Канабисът може да е пагубен за паметта ви
Мащабно проучване разкрива повече за дългосрочните ефекти от употребата на марихуана
Дългосрочната и интензивна употреба на канабис може да има неблагоприятен ефект върху тъй наречената работна памет. Това става ясно от мащабно ново изследване на мозъчната активност.
Дори когато не са под въздействието на наркотика, редовните потребители показват намалена активност в ключови области на мозъка при изпълнение на когнитивни задачи, което води до по-ниски резултати на тестовете.
Между 2010 и 2015 г. екип от изследователи набира общо 1 003 млади хора на възраст между 22 и 36 години, за да участват в поредица от тестове в Университета Вашингтон в Сейнт Луис, Мисури.
По време на тестовете техните мозъци са сканирани с функционален магнитен резонанс (fMRI). Участниците, които са заявили, че са използвали канабис повече от 1 000 пъти през живота си, са определени като тежки потребители.
Тези, които са го употребявали между 11 и 1 000 пъти, са класифицирани като умерени потребители, а онези с 10 или по-малко употреби - като неупотребяващи.
Всички участници са предоставили и проба от урина в деня на теста, за да се установи кога за последно са употребявали канабис.
Доброволците са преминали през серия от предизвикателства за оценка на седем ключови аспекта на когницията: емоции, възнаграждение, език, моторни умения, релационно оценяване, теория на ума и работна памет. Последният аспект се отнася до способността да се задържа информация в съзнанието, докато се решава даден проблем.
Общо 63% от тежките потребители и 68% от тези, които наскоро са употребявали канабис, са показали намалена мозъчна активност по време на задачите за работна памет.
Най-засегнатите мозъчни региони са дорсолатералната префронтална кора, дорсомедиалната префронтална кора и предната инсула - области, които играят ключова роля в когнитивни функции като паметта, вземането на решения и вниманието.
Авторите на изследването отбелязват, че всички тези мозъчни региони съдържат високи концентрации на канабиноидни рецептори тип 1 (CB1), които са основната мишена на ТХК - психоактивния компонент на канабиса. Предишни проучвания при хора и животни показват, че честото излагане на ТХК намалява плътността и чувствителността на CB1 рецепторите в тези области, което може да обясни връзката между интензивната употреба на канабис и понижената когнитивна функция.
Важно е да се отбележи, че резултатите от тестовете на урината показват, че тази връзка е откриваема дори при тежки потребители, които не са употребявали канабис наскоро.
Изследователите подчертават, че това е най-мащабното проучване от този вид, като посочват, че останалите шест аспекта на когницията не изглежда да са засегнати от употребата на канабис. Те също така предполагат, че продължителното въздържание от канабис може да помогне за възстановяване на когнитивните дефицити, причинени от честата употреба.
"Точната продължителност на този период на въздържание не е ясна, но изследванията предполагат, че остатъчните когнитивни ефекти на канабиса могат да се задържат между 2 и 4 седмици след спиране на употребата", пишат авторите. "Необходими са допълнителни проучвания, за да се определи препоръчителната продължителност на въздържанието за подобряване на когнитивната функция."
В изявление водещият автор на изследването Джошуа Гоуин добавя, че хората, които обмислят да спрат употребата на канабис, могат да преживеят период на влошена когнитивна функция, преди нещата да се подобрят.
"Хората трябва да са наясно с връзката си с канабиса, тъй като рязкото спиране може също да наруши тяхната когниция", казва той. "Например, тежките потребители може да се наложи да бъдат по-внимателни."
Говорейки по-общо за резултатите от изследването, Гоуин посочва, че "има много въпроси, на които все още трябва да намерим отговори относно влиянието на канабиса върху мозъка. Необходими са големи дългосрочни проучвания, за да разберем дали употребата на канабис пряко променя мозъчната функция, колко дълго продължават тези ефекти и какъв е техният ефект върху различните възрастови групи."
Проучването е публикувано в списание JAMA Network Open.