Миналата седмица предприемачът Илон Мъск разпространи видео, на което се вижда как примат играе Pong само със силата на мисълта си. Това се е случило благодарение на невронния имплант, разработен от стартъпа Neuralink, собственост на милиардера.

Според Мъск, системата би позволила сливането на изкуствен интелект и човек в едно, като значително би повишила възможностите на човешкия индивид. Иначе първата и непосредствена цел на Neuralink е да помогне на много болни хора да върнат контрола над тялото си.

Видяното до момента обаче обезпокоява някои учени.

"Въпреки че съм развълнувана от терапевтичните приложения на мозъчните чипове, се притеснявам от потенциалното широко разпространение на такива импланти в обществото", споделя когнитивният психолог Сюзън Шнайдер.

По думите ѝ, системата повдига много чувствителни въпроси за индивидуалното пространство, управлението на лични данни и биомедицинската етика. Пред Observer Шнайдер за пореден път разкритикува амбициите на Илон Мъск - нещо, което прави от години.

"Без правилните регулации, е възможно дори собствените ви мисли и биометрични данни да бъдат продавани на най-висока цена", смята експертът.

В момента неврологичните данни, събирани от медицински експертименти или лечения, са защитени от регулации като HIPAA (Health Insurance Portability and Accountability Act). Въпреки това няма законови ограничения, които биха спрели Neuralink да събира и продава когнитивни данни чрез имплантиран в човешки мозък чип. Поради тази причина някои учени сравняват системата с "по-инвазивна версия на това как социалната мрежа Facebook монетизира личната информация на своите потребители".