На 15 февруари преди 457 г. е роден Галилео Галилей - италиански физик, астроном и философ. Той е смятан, заедно със Франсис Бейкън, за основоположник на съвременния научен метод. Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Ренесансовият учен допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.

Галилео Галилей е роден в Пиза, Тоскана на 15 февруари 1564. Родителите му са дребни благородници, занимаващи се с теория на музиката.

Галилей има големи успехи в астрономията и пръв наблюдава големите луни на Юпитер - Йо, Европа, Калисто и Ганимед. По-късно те са наречени "Галилееви спътници". Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята. 

Вижте как изглеждат "Галилеевите спътници" >> >> >>

Ученият защитава възгледите на Николай Коперник, че Земята не е центъра на Вселената, а се върти около Слънцето. Църквата публично осъжда възгледите на Галилей за движението на Земята, обявявайки ги за опасни и близки до ерес.

Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея.

Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.

Един от най-известните разкази за Галилей описва как той пуска топки с различна маса от Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което падат, не зависи от масата им.

"Галилей е изключителен учен не само за своето време, но и за цялата история на човечеството по ред причини. Понякога малко се преувеличават неговите приноси, като например се твърди, че той е изобретил телескопа и микроскопа, неща които не са съвсем верни. Той е усъвършенствал двата прибора. Едно от най-важните постижения е, че той пръв използва телескоп за астрономически наблюдения и успява да открие някои много интересни неща, които имат своите последствия в науката и въобще знанието за човечеството", разказва оц. д-р Евгени Овчаров (ръководител на катедра "Астрономия" в СУ "Св. Кл. Охридски") пред БНР.

Сред постиженията на учения е намирането и описването на първото доказателство, че Венера обикаля около Слънцето, а не около Земята.

"Един от най-големите успехи на Галилей е, че през целия си живот той публично защитава хелиоцентричния модел на Слънчевата система. Това, че Слънцето е в центъра, а не Земята. Заради това има доста проблеми с църквата", коментира Овчаров.

През 1633 Галилей е изправен пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес. Присъдата включва три основни части:

  • Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи. Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като "формално еретична".
  • Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест.
  • "Диалогът" е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.

Отричането от хелиоцентричния модел спасява живота на Галилео.

Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.