса.

- Кои са авторите, които са ви вдъхновили най-много?

- Жул Верн с "От Земята до Луната", "Пътешествие до центъра на земята", "Пътешествие около света за 80 дни", "Капитан Немо", Артър Кларк с "Една одисея в космоса през 2001 година", "Среща с Рама", Айзък Айзимов - "Аз роботът" и Фондацията", Станислав Лем - "Соларис", Александър Беляев - "Човекът амфибия", "Главата на професор Доуъл", Хърбърт Уелс - "Война на световете", а от българските фантасти съм впечатлен от творби на Светослав Минков, Хайм Оливер, Светослав Славчев, Весела Люцканова, Емануел Икономов, Атанас Славов, Любен Дилов-баща и по млади таланти като Красимира Стоева, Иван Русланов.

- Как ви хрумнаха идеите, че черните дупки могат да се използват за задвижване на космически кораби?

- Аз не съм физик и астроном, а адвокат и скромен автор на къси разкази. Знанията ми по физика на стандартното гимназиално ниво се обогатиха малко повече в едногодишна армейска школа, където се запознах с физиката на радиовълните. А като добавим, че естествени източници на радиовълни са всички нагрети тела, звезди, галактики, може би тези скромни познания малко са подпомогнали въображението ми по отношение на потенциалното използване на екзотичния космически феномен - "черните дупки". Да се опитам да поясня.

Вселената за мен е Божественият безграничен "контейнер" на милиарди звезди, немалка част от които са десетки, дори стотици пъти по-големи от Слънцето. Черните дупки са своеобразни зони в космическото пространство, съсредоточили на малка площ неимоверно силна гравитация и поглъщат светлината, цели звезди и планети като Земята. На практика те съдържат заключена огромна енергия, милиарди тонове материя са сгъстени и концентрирани в невъобразимо малко пространство. Да си представим пространство с размер 0,1 мм и маса равна на тази на Луната. Това е ужасяващ с мощта си величествен екзотичен космически феномен!

При написването на разказа "Колапсът" стигнах до идеята тази концентрация на огромна енергия, в толкова невъобразимо малко пространство, да може да бъде използвана за придвижване на космически кораб, чрез вкарването й в така наречения от мен гравитационен контейнер, който трябва да бъде създаден по изкуствен начин от интелекта на свръхцивилизация, защото по естествен трябва да е творение на Бога. Ето днес учените от ЦЕРН (Големият адронен ускорител) в създадената инсталация на 27-километров тунел, предназначен да сблъсква елементарни частици с висока скорост, допускат да е възможно да се оформят микроскопични черни дупки и правят експерименти в тази насока. Защото черната дупка е феномен, който част от учените вече го разглеждат, както като колосален източник на енергия, така и като свръхскоростна космическа магистрала.

- Смятате ли, че е възможно тази идея някъде да е вече осъществена - може би извън Земята?

- Научната хипотеза на гениалния световноизвестен астрофизик професор Стивън Хокинг, както е известно, бе направена публично в началото на 2016 година в предаване на BBC Radio 4, посветено на научните изследвания на черните дупки, и той формулира с научни доводи идеята за използването на енергията на малки черни дупки. В тази насока работят, както научаваме от научни съобщения, физици и изследователи в лаборатории на Университетите в Лос Аламос и Станфорд и ЦЕРН. Щом това се изследва на нашата люлка Земята, според мен е безспорно, че извънземни цивилизации, които са ни изпреварили в развитието си със стотици, хиляди или милиони години, използват този екзотичен космически феномен като източник на енергия за задвижване на космическите си кораби със скорост близка до тази на светлината за придвижване във Вселената.

- В каква посока на развитие смятате, че ще поеме човечеството?

- Ние пътуваме в Космоса, където Земята се носи със скорост от над 106 хиляди км/ч и в същото време се върти около оста си със скорост 1712 км/ч. Цялата ни слънчева система лети около центъра на Галактиката Млечен път със скорост от 894 хил. км в час, самата Галактика се движи със скорост над 1 милион километра в час спрямо близките галактики. Къде отиваме, дали на среща с Бога или към друга Вселена. Иначе сме в ерата на технологиите и това неминуемо ще се отрази на хомо сапиенс, мисля.

Ще има промени във външния ни вид и на генетично ниво (генно инженерство), ще има засилване на процеса на унифициране на културите и традициите на съвременното население, обособяване на няколко езикови зони на планетата с доминация на сега използваните в международното общуване езици.

Масова роботизация на редица сфери от живота и навлизане на такива технологии дори в интимните човешки взаимоотношения.

Налаганите пазарно-технологични стандарти и начин на живот ще доведат до деромантизация на чувствата, промяна на разбирането за етика и хуманност. Промяната ще доведе до нов индивид - "виртуалния" човек.

А животът на такова общество ще е базиран на виртуалните стандарти в глобален план. Вероятно ще има единна виртуална световна валута, обвързана с параметрите на най-жизнено важните за развитието и оцеляването на съвременната ни цивилизация ресурси - енергийни и водни източници, информационно - цифрова и транспортна инфраструктура, ограничени на брой благоприятни климатични региони на планетата. И това всичко ще зависи от шанса да няма глобален конфликт, който да ни затрие като цивилизация.

- Имате ли някаква нова прогноза, която според Вас може да се сбъдне в близкото бъдеще?

- За съжаление, драстична промяна на климата с възможни рискови последици за живота на човека и за околната среда, необратимо изчезване на животински и растителни видове. Цялото човечество трябва да се подготви и да вземем отсега много сериозни мерки.

Тежка водна криза се задава на Планетата, което при неумереното разрастване на световното население може да доведе до тежък проблем - загуба на плодородност на почвите и оттам жестока криза с изхранването, както и до нови и то мащабни мигрантски процеси към по-богатите с такива ресурси страни и обезлюдяване на отделни огромни райони на планетата. Въпрос е дали ще бъдат избегнати страшните конфликти, които съпровождат такива събития. Разбира се мисля, че ни очаква откриването и използването на нови източници на енергия, както и технологични решения, основани на нови физични принципи.

Може би да открием и доказателства, че Земята е била преди милиони или стотици хиляди години люлка на цивилизация, която е излязла в Космоса поради огромен конфликт, допринесъл за невъзможни условия да продължи развитието и съществуването си тук. И след много голям период от време всичко да е започнало отново с намесата отвън на свръхцивилизации.

И най-важното, според мен, е, че е все по-близка изключително съдбоносната, неизбежна и непредвидима среща - контакт на човечеството с такава извънземна цивилизация. Вътрешно се тревожа - това може да е, не дай си, Боже, и много рискова и опасна среща!

- Освен направените от Вас научно-технически предсказания, какво послание искахте да отправите към читателите с вашия разказ?

- Преди 30 години в-к "Народна младеж" обяви възможност за млади български автори да предложат свои кратки научнофантастични разкази за публикация в специализирана рубрика "Литературен глобус 2001". Доста млади хора от нашата генерация изпратиха свои творби. Това е обяснимо, защото тогава научната фантастика беше много "фешън жанр", както сега му казват.

Светът се променяше и ние удивени или разочаровани посрещахме събитията. Имаше реална надпревара във въоръжаването, реални заплахи от цялостно унищожение на живота на планетата, поради потенциален ядрен конфликт и смъртоносна радиация, опасност, която, за съжаление, днес добива нови измерения.

Затова, тогава когато реших да предложа свой разказ за участие в конкурса, се породи идеята да опиша възможността да срещнем чужд разум, като осмислим живота и човешките ценности, преди да се случи епохалният контакт с друга цивилизация, който може да бъде съдбоносен за нас. А това, че има едно попадение относно бъдещото използване на енергията на екзотични природни феномени за придвижване във Вселената, е един добър мотив за нас, хората, да се надяваме, че ще имаме шанса за по-добри времена и срещи с нови светове, ако ние самите станем по-добри и цивилизовани. Да постигнем разбирателство за да оцелеем на нашата планета - Земята.

Посланието към читателите е - нека станем по-добри, хуманни и цивилизовани и да се подготвяме изключително внимателно за неизбежния епохален "официален" контакт с други извънземни цивилизации...

Адвокат Цветан Цветанов твърди, че едни от първите снимки на НЛО в света са направени в България - над Евксиноград.

Вижте кадрите на НЛО над България от началото на ХХ век >> >> >>