Преди около година в сравнителна близост до Земята (85 пъти по-далеч от Луната) прелетя първият обект, за който със сигурност бе установено, че не принадлежи на нашата Слънчева система, а идва от друга такава. Астрономите го нарекоха Оумуамуа, а още тогава учените бяха озадачени от дългата му и продълговата форма.

Днес учените са озадачени от друг любопитен факт - подминавайки Слънцето, обектът е ускорил своята скорост, като това не може да се отдаде на ефекта на гравитационното ускорение.

Тези странности са накарали учените Самюел Биали и Ейбрахам Лоеб от центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън да напишат доклад, където извеждат тезата, че съществува възможност Оумуамуа да е сонда, изпратена от извънземна цивилизация, която се движи от слънчево платно. Макар това предположение да е отразено, като факт от много медии, то научната общност е категорично несъгласна с тезата.

Астрономите са успели да направят снимка на астероида, но тя буквално представлява един пиксел, като формата на астероида не може да бъде определена по нея. Продълговатата форма на обекта е потвърдена, тъй като яркостта периодично нараства и спада - в следствие от въртенето на астероида. Изчисленията на НАСА показват, че Оумуамуа има дължина от 400 метра и ширина от едва 40 м.

Оумуамуа има продълговата форма

Снимка: NASA

Астрономите и учените обаче категорично отхвърлят хипотезата, че Оумуамуа е сонда на извънземна цивилизация.

Въртеливите движения и липсата на километрично платно зад обекта отхвърлят възможността той да е сонда, задвижена от слънчево или лазерно платно. За да отговаря на неговите размери и маса, то буквално трябва да има диаметър от десетки, дори стотици километри.

Тезата, че астероидът е изкуствен обект със свръх ниска маса, чието покритие действа като слънчево платно, също губи почва, след проведени изследвания, разкриващи химичните вещества, образуващи междузвездния обект и неговия тъмен цвят.

Тогава защо ускорява Оумуамуа?

Учените признават, че не е наблюдавана опашка от прах зад астероида. Възможно е обаче, той да е изпускал газ, който поради технологични ограничения не може да бъде наблюдаван. Според астрономите в някои части на Оумуамуа е имало скрито замръзнало вещество, което е сублимирало на слънчева светлина. Ледът е бил осветен, след като астероидът променя ъгъла си спрямо Слънцето, заради ефектите на неговата гравитация. Именно изпускането на газ е най-вероятната причина за ускорението.

Проведени на няколко пъти наблюдения с радио телескоп са показали, че Оумуамуа не изпуска радио сигнали. В космическият вакуум радиовълните пътуват със скоростта на светлината, така че според учените остават най-удачният метод за комуникация, макар сигналът от тях да трябва да пътува години, за да стигне най-близките до Земята звезди.

Самите автори на доклада, твърдящ, че има възможност астероидът да е извънземна сонда - Самюел Биали и Ейбрахам Лоеб, също не вярват напълно в тази хипотеза.

"Работата на учения е не да вярва, а да знае. А Оумуамуа вече е твърде далеч от нас. За да научим нещо ново, са необходими нови изследвания и най-вероятно никога няма да узнаем какъв точно е бил обекта", заявява Ейбрахам Лоеб пред телевизията Ен Би Си.

Астрофизикът на Университетът в Белфаст обаче коментира, че "почти всичко, което знаем за обекта сочи, че той е комета". Нейният характер обаче е по-странен, тъй като е пътувала хилядолетия в междузвездното пространство и се отличава от кометите, намиращи се в собствената ни Слънчева система, допълва ученият.